Определение № 235 от 11.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 160/2010 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. П. П. от гр. В. срещу определение от 16.11.2009 г. по гр.д. № 847/2009 г. на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 10.07.2009 г. по гр.д. № 1009/2009 г. на Врачанския районен съд, с което е прекратено производството по предявен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ. Ответната страна С. “М”, гр. В. в писмения отговор изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1 ГПК и е допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. констатира следното: С определение от 10.07.2009 г. по гр.д. № 1009/2009 г. Врачанския районен съд е прекратил производството по делото на основание чл.299, ал.2 вр. ал.1 ГПК. С обжалваното определение Врачанският окръжен съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд, като е приел, че спорът между страните за правото на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ е решен с влязло в сила решение по гр. д. № 441/2007 г. на Врачанския окръжен съд, затова предявеният иск на същото основание е недопустим, съгласно чл. 299, ал.1 ГПК. Налице е определение на въззивен съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, но допустимостта на неговото разглеждане пред касационната инстанция е обусловена от наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Според чл. 280, ал. 1 ГПК, на касационно обжалване подлежат въззивните определения, в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен или материалноправен въпрос който е решен в противоречие с практиката на ВКС, е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Жалбоподателят трябва да посочи материалноправният или процесуалноправният въпрос, обусловил крайния извод на съда за да постанови обжалвания акт, който правен въпрос трябва да е решен от съда в противоречие със задължителната практика на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В случая въззивният съд е дал възможност на жалбоподателя да посочи правните въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл в обжалваното определение. В молбата от 8.10.2010 г. се поддържа, че неправилно е прекратено производството по делото и определението като преграждащо по-нататъшния ход на делото подлежи на обжалване. Върховният касационен съд извършва преценка за допустимост на касационното обжалване според предвидените в процесуалния закон критерии за селекция на жалбите - чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Тази преценка съдът извършва въз основа на приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая нито в частната касационната жалба, нито в постъпилата във връзка с указанията на въззивния съд молба от 8.01.2010 г. е налице посочен правен въпрос, който да бъде съотнесен към някоя от хипотезите по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване. В молбата се повтарят доводите от частната касационна жалба, които касаят законосъобразността на изводите на съда в постановеното въззивно определение, но те не могат да обосноват приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК. С оглед изложеното съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.