Определение № 3482 от 13.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1191/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 855/03.02.2023г., подадена от П. В. Н. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв.Т. Е. Т. от АК-П., срещу решение № 217/07.12.2022г. по в.гр.д. № 455/2022г. на Апелативен съд-П., 1-ви граждански състав, потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от П. В. Н. против „Бургойл БГ“ ООД отрицателен установителен иск, с който се претендира да бъде установено, че ответникът не е собственик на следните недвижими имоти: -ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: [населено място], [улица]; площ 309 кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м); стар идентификатор: няма; номер по предходен план: 269, кв. 9/14, парцел ГУ-269, ведно с построената в имота сграда с идентификатор [№] със застроена площ от 75 кв.м.; брой етажи: 1; предназначение: жилищна еднофамилна сграда; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: няма; -самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], ободрена със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК, с адрес на сградата: [населено място], [улица], ет. 4, ап. 8 „Г“, който самостоятелен обект се намира в сграда №2, разположена в ПИ с идентификатор [№]; с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой на нива на обекта: 1; площ: 49.20 кв.м., ведно с избено помещение №5, с площ от 5.83 кв.м. и 6.667% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, ведно с 2.982% идеални части от ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с адрес на сградата: [населено място], [улица], цулият с площ от документа за собственост от 810 кв.м., а по скица с площ от 812 кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (от 10 до 10 м); стар идентификатор: няма; номер по предходен план§ 570, кв. 631 по плана на V-та градска част, парцел ІІІ-570, възложени му с влязло в сила постановление за възлагане по изп.д.№ 395 по описа на ЧСИ с рег.№826-А. А.. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че в обжалваната част въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК, както и че попада в приложното поле за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, доколкото въззивният съд се е произнесъл по посочените в изложението правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и по въпроси, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: 1.По кой ред следва да бъде довършена публична продан, започната по стария ред в ГПК (редакцията преди 2017г.)? 2.При спряно изпълнително дело тече ли срокът за внасяне на цената по влязло в сила разпределение? 3.Допустимо ли е вече изготвено разпределение да бъде изменено поради последващо цедиране на вземанията от един взискател на друг? 4.В рамките на спор за собственост, съдът може ли да се произнася по действителността на постановление за възлагане на недвижим имот от съдебен изпълнител и да прави преценка за допуснати нарушения на закона при извършване на публичната продан или това се извършва единствено чрез обжалване на постановлението за възлагане или атакуването му по исков ред? Поддържа, че първият и вторият поставени въпроси имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Излага съображения, че решението на въззивния съд е постановено в противоречие с практиката на ВКС ( ТР №2/2013 от 26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, погрешно посочено в изложението като ТР №2/2013г. по тълк.д.№2/2015г. на ОСГТК на ВКС) в частта, в която е прието, че ответникът не е следвало да плати по влязлото в сила разпределение, тъй като изпълнителното дело е било спряно, като по този начин въззивният съд е заявил имплицитно, че плащането на цената по изготвено разпределение е изпълнително действие. Поддържа, че това становище противоречи на тълкуванията, дадени в посоченото тълкувателно решение, съгласно които плащането въз основа на влязло в сила разпределение не е изпълнително действие. В тази насока навежда довод, че срокът за плащане е започнал да тече от влизане в сила на разпределението и е изтекъл без цената да е била внесена. Поддържа, че независимо от факта, че дружеството е закупило вземанията на „Уникредит Булбанк“ АД същото е следвало да внесе и сумата от 150 079.60 лв., след което да се легитимира със закупуването на вземането пред съдебния изпълнител и да поиска обратно получаването на същата сума, но не изобщо да не я внася. Счита за недопустимо да се измени вече изготвено разпределение поради последващо цедиране на вземанията от взискателя. Позовава се на решение №92 от 18.08.2010г. по т.д.№645/2009г. на ІІ т.о. на ВКС, според което ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на проданта може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 379 ГПК (отм.) и при невнасяне на цената, т.е. недопустимо е обявяване недействителност на публична продан на друго основание, което обаче не изключва възможността да се предяви ревандикационен иск за имота. Позовава се и на решение №365 от 22.10.2012г. по гр.д.№17/2012г. на І г.о., според което публичната продан се ползва със стабилитет - иск за недействителността й може да се предявява само в случаите, изрично посочени в закона - чл. 496, ал. 3 ГПК, но този стабилитет не важи за продажбата на чужд недвижим имот и действителният собственик може да защитава правата си при условията на чл. 496, ал. 2, изр. 2 ГПК. В този смисъл поддържа, че щом съществува правна възможност да се предяви ревандикационен иск, по аргумент на по-силното основание не следва да има пречка да се предяви и установителен иск за собственост, в рамките на който съдът да се произнесе за законосъобразността на проданта. Поддържа, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т. 10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, погрешно посочено от касатора като ТР №2/2013г. по тълк.д.№2/2015г. на ОСГТК на ВКС. Във връзка с вече изложеното касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационното обжалване и по следните въпроси, за които счита, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 5.Коя от двете норми има предимство: чл. 494 ГПК или чл. 496, ал. 3 ГПК? Поддържа, че в настоящия случай съгласно чл. 494 и чл. 405 ГПК съдебният изпълнител поради неплащане в срок е следвало да намали вземанията на ответника с размера на задатъка, да обяви проданта за нестанала поради липса на други наддавателни предложения и да чака последващи молби от взискателите за насрочване на нова продан, но вместо това е допуснал плащане извън срока като е приел, че поради чл. 496, ал. 3 ГПК е допустимо възлагане на купувач, който е внесъл цената след предвидения в чл. 494 и чл. 495 ГПК срок. 6.Следва ли да бъдат спазени сроковете за плащане на цена от взискател по чл. 495 ГПК при спряно изпълнително дело и какви следва да са последиците от липса на такова плащане? 7.По какъв ред продължава публична продан, започнала преди промените в чл. 495 ГПК, влезли в сила с редакцията на ГПК към ДВ, бр. 86 от 27.10.2017г., а именно едноседмичен или двуседмичен срок за плащане по влязло в сила разпределение има взискателят да плати определената цена? Поддържа, че ако се приеме, че започналата по стария ред продан следва да продължи по него, то срокът за плащане е бил едноседмичен от влизане в сила на разпределението и в настоящия случай е изтекъл още преди спирането на изпълнителното дело. 8.Кога може да се приеме, че едно изпълнително дело е подновено - с депозиране на влязло в сила определение за обезсилване на обезпечителната заповед, въз основа на което е спряно или с резолюция на съдебния изпълнител от по-късна дата? 9.Наличието на молба за възобновяване на изпълнителното дело от 31.10.2019г. и призовка за принудително изпълнение от 25.11.2019г. по същото дело означава ли, че изпълнителното дело е било подновено към дата 25.11.2019г.? 10.При изготвено разпределение от съдебен изпълнител по време на обжалването му и влизането в сила е налице цесия между хирографарни взискатели. Допустимо ли е цесионерът да извърши прихващане на вземането, което съдебният изпълнител е разпределил в полза на цедента или цесионерът следва да внесе определената сума по сметка на съдебния изпълнител, който след това въз основа на цесията да му преведе сумата? За очевидно неправилен счита извода на въззивния съд, че заплащането на сумата извън регламентирания в ГПК двуседмичен срок е факт без правно значение за действителността на проданта доколкото разпоредбата на чл. 496, ал. 3 ГПК посочва, че в случай на неплащане на цената купувачът може да отклони уважаването на иска за обявяване недействителността на проданта, ако внесе дължимата сума заедно с лихвите, начислени от деня на обявяването му за купува. Поддържа, че е недопустимо при наличие на чл. 495 ГПК имотът да се възлага на взискател, който не е платил в срок, вместо за имота да се насрочи нова продан, доколкото в случай липсват други наддавачи. Посочва също така, че исковата молба не е квалифицирана от ищеца като иск по чл. 496 ГПК, а като отрицателен установителен иск за собственост, като са посочени множество пороци на проданта, които водят до недействителност на постановлението за възлагане, като следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че към датата на депозиране на касационната жалба липсва каквото и да е доплащане на цената заедно с лихвите. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба „Бургойл БГ“ ООД чрез процесуалния си представител адв. В. Хайк от АК-Бургас, изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните: П. В. Н. е предявил срещу „Бургойл БГ“ ООД по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ответникът не е собственик на процесните недвижими имоти с твърдението, че тези имоти са били предмет на изп.д.№395/2015г., по което ищецът е длъжник, а за купувач е било обявено дружеството-ответник, като е било изготвено разпределение от 21.07.2017г., което е обжалвано и влязло в сила на 28.02.2018г. и в двуседмичен срок обявеният за купувач взискател не е внесъл определената му с разпределението сума. Поддържа, че заплатената сума е в размер на 2 792.83 лв., докато е следвало да бъде заплатена сума в размер на 150 079.60 лв. Позоваването на дружеството на договор за цесия, с който „Бургойл БГ“ ООД е придобило вземанията на „Уникредит Булбанк“ АД счита за неоснователно като твърди, че цената по този договор не е заплатена от цесионера. Поради това поддържа, че последвалото възлагателно постановление, с което процесните имоти са възложени на ответника, не е породило действие, тъй като на основание чл. 496, ал. 3 ГПК проданта е недействителна поради невнасяне на цената от купувача. Ответникът е оспорил така предявения иск с твърдението, че е внесъл изцяло цената по влязлото в сила разпределение, а доколкото цесията е породила действие спрямо ищеца, то вземанията на „Уникредит Булбанк“ АД са придобити валидно и за дружеството е отпаднало задължението да внася определената му с разпределението сума за този взискател. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че предявеният отрицателен установителен иск е допустим, доколкото целейки отричане правата на ответника ищецът защитава своите собственически права. При наличието на този извод следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по причина позоваването на касатора на решение №92 от 18.08.2010г. по т.д.№645/2009г. на ІІ т.о. на ВКС и решение №365 от 22.10.2012г. по гр.д.№17/2012г. на І г.о. - при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е отрекъл правото на длъжника да предяви отрицателен установителен иск за защита на твърдяното си право в хипотеза, при която се позовава на недействителност на публичната продан. По същество въззивният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен. От фактическа страна въззивният съд е посочил, че между страните не съществува спор, че ищецът е длъжник по изпълнително дело №395/2015г. по описа на ЧСИ А. А., а ответникът е взискател, както и че изпълнението е било насочено към процесните имоти, собственост на длъжника. За безспорно е прието също така, че в периода 29.05.2016г.-29.06.2016г. е проведена публична продан като за купувач на имотите е обявен взискателят „Бургойл БГ“ ООД, както и че на 21.07.2017г. ЧСИ е изготвил разпределение на сумата, за която взискателят „Бургойл БГ“ ООД е обявен за купувач, в което е посочено, че сумата, която взискателят трябва да внесе след влизане на разпределението в сила е в размер общо на 152 872.43 лв., от които такси и разноски по сметка на М. в размер на 346.22 лв.; публични държавни вземания в размер на 1 262.18 лв.; вземания на [община] за данъци в размер на 623.44 лв.; съразмерна част от вземането на взискателя Е. Ч. в размер на 650.44 лв. и съразмерна част от вземането на взискателя „Уникредит Булбанк“ АД в размер на 150 079.60 лв. Съобразено е също така, че страните не спорят, че разпределението е било обжалвано и потвърдено с решение на ПОС и на ПАС и стабилизирано на 28.02.2018г. За безспорно и установено от приложено копие от изпълнителното дело е прието също така, че на 09.03.2018г. изпълнението спрямо процесните имоти е спряно въз основа на допуснато обезпечение по искане на друг кредитор - Г. С. Р., като същото е възобновено вследствие отмяна на допуснатото обезпечение с резолюция на ЧСИ от 23.01.2020г. и на същата дата е изпратено уведомление до ответника да внесе сумата от 2 792.83 лв. съобразно разпределението - такси и разноски по сметка на ЧСИ, публични вземания, местен данък в полза на [община] и припадащата се част на взискателя ЕТ „Е. Ч.“. Съобразено е, че не съществува спор и за това, че на 29.01.2020г. е издадено постановление за възлагане на процесните имоти след констатирано заплащане на цената от страна на обявения за купувач взискател, което е влязло в сила на 27.04.2021г. Прието е за установено от книжата по приложеното изпълнително дело, че от „Уникредит Булбанк“ АД е депозирано на 19.06.2017г. искане за присъединяване съобразно удостоверение от ЧСИ А. А. с вземания в общ размер на 3 602 834.67 лв. по изпълнителен лист от 13.11.2012г. по ч.гр.д.№17932/2012г. на ПРС за вземане по договор за банков кредит КБ-061/12.12.2007г., изпълнителен лист от 10.02.2014г. за вземане по договор за банков кредит КБ-021/10.03.2009г. и по изпълнителен лист от 13.11.2012г. по ч.гр.д.№17930/2012г. на ПРС, като на 27.07.2017г. „Уникредит Булбанк“ АД е цедирала посочените вземания на ответника „Бургойл БГ“ ООД с договор за цесия с нотариална заверка на подписите. Изложени са съображения от правна страна, че съобразно разпоредбата на чл. 496, ал. 1 ГПК когато лицето, обявено за купувач по реда на чл. 492-494 внесе в срок дължимата сума, съдебният изпълнител му възлага имота с постановление, а съобразно разпоредбата на чл. 495, ал. 1 ГПК в случая, когато за купувач е обявен взискателят, същият е длъжен в двуседмичен срок от влизането в сила на разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели. Взето е предвид, че в случая разпределението е влязло в сила на 28.02.2018г., а сумата е заплатена на 28.01.2020г., т.е. извън регламентирания в закона срок, но е прието, че това е факт без правно значение за действителността на проданта, доколкото разпоредбата на чл. 496, ал. 3 ГПК посочва, че в случай на неплащане на цената купувачът може да отклони уважаването на иска за обявяване недействителността на проданта, ако внесе дължимата сума заедно с лихвите, начислени от деня на обявяването му за купувач. Взето е предвид, че взискателят „Булгойл БГ“ ООД е внесъл всички дължими суми без първоначално посочената в разпределението сума от 150 079.60 лв., представляваща съразмерна част на вземането на взискателя „Уникредит Булбанк“ АД, но е съобразено, че задължението му да заплати припадащата се част от вземането на този взискател е било погасено със сключването на договора за цесия, по силата на който взискателят, обявен за купувач, е придобил вземанията на присъединения взискател „Уникредит Булбанк“ АД спрямо длъжниците в изпълнението. Прието е, че цесията е породила действие по отношение на длъжниците, доколкото е безспорно, че им е съобщена, а заплащането на цената на придобитите вземания от цесионера на цедента е прието за ирелевантно за настоящия спор. По отношение на преценката за наличие на основания за допускане на касационно обжалване на първо място следва да бъде взето предвид, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, т.е. въпрос, по който може да бъде допуснато касационното обжалване, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело (т. 1 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС). Следва да бъде съобразено също така, че касационно обжалване на основания, различни от формулираните в изложението, както и по въпроси, различни от посочените от касатора, не може да се допусне. С оглед изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване по поставените първи и втори въпрос, както и по въпроси седем, осем и девет, тъй като по такива въпроси въззивният съд не се е произнасял при постановяване на решението. Действително при подаване на въззивната жалба тези въпроси са били поставени, но в изложението не се поддържа основание за допускане на касационното обжалване поради непроизнасяне от страна на въззивния съд по всички наведени във въззивната жалба доводи и оплаквания. Поради това по такъв въпрос касационното обжалване не може да бъде допуснато. По доводите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по втория поставен въпрос, основани на твърдения за произнасяне в противоречие с ТР №2/2013 от 26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, в мотивите към което (т. 10) са изложени съображения, че извършването на разпределение, както и плащането въз основа на влязлото в сила разпределение не са изпълнителни действия и не прекъсват давността, следва да се отбележи, че изводът на въззивния съд, че ответникът не е следвало да плати по влязлото в сила разпределение докато изпълнителното производство е било спряно, не може да бъде свързан с тезата, че плащането на цената по изготвено разпределение представлява изпълнително действие. Подобни съображения в обжалваното решение не се съдържат и не следва да бъдат извеждани по предположение. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по поставения в изложението четвърти въпрос. В съответствие с практиката на ВКС (т. 3 от ТР №4/11.03.2019г. по тълк.д.№4/2017г. на ОСГТК на ВКС) въззивният съд е приел, че е допустимо да се произнесе по действителността на постановлението за възлагане на недвижим имот в рамките на спор за собственост, каквото е било и искането при предявяване на отрицателния установителен иск. По поставения от касатора шести въпрос също не е налице основание за допускане на касационното обжалване по вече посочените съображения - по така поставения въпрос въззивният съд не се е произнасял, доколкото този въпрос е неотносим към правния спор при наличните по делото данни и приетото от въззивния съд, а именно, че плащането на дължимите според разпределението суми не е извършено в предвидения в закона срок. Основно съображенията на въззивния съд са концентрирани върху приложението на установеното в чл. 496, ал. 3 ГПК правило, според което ако възлагането не е обжалвано, но действителността на продажбата е оспорена по исков ред поради невнасяне на цената, купувачът може да отклони уважаването на иска, ако внесе дължимата сума заедно с лихвите, начислени от деня на обявяването му за купувач. Прието е, че в случая е налице плащане на дължимите според разпределението суми, пък макар и след изтичането на предвидения в закона срока, което според установеното в чл. 496, ал. 3, изречение второ правило е прието за надлежно извършено. Следва да се вземе предвид, че именно с оглед изложените от въззивния съд съображения касаторът поставя в изложението петия въпрос, а именно коя от двете норми има предимство: чл. 494 ГПК или чл. 496, ал. 3 ГПК, като поддържа, че този въпрос има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Както е прието в т. 4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпилите в законодателството и обществените условия промени. Подобна хипотеза в случая не е налице. Според касатора е налице противоречие в разпоредбите на чл. 494, 495 и 496 ГПК, каквото обаче настоящият състав не съзира. Разпоредбите на чл. 494 и чл. 495 ГПК установяват начина, по който следва да бъде проведена публичната продан в посочените в тях хипотези, докато разпоредбата на чл. 496, ал. 3 ГПК предвижда кога действителността на публичната продан може да бъде оспорвана по исков ред, ако възлагането не е било обжалвано. Приложното поле на тези разпоредби следователно е различно и в този смисъл противоречие помежду им не съществува. И доколкото хипотезите са различни и именно поради това законодателят е предвидил различни правни последици при тяхното осъществяване, тезата за наличие на противоречие между тези разпоредби не може да бъде споделена. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставените от касатора трети и десети въпрос. На първо място по така поставените въпроси следва да се отбележи, че третият поставен въпрос не съответства на данните по делото, доколкото вече изготвеното разпределение не е било изменено поради последващото цедиране. Изводът на ЧСИ, обективиран в извършеното разпределение, че сумата от 150 079.60 лв. е дължима на взискателя „Уникредит Булбанк“ АД, не е променен и именно поради това съдът е приел, че като последица от извършеното цедиране на вземането задължението на „Бургойл БГ“ ООД да заплати припадащата се част на вземането на взискателя „Уникредит Булбанк“ АД е погасено, т.е. че по отношение на задължението за внасяне на тази сума е настъпило сливане на качествата „кредитор“ и „длъжник“ (лице, което трябва да получи сумата след нейното внасяне и лице, което е длъжно да я внесе). Следва да се отбележи също така, че изводите на съда изцяло съответстват и на практиката на ВКС. Както е прието в решение №74 от 23.06.2021г. по гр.д.№4150/2020г. на ІV г.о. на ВКС, взискателят може срещу предложената от него цена, да направи прихващане с вземането си съгласно разпоредбата на чл. 461 ГПК, озаглавена "прихващане със суми по разпределението", от което следва, че прихващането е предпоставено от изготвено разпределение по чл. 460 ГПК, тъй като именно с разпределението се уточнява каква част от вземането на взискателя-купувач ще бъде удовлетворена, съобразно привилегиите или по съразмерност, за да упражни той правото си на прихващане по чл. 461 ГПК. Когато взискателите са няколко, какъвто е и конкретния случай, за размера на прихващането важи разпоредбата на чл. 495 ГПК - взискателят, обявен за купувач на имота, е длъжен в едноседмичен срок (в редакцията преди изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) от влизане в сила на разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение