Определение № 2555 от 20.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3354/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Хотели Лион“ ЕООД срещу решение № 599 от 20.05.2024 г. по в.гр.д.№ 2234 от 2023 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, VII състав, с което частично е отменено решение № 209 от 13.04.2023 г. по гр.д.№ 457 от 2022 г. на Благоевградския окръжен съд и вместо това е отхвърлен искът по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на Д. Х. В., И. Х. В., К. И. З., З. И. З., И. Л. С., Е. Г. С., Е. Г. С., Г. Д. Н., Д. Д. Н., Г. Д. Т., Л. Д. Т. и В. Д. Ч., че „Хотели Лион“ ЕООД е собственик въз основа на апорт, осъществен на 31.08.2017 г. от „Транскапитал“ ЕООД в капитала на „Хотели Лион“ ЕООД на 3/4 ид.ч. от следните две сгради:

• сграда с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-81 от 10.12.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес: [населено място], м.„Г.“, която сграда е разположена в поземлени имоти с идентификатори * и * и принадлежи към поземлен имот с идентификатор *, със застроена площ: 2 693 кв.м. и с предназначение: хотел и

• сграда с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-81 от 10.12.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес: [населено място], м.„Г.“, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатори *, със застроена площ 7 кв.м. и с предназначение: сграда за енергопроизводство /трафопост/.

Отхвърлен е и евентуалния иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че „Хотели Лион“ ЕООД е собственик на процесните сгради въз основа на осъществявано давностно владение.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Поставени са следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства ? По този въпрос се твърди противоречие на обжалваното решение с решение № 222 от 27.03.2018 г. по т.д.№ 505 от 2017 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

2. Как следва да мотивира решението си съдът при оспорване дали осъществяваната фактическа власт представлява владение, държане или извършване на търпими /съизволителни/ действия ? По този въпрос се твърди противоречие с решение № 141 от 04.01.2021 г. по гр.д.№ 478 от 2020 г. на ВКС, ГК, І г.о.

3. Следва ли при осъществяване на фактическата власт от съсобственик върху имот на основание, което изключва владението на останалите съсобственици, владелецът да установява намерението си за своене, или ще се приложи разпоредбата на чл.69 ЗС ? По въпроса се сочи противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС и решение № 2 от 11.04.2019 г. по гр.д. № 1117 от 2018 г. на ВКС, ГК, II г.о.

4. Признанието на правото на собственост на лице, различно от владелеца, прекъсва ли течението на придобивната давност ? По въпроса се твърди противоречие с приетото в Тълкувателно решение № 4 от 14.10.2022 г. по тълк.д.№ 4 от 2019 г. на ОСГТК на ВКС.

5. Може ли изтеклата вече давност да бъде прекъсната ? По този въпрос се твърди противоречие с Тълкувателно решение № 4 от 14.10.2022 г. по тълк.д.№ 4 от 2019 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 168 от 14.10.2023 г. по гр.д. № 4234 от 2022 г. на ВКС, ГК, І г.о.

6. Длъжен ли е въззивният съд да извърши преценка на признанието на неизгоден за страната факт, релевантен за изхода на спора, с оглед всички обстоятелства по делото ? По този въпрос се твърди противоречие с решение № 60081 от 18.06.2021 г. по т.д.№ 1037 от 2020 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 475 от 08.06.2010 г. по гр.д.№ 1311 от 2009 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 98 от 21.03.2011 г. по гр.д.№ 952 от 2010 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 117 от 08.07.2011 г. по т.д.№ 1076 от 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение 199 от 05.10.2011 г. по гр.д.№ 1171 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 70 от 29.05.2013 г. по гр.д.№ 579 от 2012 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. и решение № 65 от 30.07.2014 г. по т.д.№ 1656 от 2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

7. Кое владение е несмущавано ? По този въпрос се твърди противоречие с решение № 376 от 12.03.2013 г. по гр.д.№ 260 от 2012 г. на ВКС, ГК, I.о.

8. Изчерпателно изброени ли са действията, които прекъсват давността по чл.116 ЗЗД ? Други действия извън тях могат ли да доведат до прекъсването й и може ли снабдяването с обезпечителна заповед, бидейки действие, различно от предявяването на иск, да прекъсне давността ? По този въпрос се твърди противоречие с Тълкувателно решение № 10 от 05.12.2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 168 от 14.10.2023 г. по гр.д.№ 4234 от 2022 г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 376 от 12.03.2013 г. по гр.д.№ 260 от 2012 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 83 от 09.10.2020 г. по гр.д.№ 3878 от 2019 г. на ВКС, ГК, І г.о. и решение № 216 от 28.10.2016 г. по гр.д.№ 2182 от 2016 г. на ВКС, ГК, І г.о.

9. Тече ли придобивна давност по отношение на построеното в поземлен имот, докато има висящ спор относно правото на собственост за последния ? По този въпрос се твърди противоречие с решение № 177 от 11.08.2014 г. по гр.д.№ 1630 от 2014 г. на ВКС,ГК, I г.о., решение № 168 от 14.10.2023 г. по гр.д.№ 4234 от 2022 г. на ВКС, ГК, І г.о. и решение № 523 от 25.11.2010 г. по гр.д.№ 548 от 2009 г. на ВКС, ГК, І г.о.

В писмен отговор от 28.08.2024 г. ответниците по жалбата Д. Х. В., И. Х. В., К. И. З., З. И. З., И. Л. С., Е. Г. С., Е. Г. С., Г. Д. Н., Д. Д. Н., Г. Д. Т., Л. Д. Т. и В. Д. Ч. поддържат, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решени Претендират за направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по установителен иск за собственост на недвижима вещ, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да прецени налице ли са предпоставките за допускане на касационно обжалване, настоящият състав съобрази следното: Пред първоинстанционния съд са предявени искове от „Хотели Лион“ ЕООД срещу Д. Х. В., И. Х. В., К. И. З., З. И. З., И. Л. С., Е. Г. С., Е. Г. С., Г. Д. Н., Д. Д. Н., Г. Д. Т., Л. Д. Т. и В. Д. Ч. /наследници на К. И. В.- бивш собственик на имота, върху който са построени процесните сгради/ за признаване за установено спрямо тях, че ищецът е собственик на две сгради, построени в ПИ с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място] от 2009 г., въз основа на внесен от „Транскапитал“ ЕООД апорт от 31.08.2017 г., а при условията на евентуалност- въз основа на осъществено давностно владение. В исковата си молба ищцовото дружество не отрича, че процесните сгради са построени в поземлен имот / ливада с площ 5,189 дка, представляваща имот № * по картата на [населено място], сега имот с идентификатор *** по кадастаралната карта на града от 2009 г./, който първоначалният собственик и праводател на ищеца „Транскапитал“ ЕООД е считал за изцяло свой, придобит на основание договор за покупко-продажба с нотариален акт № 57 от 29.12.2003 г. и че впоследствие се установило, че прехвърлителят по този договор не е бил собственик на целия имот, а ответниците /или техни наследодатели/ също притежават идеални части от него.

Относно процесните сгради по делото е представено разрешение за ползване № ДК-07-68 от 07.12.2005 г., а ищецът твърди, че е започнал да владее правото на строеж за тези сгради от 06.04.2005 г., когато те били изградени във фаза „груб строеж“. Според въззивният съд, обаче това твърдение е останало недоказано и не можело да се приеме, че давност тече от посочената дата. Давност е започнала да тече най-рано от 07.12.2005 г.- датата на издаване на разрешението за ползване на сградите.

Съдът е посочил, че според него придобивната давност за процесните две сгради не е изтекла нито при условията на добросъвестно владение, нито при тези на недобросъвестно владение. Действително, ищцовото дружество е упражнявало фактическа власт върху сградите, но това не представлявало владение, тъй като не е било несмущавано. Напротив- ответниците са се противопоставили на владението на ищеца, като са поискали да им бъде издадена обезпечителна заповед за спиране на строителството в имота, такава заповед е била издадена през 2005 г. и е бил съставен протокол за опис от съдия- изпълнител за реализирането на допуснатата със заповедта обезпечителна мярка.

Освен това е прието, че дори и ищецът да е установил владение върху процесните сгради, придобивна давност за тях не е текла до 2019 г., когато са приключили съдебни производства между „Транскапитал“ ЕООД и ответниците относно собствеността върху мястото. Отделно, още преди това на ответниците се е налагало да установят съдебно правата си досежно идеални части от поземления имот /в производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ/. До приключването на тези съдебни и извънсъдебни производства давност също не е текла, тъй като дотогава ответниците са били възпрепятствани да предприемат действия за упражняване или защита на правата си спрямо „Транскапитал“ ЕООД и „Хотели Лион“ ЕООД.

На следващо място е прието, че придобивната давност на ищеца е прекъсната с направените от ищеца и от неговия праводател „Транскапитал“ ЕООД извънсъдебни признания на правото на собственост на ответниците, съдържащи се в писма от 04.08.2020 г. и 09.09.2020 г.

Предвид съдебното установяване на правата им спрямо праводателя на ищеца „Транскапитал“ ЕООД върху общо 3/4 ид.ч. от мястото /с решение № 3016 от 03.07.2019 г. по гр.д.№ 842 от 2018 г на Благоевградския окръжен съд./, съдът е приел, че ответниците са придобили по приращение /чл.92 ЗС/ правото на собственост и върху 3/4 ид.ч. от построените върху това място сгради.

С оглед тези мотиви на въззиивния съд за отхвърляне на предявения установителен иск за собственост върху 3/4 ид.ч. от процесните сгради, от значение за конкретното дело ще е разрешението, което ще бъде дадено по висящото тълкувателно дело № 5 от 2024 г. на ОСГК на ВКС, образувано по следния въпрос: От кой момент започва да тече придобивна давност в полза на третото лице- приобретател, придобило имота от лица, на които е била възстановена собствеността по реда на ЗСПЗЗ, но впоследствие с решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ правата на прехвърлителите са отречени и правото на собственост е възстановено с решение по чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ на други лица ? Поради това и на основание чл.292 ГПК настоящото дело следва да бъде спряно до постановяване на решението по горепосоченото тълкувателно дело на ОСГК на ВКС.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, първо гражданско отделение