Определение № 110 от 22.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 604/2009 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Д. В. от гр. Я.,чрез адв. Ж срещу решение Nо 24 от 13.02.2009 г. по гр.д. Nо 28/09 г. по описа на Я. окръжен съд.По делото са подадени и частни жалби от Д. Д. В. и от Н. Х. В. срещу определения от 04.03.2009 год. и от 17.03.2009 год.,с които са присъдени направените разноски. В касационната жалбата са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивното решение, поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. По допустимост на касационното обжалване жалбоподателите се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Върховният касационен съд ,състав на Първо гражданско отделение,за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване,съобрази следното: Касационната жалба не отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК, към касационната жалба се прилага изложение на основанията за допускане на касационно обжалване или по-конкретно, заинтересованата страна следва да посочи и да обоснове кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос, който е решен от въззивния съд по начин, който обуславя извода за допускане на касационно обжалване. Необходимо е да бъдат посочени и конкретните предпоставки, на които се позовава касатора – дали този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд или е решаван противоречиво от съдилищата или въпросът е от съществено значение за точното и еднаква приагане на закона, както и за развитието на правото. Основанията, на които се позовава касатора следва да бъдат подробно развити, а не единствено да възпроизвеждат законовия текст. От значение е да се отбележи, че основанията за допустимост, визирани в чл. 280 ГПК, се различават от основанията за същинско касационно обжалване, изброени в чл. 281 ГПК и представляващи пороци на въззивното решение. Приложеното от жалбоподателите изложение на основанията за допускане на касационно обалване няма съдържанието, предписано от закона, тъй като то преповтаря в сбита форма част от доводите, развити в касационната жалба, без да обосновава кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос, обусловил изхода на спора по начин, по който касационото обжалване би било допустимо. Частните жалби страдат от същите пораци,включително и липсата на приподписване от процесуален представител,каквато е изричната разпоредба на чл.284 ал.2 вр.чл.278 ал.4 ГПК. Доколкото съгласно чл. 285, ал. 1 ГПК процесуалните действия по привеждане на касационната жалба в съответствие с изискванията за редовност се извършват от въззивния съд, делото следва да бъде прекратено и същото да се изпрати на Я. окръжен съд, който да съобщи на касаторите да отстранят констатираните нередовности. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на І г.о.