Определение № 442 от 01.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3589/2021 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника по делото Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) срещу решение № 976/27.05.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 542/2021 г. на Варненския окръжен съд (ВОС). С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 261746/18.12.2020 г. по гр. дело № 881/2020 г. на Варненския районен съд, комисията-жалбоподател е осъдена да заплати по искове по чл. 2а от ЗОДОВ на М. М. Д. сумата 20 000 лв. и сумата 6 000 лв. – обезщетения за претърпени в резултат на образувано и проведено производство по ЗОПДНПИ (отм.), съответно – неимуществени и имуществени вреди, последните изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар, ведно със законните лихви върху тези суми, считано от 11.09.2016 г. до окончателното им изплащане; в тежест на касатора са възложени и разноските по делото. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на касатора КПКОНПИ, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) по какъв начин и според какви обективни критерии съдът следва да определи размера на полагащото се обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице по чл. 2а от ЗОДОВ, и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД; 2) следва ли да бъде доказана категорично причинната връзка между действията на КПКОНПИ и нейните органи, и причинените вреди, или тя може само да се презюмира; 3) обвързано ли е понятието „справедливост“ с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението; и 4) следва ли съдът да вземе предвид обстоятелството, че по отношение на лицето, претендиращо обезщетение, вече има влязло в сила съдебно решение, с което му е присъдено такова по реда на ЗОДОВ, макар и от друг процесуален субституент на държавата; необходимо ли е да бъде направено разграничаване на нанесените вреди от всеки конкретен държавен орган, за да се избегне двойно обезщетяване за едни и същи вреди. Комисията-жалбоподател сочи допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по отношение и на четирите въпроса, но излага съображения за наличието на това основание само във връзка с първия правен въпрос. По отношение на втория и третия въпрос касаторът навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че тези два правни въпроса са разрешени с обжалваното въззивно решение в противоречие с практиката на ВС и ВКС, и конкретно: вторият въпрос – с ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, ППВС № 7/30.12.1959 г. и решение № 945/15.03.2010 г. по гр. дело № 3026/2008 г. на IV-то гр. отд. на ВКС; а третият въпрос – с т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968 г., решение № 69/18.03.2014 г. по гр. дело № 4686/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 66/03.07.2012 г. по търг. д. № 619/2011 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС и решение № 124/11.11.2010 г. по търг. д. № 708/2009 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС. По отношение на четвъртия правен въпрос жалбоподателят не се е позовал надлежно на никое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК, но във връзка с този въпрос навежда основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК – вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение, а именно: Поддържа, че с влязло в сила решение по гр. дело № 809/2016 г. на ВОС, държавата, в лицето на Прокуратурата на Република България (ПРБ) вече е била осъдена да заплати на ищцата, на основание чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, общо сумата 96 929.61 лв., представляваща: 50 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди и 46 929.61 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие незаконно повдигнато и поддържано обвинение по ДП № 233/2012 г. и ДП № 324/2014 г. на ОД на МВР-Варна. Поддържа се също, че в исковата молба по настоящото дело ищцата твърди идентични факти и обстоятелства, на които се е позовала и в това друго производство по ЗОДОВ. С оглед на това се излагат съображения, че държавата вече е осигурила пълна обезвреда на вредите, претърпени от ищцата, и след като отговорността на държавата по ЗОДОВ вече е реализирана със сила на пресъдено нещо, то е налице отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на исковете по настоящото дело. Ответницата по касационната жалба – ищцата М. Д., в отговора на жалбата излага съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Прокурорът, участващ по делото съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, не е заявил писмено становище по подадената касационна жалба. По наведените от касатора основания за допускане на касационното обжалване съдът намира следното: Ответната КПКОНПИ (сега касатор) още с отговора на исковата молба е направила възражението за недопустимост на предявените по делото искове, поддържано и в изложението към касационната жалба (представляващо неразделна част от нея) пред настоящата инстанция. По повод на това възражение първоинстанционният съд е изискал и приложил за послужване към настоящото дело, гр. дело № 809/2016 г. на ВОС (по което е постановено решение № 905/08.06.2017 г.), ведно с делата на въззивната и касационната инстанция в това производство (възз. гр. дело № 158/10.11.2017 г. на ВнАпС, по което е постановено въззивно решение № 158/10.11.2017 г.; и гр. дело № 716/2018 г. на III-то гр. отд. на ВКС, по което са постановени определение № 450/07.06.2018 г. по реда на чл. 288 от ГПК и решение № 123/04.10.2018 г. по реда на чл. 290 от ГПК). Въпреки, че в мотивите към обжалваното въззивно решение окръжният съд изрично е посочил това възражение за недопустимост, направено от ответника още с отговора на исковата молба, и въпреки задължението си да следи и служебно за допустимостта на иска и на първоинстанционното решение, въззивният съд не е взел никакво отношение по възражението, нито пък е обсъдил влязлото в сила решение по другото дело по ЗОДОВ, като произнасяне по възражението няма и от първата инстанция. При това положение настоящата касационна инстанция (която също следва и служебно да следи за допустимостта на въззивното решение, и изобщо на цялото исково производство) намира, че касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК – по първата част на четвъртия правен въпрос (следва ли съдът да вземе предвид обстоятелството, че по отношение на лицето, претендиращо обезщетение, вече има влязло в сила съдебно решение, с което му е присъдено такова по реда на ЗОДОВ). Втората част от този въпрос (необходимо ли е да бъде направено разграничаване на нанесените вреди от всеки конкретен държавен орган, за да се избегне двойно обезщетяване за едни и същи вреди) въззивният съд е разрешил в противоречие със служебно известните на настоящия съдебен състав: решение № 172/13.11.2020 г. по гр. дело № 2993/2019 г. на III-то гр. отд. на ВКС (с което са разгледани обективно съединени искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ срещу ПРБ и по чл. 2а от ЗОДОВ срещу КПКОНПИ, като всеки от двамата ответници е осъден да заплати различни обезщетения за различни вреди, респ. – последните са разграничени) и решение № 94/23.07.2021 г. по гр. дело № 4316/2019 г. на III-то гр. отд. на ВКС (в което също е прието, че неимуществените вреди, търпени от ищеца вследствие водените срещу него наказателни производства, следва да се разграничат от неимуществените вреди, търпени от него вследствие обезпечителното и исковото производство по ЗОПДИППД (отм.) срещу него). При подобни обстоятелства по настоящото дело, въззивният съд е приел въз основа на експертното заключение, че психичното състояние на ищцата (посттравматично стресово разстройство) е пряко свързано с водените срещу нея производства по НПК и по ЗОПДНПИ (отм.), но не е изложил съображения за отграничаване на вредите от двете производства. При така установеното противоречие, касационното обжалване следва да се допусне и по втората част на четвъртия правен въпрос – в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съдът намира обаче, че този въпрос е непрецизно формулиран, поради което (съгласно т. 1, изреч. 3 - in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), той следва да бъде уточнен, както следва: при направено от ответника възражение за недопустимост на иска по ЗОДОВ поради наличие на вече формирана сила на пресъдено нещо, следва ли съдът да вземе предвид и да обсъди влязлото в сила съдебно решение, с което на ищеца е присъдено обезщетение по ЗОДОВ, макар и дължимо от друг процесуален субституент на държавата; и необходимо ли е в исковото производство по ЗОДОВ съдът да разграничи вредите, нанесени от всеки един държавен орган, за да се избегне двукратно обезщетяване на едни и същи вреди. По останалите три правни въпроса, формулирани в изложението на касатора, няма основание да се допуска касационното обжалване, тъй като те са относими единствено към правилността на обжалваното въззивно решение и до тяхното обсъждане в решението по чл. 290 от ГПК би се стигнало само ако при служебната проверка съдът намери решението на окръжния съд за процесуално допустимо. В заключение, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 2 от ГПК – с оглед извършване на служебната проверка относно процесуалната допустимост на въззивното решение, по следния правен въпрос: при направено от ответника възражение за недопустимост на иска по ЗОДОВ поради наличие на вече формирана сила на пресъдено нещо, следва ли съдът да вземе предвид и да обсъди влязлото в сила съдебно решение, с което на ищеца е присъдено обезщетение по ЗОДОВ, макар и дължимо от друг процесуален субституент на държавата; и необходимо ли е в исковото производство по ЗОДОВ съдът да разграничи вредите, нанесени от всеки един държавен орган, за да се избегне двукратно обезщетяване на едни и същи вреди. Жалбоподателят КПКОНПИ не дължи заплащане на държавни такси по делото (в този смисъл са и разясненията в мотивите към ТР № 7/2014 от 16.11.2015 г. на ОСГК на ВКС). Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение