Определение № 702 от 10.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 3135/2015 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от Ж. И. Б. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Б. Г. от Б., срещу решение № 1128/29.05.2015 г. на Апелативен съд [населено място], ГО, ІІ състав, постановено по гр. д. № 1055/2013 г., с което е потвърдено решение от 21.01.2013 г. по гр. д. № 7055/2009 г. по описа на СГС, ГО – 10 състав. С последното са отхвърлени предявените от касатора искове срещу [фирма] [населено място], с правно основание чл. 409 (отм.) ТЗ вр. с чл. 405 (отм.) ТЗ – за заплащане на сумата от 70 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение, и чл. 86 ЗЗД – за заплащане на сумата от 46 827,31 лв., представляваща лихва за забава за периода 13.08.2004 г. – 21.07.2009 г., като неоснователни. В касационната жалба се правят оплаквания за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон при постановяване на въззивното решение – основания за касация по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли се същото да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция или да бъде разгледано по същество, като се уважи предявеният иск в пълния му размер. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са наведени доводи за наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Касаторът е формулирал следните въпроси, които според него са от значение за изхода по делото: 1. Относно приложимостта на чл. 293, ал. 3 от ТЗ, когато от поведението на страната – търговец може да се заключи, че не е оспорила действителността на изявлението. По този въпрос се сочи, че решението противоречи на задължителна практика на ВКС – Решение № 71/22.06.2009 г. по т.д.№ 11/2009 г. на І ТО, Решение № 115/23.07.2013 г. по т.д.№ 95/2011 г. на ІІ ТО, Решение № 115/23.07.2013 г. по т.д.№ 348/2012 г. на І ТО – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; 2. Действителен ли е застрахователен договор, сключен за автомобил, управляван на законно основание от застраховащия, който с факта на ползване и управление на автомобила установява интереса си от застраховане и действителността на застрахователния договор зависи ли от факта на формално прехвърляне на собствеността /при строго спазване на формалните изисквания за нотариална заверка на договора за прехвърляне на собствеността на МПС/, при наличие на законово основание за управление на МПС и безусловно свързаното с това управление задължение за застраховане?; 3. Подписването на полицата от лице, управляващо МПС на законно основание, преди това лице да придобие формално собствеността на това МПС, предоставена й от собственика в процеса на прехвърляне, води ли до нищожност на сключената застраховка „Гражданска отговорност”, поради липса на интерес от застраховане? По отношение на горните въпроси се поддържа, че са решени в противоречие със съдебната практика – Решение №83/02.05.2012 г. по гр. д. № 943/2011 г. на ІІІ ГО на ВКС и Решение № 627/21.10.2004 г. на І ТО на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК; 4. Длъжен ли е въззивният съд да разгледа възражението за липса на валиден застрахователен договор, въведено с отговора на исковата молба и във въззивната инстанция, ако решението е обжалвано само от ищеца в отхвърлителната част на друго основание – наличието на доказателства, че виновният водач е удовлетворил увреденото лице и не е обжалвано от ответника?; 5. Допустимо ли е застрахователят да черпи права от собственото си неправомерно поведение и да се позовава на нищожност, поради допуснато от самия него нарушение при попълване на застрахователния договор? По отношение на тези въпроси касаторът твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съответно поради липса на формирана постоянна практика на ВКС /в. 4/ и липса на изрична правна уредба /в. 5/. Против касационната жалба е депозиран писмен отговор от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. В. Ц., съдържащ становище за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и доводи и за неоснователността на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че касационната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, намира, че настоящото производство е допустимо. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е потвърдил решението на СГС, с което са отхвърлени изцяло предявените от касатора искове, но по различни съображения. Приел е, че липсва една от предпоставките за уважаване на предявения иск по чл. 409 ТЗ (отм.), а именно – сключен застрахователен договор по риска „Гражданска отговорност” на делинквента, за да може да бъде реализирана регресната отговорност на застрахователя, след заплащане на обезщетението от страна на застрахования. Позовал се е на нормата на чл. 381 ТЗ /отм./, действаща към момента на сключване на договора, регламентираща неговото съдържание, според която договорът се сключва в писмена форма и съдържа имената и адресите на страните. От приетата по делото съдебно-почеркова експертиза е видно, че договорът не е подписан от Д. З. /собственика на МПС, чието име е вписано в полицата/, а от ищцата Б., без да има данни тя да е действал като негов пълномощник. С оглед горното съдът е приел, че едната страна не е подписала полицата, поради което и застрахователен договор не е налице. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че решението следва да се допусне до касационно обжалване по първия материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл. 293, ал. 3 ТЗ. Като се е позовал на нищожност на договора поради липса на форма, без да съобрази посочената по-горе императивна правна норма, въззивният съд на практика е отрекъл приложението й, в резултат на което е отхвърлил предявените искове. В тази част въззивното решение противоречи на цитираната и приложена от касатора задължителна съдебна практика на ВКС. Налице са условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и касационната жалба следва да бъде допусната до разглеждане по същество. По останалите формулирани въпроси, доколкото в по-голямата си степен имат характер на оплаквания против правилността на решението по см. на чл. 281, т. 3 от ГПК и с оглед относимостта им към предмета на спора, съдът ще изрази становище при постановяване на решението си. Касаторът е освободен от предварително заплащане на държавна такса, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Мотивиран от горното, съставът на ВКС, ТК, второ отделение