Определение № 1427 от 31.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 865/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от К. Е. И., чрез процесуалния му пълномощник – адв. П. К., срещу определение №386/13.02.2024г. по в.т.д.№160/2024г. на САС, с което е потвърдено определение № 559/09.11.2023 г. по гр. д. № 211/2023 г., на ОС - Монтана, с което е спряно производството по делото до приключването на ДП № 1038/2022 г. на РУ М. на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.

Частният жалбоподател поддържа, че основанието за спиране на делото е твърдение, че е образувано досъдебното производство с обвиняем - лицето Д. Г. Д., но предстоели разпити, предявяване на обвинението и разследването. Твърди, че мотивът да се спре делото, наличието на съгласувано постановление за привличане на Д. Г. Д. като обвиняем, не означава, че има привлечено лице за извършено престъпление. Счита, че понятието за вина не е тъждествено в гражданското право и в наказателното право, поради което дали деликвентът ще бъде признат за виновен в бъдещ наказателен процес или не, не е от значение за ангажиране на деликтната му отговорност за вреди и обусловената от нея отговорност на застрахователя. Поддържа, че деянието, което следва да се установи в исковия процес, не винаги е тъждествено със съставомерния състав на престъпление по НК, поради което не е налице основание за спиране на делото. Изтъква и че гражданският съд не е обвързан от актовете на досъдебното производство. С оглед горното и по подробно изложените доводи претендира отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В приложеното към частната жалба изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, частният касатор се позовава на хипотезата на чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 от ГПК, както и на очевидна неправилност – основание по чл. 280, ал.2 предл.3 ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „Налице ли са предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК за спиране на производството по гражданското дело, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ спрямо пострадалото лице, без да е налице към момента на спиране на делото привлечено лице в качеството на обвиняем?“

2. „Достатъчно условие за спиране по чл. 229, ал.1, т.5 от ГПК ли е обстоятелството, че е съгласувано постановление за привличане на обвинаем, без същото да му е предявено, с оглед на това, че не се изисква от гражданския съд да се произнася инцидентно по въпроса дали е извършено престъпление?“

3. „Спирането на гражданско дело до постановяване на окончателен съдебен акт по образуваното наказателно производство не води ли до грубо нарушаване на принципа на справедливост, в случая когато обстоятелството дали е извършено престъпление не е елемент от гражданския деликт?“

4. „Спирането на гражданското дело до приключване на досъдебното производство не води ли до грубо нарушаване на правата и законните интереси на увредените лица, търсещи компенсация на вреди от деликт и не противоречи ли това на смисъла и логиката на ЗЗД и КЗ, установени в интерес на увредените лица / както с презумпцията за вина, така и с прекия иск по КЗ/?“.

Ответната по частната жалба страна – „Застрахователно акционерно дружество АРМЕЕЦ“ АД не изразява становище по същата.

Настоящият състав на ВКС като обсъди доводите на частния жалбоподател и материалите по делото, намира следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432 КЗ, предявен от К. И. срещу “ЗАД Армеец“АД, за сумата 26 000 лв., като частичен иск от 50 000.00 лв. - обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и телесни увреждания, както и сумата 47.56 лв., имуществени вреди, причинени му в резултат на ПТП на 02.10.2022 г. по вина на Д. Г. Д. като водач на л.а. „Ауди А4“, ДК [рег.номер на МПС], ведно със законна лихва върху всяка от сумите, считано от 09.10.2022 г. до изплащането им.

С отговора на исковата молба е поискано спиране на производството до приключване на образуваното наказателно производство по ДП 1038/2022г. на РУ М., за предмета на който съдът се е позовал на писмо с изх.№4738/2022г. от 03.11.2023г.

С определение №559/09.11.2023г. ОС - Монтана е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до приключване на ДП 1038/2022г. на РУ М. и пр.пр. № 4738/2022г. на РП – М..

С обжалваното определение № 386/13.02.2024г. Софийски апелативен съд е потвърдил акта на окръжния съд, като е приел частната жалба на ищеца за неоснователна. САС е изискал служебна справка от ОД МВР М., постъпила с писмо от 09.02.2024г., и въз основа на същата е приел, че по ДП № 1038/2022г. е съгласувано постановлението за привличане в качеството на обвиняем на лицето Д. Г. Д. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, като предстоят предявяване на обвинението, разпит и предявяване на разследването. Въззивният съд е изложил мотиви, че наличието на наказателно производство, с предмет установяване на извършено престъпно деяние, от което са настъпили твърдените от ищеца неимуществени и имуществени вреди, преди неговото окончателно приключване, е пречка за упражняване на правото на иск, поради което производството по делото подлежи на спиране в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на обжалваното определение до касация по следните мотиви:

Допускането на касационно обжалване се извършва съгласно предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. Касационната инстанция може да допусне до обжалване въззивния съдебен акт, по отношение на който се установява вероятност да е нищожен - основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК, вероятност да е недопустим – основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК или очевидно неправилен – основание по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК. В случая не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на определението на СГС на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, тъй като не се установява обжалвания съдебен акт да е постановен при превратно приложение на закона или грубо нарушение на правилата на формалната логика. Извън посочените основания, касаторът следва да обоснове основание за допускане на касационно обжалване и предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице когато с обжалвания акт, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос. Основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК е налице, когато правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни и противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Първите два поставени от касатора въпроси са взаимосвързани и касаят преценката за наличие на предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на производството по делото, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ спрямо пострадалото лице при наличие на досъдебно производство, поради което се явяват обуславящи за делото и отговарят на общия критерий по чл. 280, ал.1 от ГПК, но не са налице допълнителните селективни критерии. Относно предпоставките за спиране по чл. 229, ал.1, т.5 ГПК е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в определение № 134 от 02.04. 2020 г. по ч. т. д. № 468/2020 г., I т. о., определение № 290 от 01.09. 2020 г. по ч. т. д. № 1303/2020 г., I т. о., определение № 342 от 28.07. 2022 г. по ч. т. д. № 653/2020 г., II т. о., определение № 440 от 16.06.2023 г. по ч. т. д. № 796/2023 г., ІІ т. о., определение № 493 от 28.06.2023 г. по ч. т. д. № 882/2023 г., ІІ т. о., определение № 237 от 29.03.2023 г. по ч. т. д. № 300/2023 г., I т. о. и др., в която последователно се застъпва становището, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство, и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство може и следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. За приложението на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК е нужно съдът, който разглежда гражданскоправния спор, да констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора и че не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство, без значение дали за установяването им има или не образувано досъдебно / наказателно производство и конкретно в коя фаза е наказателното производство, т.е. дали вече е предявено обвинение или не. В случая въззивният съд не се е отклонил от тази практика, тъй като е установил, че деянието, от което се твърди, че за ищеца са произлезли вреди, е престъпление, което ще се установи в образуваното досъдебно производство. Видно и от постъпилото постановление от 19.01.2024г. Д. Д. е обвинен именно за нарушение на правилата за движение по пътищата при ПТП на 02.10.2022г., при което по непредпазливост е причинил на ищеца К. И. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на капачката на лявата колянна става, довела до трайно затруднение на движението на левия долен крайник, т.е. същото увреждане, за което ищецът претендира обезщетение с иска по чл. 432 от КЗ. Към датата на постановяване на акта на въззивната инстанция е издадено постановление по досъдебното производство, а самото му предявяване на обвиняемия е последващо действие и не води до извод, че няма надлежно образувано наказателно производство. Отговорността на застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ е функционална на отговорността на прекия причинител на вредите в пътнотранспортно произшествие, поради това изходът на наказателния процес е от значение и за определяне отговорността на застрахователя на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, доколкото се касае за съставомерни вреди. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд не е действал в противоречие с практиката на ВКС, поради което не е налице допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, на който се позовава касаторът. Изводите на въззивния съд са съответни на нормата на чл. 229, ал.1, т. 5 от ГПК, така както е тълкувана в посочената задължителна практика на ВКС, израз на която са решение №116 от 15.05.2013 г. по гр.д № 745/2012 г. на ВКС, ІV гр.о.; определение № 566 от 19.09.2013 г. по ч.гр.д.№ 5301/2013 на ВКС, ІV гр.о.; определение № 782 от 29.11.2013 г. по ч.гр.д. № 7165/2013 на ВКС, ІV гр.о. и мн.др. Наличието на горепосочената практика, в съответствие с която е процедирал апелативният съд, изключва бланкетно поддържаното и необосновано от касатора основание по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК.

Третият поставен от касатора въпрос дали спирането не води до грубо нарушаване на „принципа на справедливост“, в случая когато обстоятелството дали е извършено престъпление не е елемент от гражданския деликт, не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като не е обусловил решавашите мотиви на апелативния съд и не отговаря на общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 от ГПК. Въззивният съд не е обсъждал елементите от фактическия състав на гражданския деликт и не е приел, че не е налице престъпление, а напротив, констатирал е, че именно за същия сочен в исковата молба инцидент, включително и съставомерното увреждане на здравето на ищеца, е образувано наказателното производство, т.е. налице са данни за престъпление и затова съответно на горепосочената практика на ВКС, е постановил спиране на производството. Вярно е, че както посочва процесуалният представител на жалбоподателя деянието при деликтната отговорност не във всички случаи представлява престъпление по НК, поради което може да бъде ангажирана деликтна отговорност на извършителя и при постановяване на оправдателна присъда, но в случая счупването на пателата на ищеца е част от състава на престъплението, за което е образувано наказателното производство, поради което преценката на въззивния съд, че следва да се спре производството, е съобразена с практиката на ВКС. С оглед гореизложеното така поставеният въпрос не отговаря нито на общия, нито на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.

Последният поставен въпрос е свързан с предходния и несподелената теза на касатора, че спирането съставлява „грубо нарушение“ на правата на увредените лица, но не е обуславящ мотивите на въззивния съд, който не е обсъждал такъв довод, и не съставлява общо основание за допускане до касация на акта по смисъла на чл. 280, ал.1 от ГПК. Не е налице и допълнителното селективно основание по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като приетото от САС съответства на константната практика на ВКС, посочена по-горе, че когато е налице тъждество на деликта и престъплението, за което е образувано наказателното производство, гражданският съд следва да спре делото, тъй като не може самостоятелно да установява престъпното деяние.

С оглед гореизложените мотиви, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.

С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски, а ответникът не е поискал присъждане на такива.

Воден от горните съображения, ВКС, състав на 2 т.о.