Определение № 26 от 08.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5150/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез адв. Т.С. срещу решение №27 от 21.12.2012г. по гр.дело № 3561/2011г. на Софийски апелативен съд ,с което е потвърдено решение от 07.03.2011г на Софийски градски съд в частта за присъждане на неустойка. В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се поставя въпрос за служебното задължение на съда да провери допустимостта на обжалвано съдебно решение и по правилността на извода, че първоинстанционното решение е било валидно и допустимо. Според защитата на ответника, чиято отговорност е била ангажирана за заплащане на мораторна неустойка както е била уговорена между страните, клаузата в договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави, поради това и като е уважил иска с правно основание чл.92 ЗЗД съдът е постановил недопустимо решение. Сочи се противоречие с ТР №1/17.07.2001г на ОСГК и ВКС следва да следи служебно за допустимостта на обжалване решения. Като материалноправни въпроси се поставят нищожна ли е неустойката, ако не обезпечава изпълнението на главното ,основно задължение по договора; противоречи ли на добрите нрави неустойка ,обвързана със задължение да се осигури разрешение за ползване на жилищна сграда при условие ,че договорът е предварителен, предметът му е покупко- продажба на недвижим имот; нищожна ли е конкретната неустойка по т.7.2 от предварителния договор като нарушаваща добрите нрави (чл. 26 ал.1 ЗЗД), като уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщатителна и санкционна функция на задълженията на продавача при покупко- продажбата. Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с ТР №1 от 15.06.2010г по т.д № №1/2009 ОСТК на ВКС.Нищожна поради накърняване на добрите нрави е неустойка, уговорена извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. В срока за отговор е постъпила насрещна касационна жалба от П. Г. И. в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на иск за връщане на задатъка по договора. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по касационна жалба на [фирма] ,поради което изложението към насрещната касационна жалба не следва да се обсъжда Съображенията са следните: Оплакването на [фирма] за нарушаване на служебни задължения от въззивния Софийски апелативен съд с твърдение за недопустимост на обжалваното решение на Софийски градски съд, не е довело до формулирането на правен въпрос и е подкрепено с теза, която е правно несъстоятелна. Спорът нищожна ли е една уговорка за неустойка в договор, е правен спор по отношение на обвързващите последици от един юридически факт, спор по обстоятелствата, на които искът се основава и по този спорен предмет в случая съдът се е произнесъл, поради това решението не е недопустимо. Недопустимо е съдебно решение ,с което съдът се е произнесъл в нарушение на диспозитивното начало ,недължимо и извън спорния предмет. Следващата група въпроси в изложението: нищожна ли е неустойката, ако не обезпечава изпълнението на главното, основно задължение по договора; противоречи ли на добрите нрави неустойка ,обвързана със задължение да се осигури разрешение за ползване на жилищна сграда ,при условие ,че договорът е предварителен, предметът му е покупко- продажба на недвижим имот ;нищожна ли е конкретната неустойка по т.7.2 от предварителния договор като нарушаваща добрите нрави (чл. 26 ал.1 ЗЗД), като уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщатителна и санкционна функция на задълженията на продавача при покупко- продажбата, са въпроси по съществото на спора. При формулирането им се изтъква значението на сключения договор като предварителен, за покупко- продажба, но се игнорира смесения му характер ,тъй като жилищния имот е следвало да бъде построен от ответника, поел и задължението за мораторна неустойка в тази връзка. Ответникът по иска е следвало да изгради обекта, като строителната дейност до ниво придобиване на разрешение за ползване е поета като срочно задължение, обвързано с конкретната, оспорвана като нищожна неустойка при забава. Въззивният съд решаващо е приел, че уговорката за неустойка при това положение не е нищожна, освен гаранционна същата има и обезщетителна функция, още такава по превенция относно отклоняването от постигнати между страните уговорки. Въпроси, при които се игнорират преценените в конкретния случай обстоятелства по делото, нямат връзка с решаващите съображения на съда и не могат да обосноват допускане до касационно обжалване. Поставен е въпрос противоречи ли конкретната неустойка по чл. 7.2 от договора на ТР №1 от 15.06.2010г по т.д № №1/2009 ОСТК на ВКС, в която насока ,а и по останалите въпроси включително, се сочи основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с цитираната тълкувателна практика. Противоречие не е налице .Приложното поле на неустойката с оглед добрите нрави и чл. 9 ЗЗД не е ограничено от разделянето на задълженията в един договор на основни и второстепенни .Този въпрос е намерил разрешение в установената практика на ВКС и всяко договорно поето, конкретно задължение може да бъде обезпечавано с уговаряне на неустойка за неизпълнението му. Извод за отклонение на уговорена неустойка от присъщата й функция не може да бъде направен по съображенията, изтъкване от защитата. Цитираното ТР №1 от 15.06.2010г по т.д № №1/2009 ОСТК не изразява поддържаната от касатора теза при обобщаването на критериите за конкретна преценка налице ли е нищожност поради накърняване на добрите нрави. Съображенията в мотивите по т.3 от същото Тълкувателно решение кореспондират с решаващите съображения на въззивния съд ,а не с твърденията и тезите на защитата. Прекомерността на неустойката за забава, поради уговарянето и без краен предел, не я прави нищожна с оглед добрите нрави. Неустойката в случая по делото е уговорена за да се обезпечи изпълнението, съответно да обезщети неизпълнението на едно конкретно задължение на строителя, т.е тя не е уговорена извън присъщите й функции .Решаващите изводи на въззивния съд са в съгласие с установената задължителна за съдилищата практика на ВКС. При конкретното съдържание на обжалваното решение и предмета на делото, доводите на защитата не обуславят вероятност атакуваното решение да е недопустимо.Като основание за допускане до обжалване се сочи и чл. 280 ал.1 т.3 ГПК което не се подкрепя от обосновка ,а по поставените въпроси в правния им аспект, е налице установена практика. Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.