Определение № 2906 от 16.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 966/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Р. М. С., чрез адв. П.П. срещу решение №7 от 17.01.2025г., постановено по в.т.д. №193 по описа за 2024г. на Апелативен съд- Велико Търново, с което е отменено решение №77 от 04.07.2024г. по т.д. №199/2023г. по описа на ОС- Русе и е отхвърлен искът на касаторката срещу „АМС 2022“ ООД, [населено място] за отмяна на решенията на Общото събрание на съдружниците в ответното дружество от 26.10.2023г., като е осъдена ищцата да плати на ответника сумата 2 590 лева разноски за двете инстанции.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е очевидно неправилно- необосновано, постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде отменено, а искът да бъде изцяло уважен. Касаторката счита, че съдът не е анализирал доказателствата, основал е изводите си на свидетелски показания на заинтересовано лице, не е обсъдил доводите на страните относно задълженията на съдружниците за участие в дейността на дружеството и относно липата на доказателства за твърдените нарушения, не е назначил служебно експертиза за финансовото състояние на ответника. Моли да бъде отменено въззивното решение и да бъде уважен иска. Претендира разноски.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК.

Касаторката излага доводи за очевидна неправилност на решението, които са идентични с изложените в касационната жалба оплаквания за необоснованост и допуснати нарушения на закона. Поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора:

1. „Какво е задължението на въззивния съд при сезиране с доказателствени искания при твърдени процесуални нарушения, допуснати от първата инстанция?“- с твърдение за противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №306/09.10.2013г., гр.д. №1851/2013г., ІV г.о. и др;

2. „Относно акредитирането на свидетелските показания на Б. Б. на основание чл.172 ГПК, длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съобразно твърденията на страната за порок при кредитиране на свидетелски показания от заинтересовано лице и противоречието му с писмените доказателства?“- с твърдение за противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решенията по гр.д. №3244/2016г., ІV г.о.; гр.д. №1499/2018г., ІV г.о. и др.

Ответникът „АМС 2022“ ООД, [населено място] поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор. Счита, че обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на материалните и процесуалноправни норми. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли иска с правно основание чл.74 ТЗ, въззивният съд приема, че е установено поведение от страна на ищцата- съдружник в „АМС 2022“ ООД, което съставлява трайно неизпълнение на задълженията й за оказване на съдействие за осъществяване на стопанската дейност на дружеството и е против интересите на същото, поради което наложената й санкция изключване като съдружник е законосъобразна. Съдът приема за безспорно, че ищцата С. е придобила качеството съдружник на основание договор за продажба на дялове от 05.06.2023г., по силата на който другата съдружничка и управител Спатариу й е прехвърлила половината от еднолично притежаваните от нея дялове; че дружеството е осъществявало стопанската си дейност като заведение за обществено хранене и козметичен салон; че на 06.10.2023г. на С. е връчено предупреждение за изключването й като съдружник поради извършване на нарушения- умишлено въвеждане в заблуждение на управителя, че ще се включи активно в осъществяваната стопанска дейност на дружеството и бездействие в това отношение и неглижиране работата на дружеството, вкл. след отправяни покани за физическото й присъствие в работния процес и оказване на съдействие за осъществяване на стопанската дейност; спиране на плащането на дължимите осигурителни вноски като съдружник от м.август 2023г. и регистриране като безработно лице в Дирекция „Бюро пo труда“ Русе с цел кандидатстване в качеството й на управител нa конкурентно дружество „Азалия арт“ ЕООД пo програми и проекти на Агенция по заетостта за получаване нa средства зa извършване нa конкурентна дейност. Решаващият състав приема за установено, че едновременно с предупреждението за изключване на ищцата е връчена и покана за ОС на съдружниците за 26.10.2023г. при дневен ред, включващ обсъждане действията и бездействията й, описани в предупреждението и вземане на решение за изключването й като съдружник. На проведеното ОС е взето атакуваното по съдебен ред решение, с което С. е изключена като съдружник.

Като основни спорни въпроси във въззивното производство са отграничени тези относно конкретизацията на процесните деяния /действия и бездействия/; осъществяването им от ищцата и дали същите представляват нарушения по смисъла на чл.126, ал.3 ТЗ. Апелативният състав намира, че на С. е надлежно връчено предупреждение за изключване, като й е предоставен разумен срок от 20 дни да предприеме действия по коригиране на поведението си и да се подготви за общото събрание. В предупреждението нарушенията са достатъчно конкретизирани, за да се гарантира правото на защита на съдружника и да е възможна проверката на съда за допускането им: бездействие на С. да се включи в извършваната от дружеството стопанска дейност чрез лично участие в работния процес за целия период от учредяването на съдружието и осъществяване на нелоялни действия против интересите на дружеството чрез кандидатстване по програми като управител на друго конкурентно дружество с цел получаване на средства за извършване на конкурентна дейност.

Решаващият състав излага мотиви, че при съобразяване на смесения характер на ООД- капиталово дружество със засилен персонален елемент, законът въвежда задължение на съдружника да оказва съдействие за осъществяване на дейността му, което съдействието по смисъла на чл.124 ТЗ предполага лични усилия и грижи, които всеки съдружник следва да положи за постигане целите на дружеството, в изпълнение на конкретни задължения, предвидени в дружествения договор или възложени от управителя. Намира, че задължението за съдействие принципно не означава системно полагане на личен труд от съдружника, освен ако такова не е предвидено в дружествения договор или възложено от управителя, но подчертава, че по делото е доказано, че мотивът за приемането на С. за съдружник е именно включването й в извършваната от дружеството стопанска дейност чрез лично участие в работния процес. Въззивният състав обсъжда показанията на св.Б., като отчита връзката на свидетеля с другия съдружник и управител на „АМС 2022“ ООД и приема, че показанията му следва да бъдат ценени съгласно чл.172 ГПК. Съдът кредитира същите като детайлни, логически последователни и непротиворечиви, кореспондиращи в частта за регистрирането на С. като безработна и кандидатстването й по проект за самостоятелен бизнес с приетите писмени доказателства. Акцентира, че изложените от свидетеля факти не само не са опровергани от доказателствата по делото, но голяма част от тях дори не са оспорени от ищцата, а именно- че приемането й за съдружник е било свързано с и обусловено единствено от включването й с личен труд във фактически осъществяваната дейност на дружеството, за извършването на която тя е имала изискващата се квалификация; че тя е присъствала в стопанисвания ресторант само като клиент; че многократно е изисквано от нея да се включи в работния процес; че другият съдружник лично е полагала труд и в двата стопански обекта на дружеството. Съдът счита, че в конкретния случай участието на С. чрез личен труд следва да се приеме за логично и основателно очаквано, особено по отношение на дейността на козметичния салон, защото в него не е имало наети по трудов договор лица, а е функционирал единствено поради лично полаган труд от другия съдружник, като за извършваната дейност новоприетият съдружник е имал нужната квалификация. Съдът съобразява и обстоятелството, че ищцата не е участвала в дейността на дружеството по друг начин /например чрез финансиране/, за да се приеме, че включването й като съдружник не е свързано с полагане на личен труда. Приема, че по повод на отправеното й предупреждение за изключване тя е изискала да й се предоставят документи, като е признала, че до този момент /4 месеца след сдружаването/ не се е запознавала с хода на дружествените дела, нито е преглеждала книжата на дружеството. С оглед изложените съображения, въззивният съд стига до извод, че е налице нарушение на чл.126, ал.3, т.1 ТЗ.

Съдът, след анализ на доказателствата приема, че е налице и второто сочено нарушение. Намира за безспорно, че два месеца след приемането й като съдружник ищцата се е регистрирала като безработна и е кандидатствала с проекти за собствен бизнес чрез учреденото от нея непосредствено преди кандидатстването ЕООД. Сочи, че участието на съдружник в няколко търговски дружества със сходен предмет не следва да се разбира еднозначно като конкурентна дейност, нито е предвидена законова забрана за упражняване на конкурента дейност от съдружник /такава забрана не е уговорена и в дружествения договор/. Намира обаче, че в случая така предприетите действия са насочени против интересите на дружеството и нарушават изискването за лоялност. Излага мотиви, че приемането на ищцата като съдружник е било обусловено от включването й с личен труд в осъществяваната дейност, като вместо да полага труд в козметичното студио на дружеството, тя се е регистрирала като безработна и е насочила усилията си изцяло към развитие на собствен бизнес, в премета на който е включена конкурентна дейност на „АМС 2022“ ООД - разработване на козметично студио. Приема, че невключването на С. в работата на козметичното студио на дружеството и невъзможността на другия съдружник да се справи сам с работата на двата стопанисвани обекта е довела до преустановяването на дейността на козметичния салон. Въззивният състав стига до извод, че цялостното поведение на ищцата налага извод, че тя реално е била дезинтересирана от дружествените работи, което е довело до невъзможност дружеството да осъществява ефективно и пълноценно своята дейност и е станало причина за влошаване отношенията между съдружниците.

По изложените съображения, решаващият състав намира, че предявеният иск с правно основание чл.74 ТЗ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Поставените процесуалноправни въпроси не отговарят на общия критерий на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обуславящи за решаващите изводи на въззивния съд. Първият въпрос не е съобразен с конкретните факти по делото, тъй като нито във въззивната жалба, подадена от ответното дружество, нито в отговора на въззивната жалба от ищцата /касатор/ не са изложени оплаквания за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд във връзка с допускането и събирането на доказателствата по делото, нито са направени доказателствени искания, вкл. за назначаване на експертиза. Не са сочени и конкретни релевантни факти, за чието установяване е необходимо назначаване на експертиза. Въпросът е поставен с оглед оплакване в касационната жалба, че въззивният съд е бил длъжен служебно да допусне ССЕ за установяване на финансовото състояние на ответното дружество, но не става ясно в каква връзка следва да бъде установено това обстоятелство, още повече, че то изобщо не е обсъждано от въззивния съд. Вторият въпрос не е коректно поставен, тъй като не съответства на изложените от въззивния съд мотиви. Решаващият състав не е приел свидетелските показания безкритично, а ги е преценявал съгласно чл.172 ГПК, анализирал ги е в съвкупност с останалите доказателства по делото и е изложил подробни мотиви защо ги кредитира. Съдът е приел, че същите са ясни, подробни и логични, че са подкрепени от събраните писмени доказателства, не са представени доказателства за тяхното опровергаване, а в голяма тяхна част дори не са оспорени от страна на ищцата. Обосноваността на фактическите констатации и правилността на изводите на съда не подлежат на контрол в настоящия етап на касационното производство.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

Касационно обжалване не може да се допусне на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; когато делото е решено въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят разноските по делото в размер на 1 500 лева- договорено и платено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд