Определение № 55 от 28.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 266/2011 г.

Производството е по реда на чл.280 ал.2 ГПК вр.§ 25 от ПЗР на ЗИДГПК. Образувано е по касационната жалба на Севдалин В. С. срещу въззивното Решение № 270 от 02.12.2010 год. по гр.д.№ 512/2010 год. на Шуменския окръжен съд. С него е отменено Решение № 344 от 01.07.2010 год. по гр.д.№ 167/2010 год. на Шуменския районен съд и е признато за установено по отношение на Севдалин С. и А. Д. С., че в качеството им на наследници на В. С. С. не им се дължи сумата 4821.66 лв. по Запис на заповед от 26.03.2004 год. с падеж 30.06.2004 год. и издател Т. Й. Т.. Обезсилил е издадените въз основа на менителничния ефект два изпълнителни листа. Сделката от която произтича вземането е търговска по смисъла на чл.286 ал.2 вр.чл.1 ал.1 т.8 ТЗ. От това следва изводът, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парично вземане с цена на иска по-малка от 10000 лв. Съобразно изменението на чл.280 ал.2 ГПК (ДВ бр.100/21.12.2010 год.), производството по тези дела е двуинстанционно. Касационната жалба е била депозирана след 21.12.2010 год. и производството по нея не е било висящо към датата на влизане на изменението на ГПК в сила. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.