Определение № 930 от 26.02.2025 г. на ВКС по д. № 400/2025 г.

Производство по чл. 135, ал. 5 от АПК. Образувано е по спор между Районен съд - Пловдив и Административен съд- Пловдив относно подсъдността на правния спор, повдигнат с искова молба от Д. С. В. против Районен съд - Пловдив. Исковата молба е била подадена в Административен съд – Пловдив, който с определение № 10436/28.11.2024 г. по адм. д. № 2222/2024 г. е прекратил производството пред него и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд - Пловдив. В мотивите към определението си Административен съд – Пловдив е приел, че производството по делото е образувано по искова молба на Д. С. В. против Районен съд – Пловдив, с която се претендира заплащане на сумата от 3 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от Заповед № 761/27.04.2021 г., издадена от административния ръководител на Районен съд - Пловдив, с която на съдия Д. С. В. е наложено „обръщане на внимание“ по чл. 327 ЗСВ, която заповед била отменена с решение № 2049/01.11.2021 г. по адм. д. № 1226/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, потвърдено с решение № 6481/29.06.2022 г. по адм. д. № 406/2022 г. по описа на Върховния административен съд, ведно със законната лихва, считано от 29.06.2022 г. до окончателното й изплащане. Прието е, че административният ръководител на съда не осъществява нито една от функциите на държавно управление, като особена държавна дейност по осъществяване на изпълнителна власт, поради което дейността му не може да се окачестви като проява на държавна власт по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Посочено е, че съгласно т.2 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г. по описа на ВКС, ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС, делата по искове за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на органите на съдебната власт са подсъдни на гражданските съдилища. Дадено с т. 2 от цитираното тълкувателно постановление било приложимо и по отношение на твърдяните в исковата молба актове, действия и бездействия на административния ръководител на районния съд, поради което делото било подсъдно на гражданските съдилища, доколкото се претендирали вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на органи на съдебната власт. С определение № 1290/28.01.2025 г. по гр. д. № 21279/2024 г. Районен съд - Пловдив е повдигнал спора за подсъдност, като е приел, че не е компетентен да се произнесе по исковата молба. Посочено е, че с оглед изложените твърдения в исковата молба, претендираните вреди произтичат от Заповед № 761/27.04.2021 г., издадена от административния ръководител на Районен съд - Пловдив, която представлява индивидуален административен акт, който е отменен като незаконосъобразен по реда на АПК. Очертаният в исковата молба спор не разкривал белезите на спор относно гражданско право или правно отношение, подведомствен на гражданските съдилища - чл. 14, ал. 1 ГПК. Заповедта не представлявала съдебен акт, тъй като била издадена от административен ръководител на съд, действащ в качеството си на длъжностно лице, във връзка с упражняване на административни правомощия. Посочено е, че последният не е действал като съдия, не е постановил незаконосъобразен съдебен акт, от който да са произтекли вреди, респ. не е извършил противоправно действие, представляващо основание искът да бъде квалифициран по реда на чл. 45 във вр. с чл. 49 ЗЗД. Съдът се е позовал на практика на Върховния административен съд / решение № 9253 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8890/2015 г., III о., решение № 11584 от 30.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7043/2018 г., III о./ според която исковете за вреди, произтичащи от отмяната на заповед, с която по реда на чл. 327 ЗСВ, е наложена дисциплинарна мярка „обръщане на внимание“ подлежат на разглеждане на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от административните съдилища по реда на АПК. Върховният касационен съд и Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, намира, че компетентен да се произнесе по правния спор, повдигнат с исковата молба, подадена от Д. С. В. срещу Районен съд - Пловдив, е Административен съд - Пловдив. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като в разпоредбата на ал. 2 е предвидено, че исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административно-процесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. Предпоставките за предявяване на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. Исковата молба съдържа твърдения, за вреди произтичащи от заповед, издадена от административния ръководител на Районен съд – Пловдив по чл.327 от ЗСВ, която е била отменена като незаконосъобразна по реда на АПК. За дефиниране на настоящия спор е от значение, характерът на правоотношението, възникващо между председателя на съда и конкретния магистрат при и по повод упражняване на правомощията на административния ръководител по чл. 86, ал. 1, т. 1 и чл. 327 от ЗСВ. Съдържанието на правомощията на административния ръководител е да се осъществява общо и административно ръководство на съда, което включва и обръщане на внимание по чл. 327 от ЗСВ на магистрата, който не изпълнява задълженията си по образуване и движение на делото. Тези отношения не се регулират по метода на равнопоставеност. Обръщането на внимание по реда на чл. 327 ЗСВ е вътрешно организационна мярка с дисциплиниращ и превантивен ефект, прилагана от административния ръководител при упражняване на ръководните му функции. За разпореждането на председателя на съда по чл. 327 от ЗСВ до съответния магистрат, съдебната практика е признала качеството индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Предвид изложеното, спора за съществуването на вземането за обезщетение за вреди, след отмяната на заповедта по чл. 327 от ЗСВ като незаконосъобразна, следва да бъде определен като административноправен и подлежащ на разглеждане по реда на АПК, респ. – подсъден на административните съдилища. Искът е с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, и компетентен да се произнесе по него е Административен съд – Пловдив. По изложените съображения, настоящият Петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд