Определение № 792 от 22.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5133/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Летище София“ ЕАД, гр.София, с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 3866 от 13.07.2023 г. по гр.д.№ 13136/ 2022 г., с което, след като е отменено решение на Софийски районен съд от 22.08.2022 г. по гр.д.№ 3725/ 2021 г., по предявените от К. Г. У. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ, е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед № ДП – 26/ 07.12.2020 г. на изпълнителния директор на „Летище София“ ЕАД; ответникът е осъден да заплати сумата 7 441,20 лв – обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за времето от 08.12.2020 г. до 08.06.2021 г., ведно със законната лихва от 22.01.2021 г. до окончателното изплащане; отхвърлен е предявеният от „Летище София“ ЕАД против К. Г. У. насрещен иск, квалифициран по чл.221 ал.2 КТ за заплащане на сумата 1 240,32 лв – обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение поради дисциплинарно уволнение, ведно със законната лихва от 20.04.2021 г. до окончателното изплащане и е разпределена отговорността за таксите и разноските за производството. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът повдига като основание за допускане на обжалвания акт до касационен контрол материалноправни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС следва да бъдат уточнени в следния смисъл: съставлява ли виновно извършено нарушение на трудовата дисциплина неявяването от страна на работника на работа в период, за който му е бил издаден болничен лист за временна нетрудоспособност, който болничен лист впоследствие е отменен с влязло в сила решение на ТЕЛК; представлява ли „злоупотреба с доверие“ по смисъла на чл.187 ал.1 т.8 КТ поведение на работник, изразяващо се в системно неявяване на работа поради временна нетрудоспособност, удостоверена с болнични листове, част от които впоследствие са отменени с влязло в сила решение на ТЕЛК; и при отмяна на издаден болничен лист, съставлява ли ползваният въз основа на него отпуск виновно неизпълнение на задълженията на работника за явяване на работа и необходимо ли е за изключване на вината на работника листът да е издаден преди упражняване на правото на отпуск поради временна нетрудоспособност. Според касатора първите два от тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а последният счита за разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/. Освен това поддържа очевидна неправилност на обжалваното решение поради неизвършен анализ и невземане предвид на всички относими и приети по делото доказателства. Ответната страна К. У. оспорва жалбата като поддържа, че първите два въпроса нямат значение за развитието на правото, тъй като по разрешаването им има установена практика, съобразена от въззивния съд. За третия въпрос поддържа, че е разрешен от въззивния съд с оглед конкретиката по делото и няма противоречие със соченото от касатора решение на ВКС. Оспорва и доводите за очевидна неправилност на въззивното решение, като поддържа, че съдът не е допуснал нарушения на материалния закон или на процесуалните правила. Затова моли касационното обжалване да не се допуска, а при условията на евентуалност излага и доводи по същество за правилност на обжалваното решение. Съдът намира жалбата за допустима, а налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд приел за установено, че ищецът изпълнявал при ответника длъжността „работник поддръжка сгради“ въз основа на трудов договор. На 07.12.2020 г. представител на ответника издал заповед № ДП-26 /връчена на ищеца на същата дата при отказ/ с която наложил на работника дисциплинарно наказание „уволнение“ за неявяване на работа в периода 23.05.2020 г. – 01.06.2020 г. без да представи оправдателен документ, доколкото болничен лист № Е 2019 891 2157 и лист № Е 2020 1406964 били отменени с влязло в сила експертно решение на ТЕЛК. В заповедта било посочено, че поведението на работника съставлява неизпълнение на възложената работа, злоупотреба с доверието и и уронване на доброто име на предприятието, както и неизпълнение на други трудови задължения. За периода от 01.01.2019 г. до 30.09.2020 г. ищецът представил пред работодателя болнични листове за временна неработоспособност за 242 календарни дни. Към 03.09.2021 г. той не е започнал работа при друг работодател. Брутното трудово възнаграждение на ищеца за последен пълен отработен месец възлиза на 1 240,32 лв, обезщетението за оставане без работа за период от шест месеца след уволнението би било дължимо в размер 7 441,92 лв. При тези фактически установявания от правна страна съдът извел, че оспореното уволнение е незаконно. Приел, че от момента на издаване на болничен лист работникът има право на отпуск за времена неработоспособност, което се упражнява занапред, но ако листът бъде отменен, правото на отпуск отпадало с обратна сила. Фактически ползваният отпуск в тази хипотеза представлявал неизпълнение на задължението за явяване на работа, но листът, макар отменен, изключвал вината на работника, което следвало от принципа на чл.16 НК. Обективният факт на ползван от работника продължителен отпуск за времена нетрудоспособност не бил противозаконен и укорим и не можел да обоснове извод за недобросъвестност на ищеца. Това, че за предходен период също имало отменен болничен лист, също не било достатъчно да формира извод за злоупотреба с право. Затова уволнението следвало да бъде отменено като незаконно, а насрещният иск на работодателя за заплащане на обезщетение за дисциплинарно уволнение – отхвърлен. С оглед тези мотиви на въззивния съд, първият формулиран от жалбоподателя правен въпрос обуславя обжалваното решение, а основателен е и доводът на касатора, че той има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, доколкото по разрешаването му няма данни за трайно установена практика. Затова касационното обжалване следва да бъде допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за да се даде разрешение по въпроса съставлява ли виновно извършено нарушение на трудовата дисциплина неявяването от страна на работника на работа в период, за който му е бил издаден болничен лист за временна нетрудоспособност, който болничен лист впоследствие е отменен с влязло в сила решение на ТЕЛК. Останалите поставени от касатора въпроси, както и доводите в касационната жалба и отговора срещу нея, съдът ще обсъди при разглеждане на жалбата по същество По изложените съображения Върховният касационен съд