Определение № 1593 от 12.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4430/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 204 от 06.06.2022г. по гр.д.№ 883/2021г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260102 от 30.08.2021г. по гр.д. № 282/2020г. на Ихтимански районен съд за допускане на съдебна делба на двуетажна жилищна сграда със сутерен, застроена на 60 кв.м., с отстъпено право на строеж върху поземлен имот държавна собственост, съставляващ УПИ *-* в кв. 65 по плана на [населено място] между съделители и при дялове: за И. М. М. 10/12 ид.ч., за М. Р. Г. и за А. Р. В. по 1/12 ид.ч. Касационни жалби са подадени от М. Р. Г. и от А. Р. В. и са насочени срещу неуваженото тяхно възражение за придобиване по давност на първия етаж, заедно с гаража на сутеренното ниво на сградата. Ответницата по двете жалби И. М. оспорва наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване по всяка от жалбите. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационните жалби са подадени в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустими. Производството е по допускане на съдебна делба. Безспорно е установено от писмените доказателства, че процесната жилищна сграда е изградена след 1977г. въз основа на отстъпено право на строеж върху държавно дворно място и нейни собственици са били С. М. и М. М. в условията на съпружеска имуществена общност. М. М. е починал 2003г. и негови наследници са съпругата му С. и децата Р. М. и И. М.. Р. М. е починал през януари 2019г. и негови наследници са дъщерите му М. и А. - жалбоподателки в настоящето производство. През февруари 2019г. С. М. е продала на дъщеря си И. своите 4/6 ид.ч. Спорът е концентриран около основателността на наведеното от М. Г. и А. В. възражение, че първият етаж от сградата и гаража в сутерена са придобити по давност от техния баща Р., считано от 1988г. респ. от тях след смъртта му. Според архитектурния проект сградата е еднофамилна и на сутеренното ниво е разположен гараж. Установено е, че в действителност гаражът се ползва за жилищни нужди. Приетите технически експертизи сочат, че двата етажа нямат самостоятелни входни врати и етажите могат да бъдат обособени като самостоятелни обекти, но за това е нужно преустройство. На втория етаж няма кухня, но такава може да се обособи. Затова експертите изтъкват необходимостта от изработване на инвестиционен проект за преустройство и разделяне на етажите като отделни жилища. Въззивният съд е възприел извършената от първата инстанция интерпретация на свидетелските показания, обсъдил е и събраните пред него гласни доказателства и е счел, че възражението за придобиване по давност не е доказано. В сградата са живяли Р. М., И. М. и майка им С., като Р. е обитавал стая на първия етаж, С. - сутерена, а И. със сина си и семейството му - втория етаж, но сградата е ползвана общо от всички. Не е демонстрирано от страна на Р. намерение за своене на първия етаж и на гаража. Двамата свидетели, посочени от ответниците, са посещавали имота инцидентно на басейн, на барбекю и за събиране на багаж. Свидетелите на ищцата са съседи и имат трайни и непосредствени впечатления, като според тях къщата е ползвана общо от всички, на втория етаж няма баня и И. ползвала банята на първия етаж; те не са виждали дъщерите на Р. в имота. Налице са данни от свидетелските показания, че синът на ищцата е ползвал стая на първия етаж за склад, а ищцата е имала необезпокояван достъп до първия етаж, включително почиствала и се грижила за брат си в последните години. При предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК съдът намира следното: В жалбата на М. Г. се поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и очевидна неправилност. Поставени са въпросите: 1/ длъжен ли е въззивният съд да прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да обсъди въведените от страните доводи и възражения; 2/ какъв е порокът на въззивното решение, при липсата на мотиви относно доводите във въззивната жалба и отговора; как следва да процедира касационната инстанция в такъв случай - да реши въпроса по същество или да върне делото за ново разглеждане. Очевидната неправилност на акта е обоснована с преценката на свидетелските показания - кредитирани са показанията на свидетелите на ищцата, макар и да съдържат вътрешни противоречия, и да не съответстват на изходящи от ищцата документи - отговор на нотриална покана. В жалбата А. В. също е поставен въпросът за задължението на съда да обсъди събраните по делото доказателства, както и да отговори на наведените доводи и възражения. На второ място е поставен въпросът за приложението на чл. 172 ГПК и начинът, по който следва да се преценяват показанията на свидетелите. Мотивирана е и очевидна неправилност поради нарушаване основополагащите принципи на чл. 2 и чл. 12 ГПК. Според настоящия състав не е налице основание за допускане на касационен контрол и по двете жалби. Първият правен въпрос е един и същ и за двете жалбоподателки. Вярно е, че мотивите на въззивния съд са кратки и в тях липсва изрично обсъждане на всички наведени във въззивната жалба доводи, включително този, че на ответниците не е указано, че не сочат доказателства за твърдението си, че са продължили владението на своя баща. Този процесуален пропуск е отстранен от въззивния съд, който е допуснал на двете жалбоподателки нови гласни доказателства за установяване продължаването на владението в тяхно лице. С оглед на това липсва процесуално нарушение, който да е в състояние да се отрази на крайния изход на спора. Поради това въпросът не запълва основната предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК. Решаващ за изхода на спора е изводът на въззивния съд, че фактическата власт на наследодателя на жалбоподателките върху първия етаж не е представлявала владение (той не е демонстрирал на другите съсобственици - родителите си и сестра си, че завладява техните части, нито е отблъснал осъществяваната тях фактическа власт върху първия етаж и гаража). Поради това въпросът за присъединяване на владението по чл. 83 ЗС остава извън фокуса на спора. От друга страна, възражението за придобивна давност се явява неоснователно и поради установеното, че сградата е еднофамилна и всеки от двата етажа не представлява самостоятелно жилище. Горното е несъмнено от приетите технически експертизи - обособяване на самостоятелни обекти е възможно, но след преустройство. Тук следва да се обърне внимание, че не е достатъчно само първия етаж, който е обект на възражението, да има необходимия минимален брой помещения и да отговаря на устройствените изисквания за жилище. Необходимо е и оставащата част от сградата да представлява самостоятелен обект, за да може да се придобива по давност обособена реална част от нея. Предвид изложеното не може да се допусне касационно обжалване по поставените процесуални въпроси и в двете жалби, тъй като те визират проблеми, които не биха могли да променят изхода на спора. Не може да се приеме, че въззивният акт е очевидно неправилен. Поддържаните доводи от касаторите касаят преценката на свидетелските показания и пълнотата на мотивите на съда. При извършената от съда преценка на свидетелските показания не са допуснати явни нарушения на логически правила. Не са нарушени и посочените принципи на осигуряване дължимата защита и съдействие - чл. 2 ГПК и на вътрешно убеждение - чл. 12 ГПК. Както бе посочено, мотивите на съда са немногословни, но разрешават правния спор по ясен и разбираем начин според преценката на съдебния състав по формираното негово вътрешно убеждение. Твърдението, че показанията на свидетелите на ищцата не съответстват на изходящи от нея документи е недоказано - не е ясно какъв документ визира защитата (отговор на нотариална покана е описан като приложение на писмената защита пред окръжния съд, но такъв документ не е налице по делото и не е приет като доказателство). По изложените съображения следва да се откаже допускане на касационно обжалване по двете жалби. В полза на ответниата И. М. следва да се присъдят направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение, които са общо 1500лв. за отговорите по двете жалби. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.