Определение № 555 от 14.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5731/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Й. И. Х. срещу определение №1035 от 14.10.2015г. по ч.гр.д.№389/2015г. на Смолянския окръжен съд. С обжалваното определение е потвърдено определение №206/07.09.2015г. по гр.д.№72/15г. на Чепеларския районен съд, с което е била върната въззивната жалба на Й. Х. срещу решението по същото дело. Жалбоподателят счита за неправилно връщането на въззивната му жалба, тъй като действителната дата, на която е получил съобщение за внасяне на държавна такса по нея, е 28.08.2015г., а не 27.08.2015г., както погрешно е отбелязано в съобщението, съответно той не е пропуснал определения му срок за внасяне на таксата. Наличието на грешка е установено с представеното удостоверение от кметство [населено място], което е и връчител на оспореното съобщение. Освен това неправилно съдът приел, че съобщението, което е било връчено на адвоката на жалбоподателя, е следвало да се оформи като връчено при отказ, а не да се извършва ново призоваване на адреса на страната. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпрос, свързан с прилагането на чл.51, ал.3 ГПК, както и за това чие е задължението за внасяне на държавна такса – на адвоката или на страната по делото. Ответникът в производството Д. А. Х. оспорва частната жалба. Счита, че тя не следва да бъде допускана до касационно обжалване, а по същество – че е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че частната жалба е недопустима. Съгласно чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Същевременно според чл.280, ал.2, т.2 ГПК /редакция след измененията с ДВ бр.50/2015г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по брачни искове, както и по искове по чл.322, ал.2 от ГПК, т.е. съединените искове за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. В настоящия случай предмет на основното производство по делото е предявен от Д. А. Х. срещу Й. И. Х. иск за развод, съединен с искове за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище и фамилното име. С решение №66 от 21.07.2015г. по гр.д.№72/2015г. на Чепеларския районен съд тези искове са били уважени. Въззивна жалба срещу първоинстанционното решение е подадена от ответника Й. И. Х.. Тази жалба е върната от районния съд поради невнасяне в срок на дължимата държавна такса, а с обжалваното в настоящото производство определение №1035 от 14.10.2015г. по ч.гр.д.№389/2015г. на Смолянския окръжен съд връщането на жалбата е потвърдено. Частната касационна жалба пред ВКС срещу прекратителното определение е подадена на 27.10.2015г., при действието на чл.280, ал.2 ГПК, в редакцията му след измененията с ДВ бр.50/2015г., следователно тези изменения се отнасят и за настоящия случай, по аргумент от §14 към ПЗР на ЗИД ГПК /ДВ бр.50/2015г./. При тези данни следва да се приеме че частната касационна жалба попада в приложното поле на чл.274, ал.4 ГПК. Определението за връщане на въззивната жалба е прекратително по своя характер. То би подлежало на касационно обжалване само ако решението по делото подлежи на такова касационно обжалване. Тъй като решението е по брачен иск за развод и по съединени искове по чл.322, ал.2 ГПК, то принципно не подлежи на касационно обжалване, следователно не подлежи на касационно обжалване и определението по същото дело, с което е върната въззивната жалба срещу първоинстанционното решение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,