Определение № 212 от 13.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 963/2020 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ПРОКРЕДИТ БАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД срещу разпореждане от 01.04.2020 г. по в. ч. д. № 1975/2019 г. на Апелативен съд София, с което е оставена без разглеждане подадена от банката частна касационна жалба срещу определение № 3703/11.11.2019 г. по същото частно дело. Жалбоподателят прави оплакване за незаконосъобразност на атакуваното определение и сочи, че то е постановено при несъобразяване от страна на съда на обстоятелството, че спорът попада в приложното поле на чл. 113 ГПК. Претендира отмяна на атакуваното разпореждане като неправилно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С атакуваното в настоящото производство разпореждане Апелативен съд София е оставил без разглеждане частна касационна жалба на „ПРОКРЕДИТ БАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД срещу определение № 3703/11.11.2019 г. по в. ч. д. № 1975/2019 г. на същия съд. Приел е, че с оглед цената на предявения от „ПРОКРЕДИТ БАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД иск, то постановеното на 11.11.2019 г. определение е необжалваемо. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК от обхвата на касационен контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК е предвидено, че не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В процесната хипотеза Районен съд Видин е бил сезиран от „ПРОКРЕДИТ БАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД с иск по чл. 422 ГПК в размер на 10 000 евро с левова равностойност 19 558, 30 лв., предявен срещу „ И.“ ООД, Н., И. и И. Д.. Предмет на правния спор е вземане, произтичащо от запис на заповед - абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ. Соченото обстоятелство обуславя характера на спора като търговски по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Цената на предявения установителен иск по чл. 422 ГПК, определена по правилото на чл. 69 ГПК, е 19 558, 30 лв., т. е. под 20 000 лв. Следователно, определението на Апелативен съд София № 3703/11.11.2019 г. по в. ч. д. № 1975/2019 г., с което се потвърждава определение на Окръжен съд Монтана за обезсилване на постановеното от Районен съд Видин решение по иска с правно основание чл. 422 ГПК на „ПРОКРЕДИТ БАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, е изключено от обхвата на касационен контрол по силата на чл. 274, ал. 4 ГПК. С постановяването си последното е влязло в сила /в този смисъл мотивите към т. 7 от ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС/ на датата 11.11.2019 г. независимо от указанието в същото, че подлежи на обжалване. Неоснователни се явят доводите на частния жалбоподател за приложение на чл. 113 ГПК, даващ възможност за касационно обжалване на решенията по въззивни дела с цена на иска над 5 000 лв., заведени от или срещу потребител, доколкото ответниците по предявения от „ПРОКРЕДИТ БАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД иск не попадат в кръга лица по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Но дори хипотетично /неправилно/ се приеме, че ответниците физически лица се считат за потребители, то разпоредбата на чл. 113 ГПК, изменена с ДВ, бр. 100/20.12.2019 г., е действащо обективно правило след датата, на която е влязло в сила определение № 3703/11.11.2019 г. по в. ч. д. № 1975/2019 г. на Апелативен съд София, следователно неприложимо за процесната хипотеза. Атакуваното разпореждане на Апелативен съд София е законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2, пр. I ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС