Определение № 3395 от 27.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3477/2024 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Н. Г., ЕГН [ЕГН] против въззивно решение № 139 от 07.06.2024 г. по гр.д.№ 534/2023 г. на Окръжен съд-Кюстендил, с което след отмяна на решение № 998 от 30.10.2023 г., по гр.д. № 461/2023 г. на РС – Кюстендил е признато за установено по отношение на касаторката, че ищците М. Н. Д., ЕГН [ЕГН] и И. Н. А., ЕГН [ЕГН] са собственици на по 1/3 ид.ч. всяка една от тях от апартамент № ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****по КК и КР на [населено място], адрес - [населено място], [улица], вх. „***“, ет. ***, ап. № ***, стар адрес – блок ***, ет. ***,[жк], [населено място], по силата на наследствено правоприемство от майка им М. В. И., починала на 15.04.1992 г. и баща им Н. И. И., починал на 03.03.2015 г. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – правилата за придобивна давност, неправилен анализ на свидетелските показания и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е посочено основание по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Не е посочено друго основание и не са формулирани въпроси. Ответниците по касация оспорват касационната жалба и допускането до касационно обжалване. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима. По делото е установено: Страните са наследници – дъщери на М. В. И., починала на 15.04.1992 г. и Н. И. И., починал на 03.03.2015 г. Двамата са били разведени. Признати са за собственици на процесния апартамент с н.а. № 82,т.1/1974 г. Ищците претендират установяване правото им на собственост, придобито по наследство, а ответницата се позовава на придобивна давност на същите 2/3 ид.ч. С нот.акт № 192,т.1/10.05.2022 г. е призната за собственик по давност на тази идеална част. Ищците оспорват този нот. акт и изводите на нотариуса в него. Според свидетелските показания, през 2004 г. в апартамента живеела С. и децата й, а съпругът й бил в чужбина, но често в апартамента ходили децата на М. – Д. и М.. През 2016 г. бил направен ремонт на апартамента, съпруга на Д. идвал с работни дрехи, да разтоварва материали. М. също идвала в апартамента, когато са празнували някакви тържества. /св. Я. С. и св.М. / Св. И. В. познава страните от 1970 година, знае, че апартамента е на С., а на И. и М., родителите дали пари да си закупят отделни жилища. До 1993 г. в апартамента живеела и М., после се преместила в [населено място]. И. някъде 1995-1996 г. отишла да живее в [населено място]. В апартамента били извършвани ремонти, за които свидетелката лично помагала на С.. За свидетелката нямало съмнения, че апартамента е собственост на С.. Не била виждала съпругът на Д. да извършва ремонти в жилището, но няколко пъти го виждала в колата пред блока. Скоро голямата дъщеря на С. направила основен ремонт на апартамента, с пари, изпратени й от нейната майка. Не знае дали децата на М. имат ключ от апартамента. Св. С. С. знае, по думи на С., че апартаментът е неин. Живеела в апартамента от 1992 – 1993 г. През тези години С. извършвала ремонти в апартамента. Не знае да е сменяла входната врата. Виждала М. в апартамента около три пъти. От С. знаела, че родителите им са дали пари на М. да си купи жилище в [населено място], където тя живеела. И. пък си купила жилище в [населено място]. С. заминала да работи в чужбина преди 5-6 години. Виждала в апартамента мъжа на Д., но Д. и М. не била виждала. След 2015 г. не била виждала М. и И. в имота. Във въззивното производство също са разпитани свидетели. Св. Д. Д. – съпруг на ищцата М. Д. разказва, че след развода на родителите на страните в апартамента останал да живее техния баща Н.. Ходел си на [населено място] към края на живота, но се връщал и в апартамента, където живеел. Имал достъп до апартамента, съхранявал там свои вещи. Свидетелят участвал в ремонта на апартамента – в изнасянето на мебелите, а зет му /мъжа на малката му дъщеря/ правил ремонта в спалнята. Помагал и при пренасянето на кухнята, която била направена от голямата му дъщеря. Често ходел до апартамента и подменял контакти. Това станало след смъртта на Н.. Не му е известно С. или нейните дъщери да са гонили Н., М. и И. от апартамента или да са спорили за същия. Никога не били разговаряли на тази тема. Св. Д. живеел със съпругата си и децата им в процесния апартамент до 1995 година. След 1992 г. с тях съвместно дошли да живеят в апартамента С., мъжа й Р. и дъщеря им Е.. И. живеела в [населено място], където учила, след това там се оженила и там заживяла. Идвала събота и неделя в апартамента и на празници. С. заминала да работи и живее в чужбина някъде 2012 г. От тогава реално не живеела в апартамента. Там живеели нейните дъщери. Когато се прибирала от чужбина живеела в къща в [населено място], където била и адресната й регистрация. В [населено място] отсядали и нейните дъщери. Св. С. С. – племенник на св. Д. Д. сочи, че след 2000 г. Н. И. живеел в процесния апартамент, като периодично ходел и до [населено място] при дъщеря му М. и [населено място]. Двамата ходели заедно за риба и от апартамента взимали такъмите, когато се връщали оставял дядо К. пред блока, където се намирал апартамента. Според свидетеля в жилището най-дълго време живяла С.. Твърди, че М. и чичо му Д. приемали апартамента като свой. Свидетелката Д. С. познавала ответницата от 2021 г. Посещавала процесното жилище. В последното била сменена дограмата, ремонтирана банята. Кухнята била направена от С.. Последното, което било направено, е смяна на външната врата. Предполага, че С. и децата й са направили ремонта, защото те живеели там. Не била виждала М. и съпруга й да посещават процесния имот. Виждала И. в апартамента, когато идвала на гости. Знае, че от преди 7-8 години С. живее в чужбина. По делото са представени служебни и фискални бонове от 2015 г., 2023 г., издадени от „Кюстендилска вода“ и „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД, разписки за плащания от 2014 г. - 2015 г., справки за подавани декларации и платени местни данъци към Община Кюстендил за тях, съобщение до фирма, регистрирана на адреса на процесния имот, удостоверение за настоящ адрес на Н. И. И. и личен регистрационен картон на М. В. И.. Въззивната инстанция, прилагайки ТР № 1/2012 г. по тълк.д. №1/2012 г. на ОСГК на ВКС е приела, че ответницата не основава фактическата си власт на основание, което да предполага владение само за нея, а наследяване, което предполага съвладение на наследниците. При установеното владение на основание, предполагащо съсобственост или съвладение, ползващия целия съсобствен имот е владелец на своятата иделана част и държател на идеалните части на другите съсобственици. За да завладее идеалните части на другите съсобственици следва да демонстрира действия, които по недвуслислен начин да доказват промяна на намерението му и отблъскване владението на другите съсобственици чрез него, като тези действия трябва да са така изявени, че да могат да достигнат но останалите съсобственици, за да могат да защитят правата си. Анализирайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд е приел, че ответникът С. Г. не е манифестирала владение пред ищците за себе си по такъв начин, че за последните да е станало известно намерението й за своене на техните 2/3 идеални части от процесния апартамент, поради което тя не е придобила собствеността върху спорните идеални части от същия, а е била само техен държател. Мотивирал се е с това, че имота е станал наследствен още през 1992 г. след смъртта на майката, когато дъщерите са придобили по 1/6, а преживелият бивш съпруг е притежавал 3/6 ид.ч. и е останал да живее в жилището – съхранявал свои вещи, прибирал се в него. В жилището последователно живеели първо семейството на ищцата М. Д., а С. се нанесла в жилището през 1994 г. заедно със съпруга си и дъщеря им Е.. М. и И. в различно време посещавали жилището. Участвали с помощта на своите семейства в извършваните в жилището ремонти. Посочил е, че дори да се приеме, че ищците не са ползвали реално притежаваните от тях 2/3 идеални части от имота, това не е отрицание от права, не е доказана промяна в намерението от държател на чуждите идеални части във техен владелец за себе си и отблъскване владението на ищците за техните идеални части. Затова е прието, че ищците не са изгубили правото си на собственост, съгласно чл. 99 ЗС, поради което е отменено решението на РС и вместо това е уважен иска за 2/3 ид.ч. - по 1/3 ид.ч. за всяка от ищците от процесния апартамент. Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. Касаторката не се е позовала на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, не е твърдяла противоречие със съдебната практика, че е формулирала въпроси и не доказва подобно противоречие. Не е посочено, нито обосновавано и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Не е налице наведеното основание очевидна неправилност Такава е налице когато решението страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите му форми, която може да се установи от мотивите на съдебния акт без да се извършва същинската касационна проверка по оплакванията в касационната жалба за правилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения или несъответствие на фактическите изводи от събраните доказателства. Очевидно неправилно е решението когато съдът не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма, когато са нарушени съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните. Съдът не констатира такива нарушения. Спорът е решен според установените факти по делото. Не са нарушени основни логически, опитни и общоприложими научни правила при анализ на свидетелските показания и останалите доказателства, Формираните правни изводи логически следват от установените факти по делото. Затова не се допуска касационно обжалване на това основание. В обобщение не са налице основанията по чл. 280, ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответниците по касация следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски за тази инстанция в доказаният с договора за правна помощ размер – 1500 лв., за които е отразено в договора, че са изплатени в брой. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение