Определение № 1309 от 17.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 290/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите /НАП/ срещу решение № 638 от 19.10.2023 г. по в. т. д. № 491/2023 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, с което е потвърдено решение № 416 от 29.03.2023 г. по т.д. № 1355/2022 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-2 състав, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу „Юлинор“ ЕООД /н./, [населено място], при задължителното участие на М. Н. в качеството на синдик, искове за установяване поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ на предявени и приети в производството по несъстоятелност на длъжника публични вземания – 47 093, 94 лв. главница и 113 356 лв. лихви, предвид наложени обезпечителни мерки - запори, вписани в ЦРОЗ. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Сочи се, че изводът на въззивната инстанция, че обезпечените със запор вземания не се ползват с привилегията на обезпечени в производството по несъстоятелност, не съответства на смисъла и съдържанието на императивната разпоредба на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, която не подлежи на корективно тълкуване. Оспорва като неправилно и становището на въззивния съд за отпадане на привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ по отношение на вписаните по реда на ЗОЗ запори, наложени по реда на ДОПК, предвид измененията на ЗОЗ. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставя като значим за изхода на делото въпроса: „Следва ли кредиторът, чиито вземания са обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК, да се удовлетвори привилегировано по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ или посочената разпоредба създава тази привилегия единствено за кредиторите, чиито вземания са обезпечени с учредени по реда на ЗОЗ особени залози, както и допустимо ли е стеснително тълкуване на изрична правна норма, даваща привилегия на удовлетворяване?“. Твърди, че формулираният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по касационната жалба – „Юлинор“ ЕООД /н./ и синдикът М. Н. не са депозирали отговор на касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че с решение № 261606 от 17.12.2021 г. по т.д. № 559/2021 г. на СГС е обявена неплатежоспособността на ответното дружество, определена е начална дата на неплатежоспособността - 16.01.2017 г. и е открито производство по несъстоятелност на длъжника; НАП е предявила по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ публични вземания към длъжника общо в размер на 267553,67 лв., от които 142800,47 лв. главници и 124753,20 лв. лихви, с произход неплатени данъци и задължителни осигурителни вноски, като в списъка на приетите от синдика вземания част от тях са включени като такива с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, а останалите - с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ; НАП е депозирала възражение срещу списъка, в което е посочила, че за публичните вземания, установени с РА № Р-2202-1405112-091-001/29.12.2016 г., възлизащи общо на 160449,94 лв., следва да бъде предвиден ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, тъй като същите са обезпечени със запори, вписани по реда на ЗОЗ, като това възражение е оставено без уважение от съда по несъстоятелността, който е одобрил списъка на приетите от синдика вземания. Въз основа на представени постановления от 10.11.2014 г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 ДОПК съдът е приел, че за обезпечаване на бъдещите публични задължения във връзка с ревизия са наложени „запор“ върху налични и постъпващи суми в размер на 98610,46 лв. по банкови сметки, трезори и касети, както и „запор“ върху притежаваните 25244585 бр. поименни безналични акции с номинал от 1 лв. от капитала на „Петрол“ АД. Установил е, че на основание чл. 121, ал. 5 ДОПК с постановления от 10.01.2017 г. е продължен срокът на наложените спрямо „ЮЛИНОР“ ЕООД предварителни обезпечителни мерки до приключване на ревизионното производство с издаване на ревизионен акт или до неговото прекратяване. Констатирал е, че по партидата на „ЮЛИНОР“ ЕООД са извършени вписвания на запори по реда на чл. 4 ЗОЗ на датата 28.03.2019 г. с период на действие на вписването до 28.03.2024 г. При така установените факти в обжалваното решение е прието, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Въззивният съд е споделил аргументираната в доктрината необходимост от корективно тълкуване чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, поради което е намерил, че процесните публични вземания, обезпечени със запор, вписан по реда на ЗОЗ, не могат да се ползват с привилегията по тази разпоредба в производството по несъстоятелност. Изложил е съображения, че е недопустимо вписване на възбрани по реда на ЗОЗ, тъй като недвижимите имоти не са обект на обезпечение по ЗОЗ (чл. 4 ЗОЗ), а вписването на запор цели той да се противопостави на кредитора, в полза на когото е учреден особен залог върху запорираното имущество - учреденият залог не може да се противопостави на кредитора, който е вписал в съответния регистър по ЗОЗ запор върху заложеното имущество преди вписването на залога (чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1 ЗОЗ), като при принудителното изпълнение заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а не на обезпечен. Изразено е становище, че вписването на запора не дава право на взискателя да се удовлетвори предпочтително от имуществото, върху което е учреден залогът, като такова право не може да има и кредиторът с прието вземане в производството по несъстоятелност. Решаващият състав е изтъкнал, че целта на вписването на обезпечителните мерки по реда на ЗОЗ не е създаване на право на предпочтително удовлетворяване, а предимство при конкуренция на различните способи на принудително реализиране на заложното право, тъй като вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпване към изпълнение от страна на заложния кредитор (чл. 32а ЗОЗ). Подчертал е, че съгласно специалните правила, уреждащи действието на запора и възбраната, взискателят, ползващ се от тези мерки, няма предимство при удовлетворяването си спрямо конкуриращи кредитори (чл. 459, ал. 1 вр. чл. 457, ал. 1 и чл. 460 ГПК, т. 7 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС и чл. 217, ал. 1 и 3 и чл. 194, ал. 5 ДОПК). В обжалваното решение е направено позоваване на разпоредбата на чл. 638, ал. 4 ТЗ, предвиждаща непротивопоставимост на кредиторите на несъстоятелността на наложените в изпълнителното производство запори и възбрани, и на разпоредбата на чл. 724 ТЗ, която изрично визира разпределението на продажната цена на заложена или ипотекирана вещ, съответно на вещ, върху която има право на задържане, но не и на възбранена или запорирана вещ. Извън изложеното, решаващият състав на въззивния съд е посочил, че с изменения на ЗОЗ със ЗИДЗОЗ, обн. ДВ, бр. 105/2016 г., разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 11 ЗОЗ, предвиждаща вписване по реда на ЗОЗ на запор, наложен по реда на ДОПК, не е възпроизведена, а разпоредбата на §49 от ПЗР към ЗИЗОЗ /ДВ, бр. 105/2016 г./ предвижда запазване на действието само на вписаните особени залози. С оглед на горното е направил извод, че всички останали вписвания не запазват действието си, като вписване по реда на ЗОЗ на наложен запор по ДОПК след отпадане на законовото основание за това е недопустимо. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. Формулираният от касатора материалноправен въпрос е обусловил решаващата воля на въззивния съд и отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Спрямо този въпрос не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, изяснен от ОСГТК на ВКС в т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. С решение № 50002 от 28.03.2024 г. по т. д. № 1729/2022 г. на ВКС, I т. о., постановено от настоящия състав, по реда на чл. 290 ГПК е даден отговор на въпроса „Дали публичните вземания, предявени от НАП в производството по несъстоятелност, обезпечени със запори, наложени по реда на ДОПК и вписани в ЦРОЗ, са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ и тази разпоредба подлежи ли на стеснително тълкуване?“ Прието е, че разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ следва да се прилага корективно относно вземанията на кредиторите, за които са наложени запори, вписани по реда на ЗОЗ, тъй като тези кредитори не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване върху имуществото, предмет на обезпечителната мярка. В същия смисъл е и решение № 50112 от 15.03.2024 г. по т. д. № 1602/2022 г. на ВКС, ІІ т. о. За да аргументират посочените становища съставите на ВКС са извършили анализ на приложимите законови разпоредби, уреждащи правната природа на обезпечителната мярка „запор“, целта и правните последици от нейното вписване по реда на ЗОЗ, и съпоставяне на разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ с относимите правила на търговската несъстоятелност. Изложили са съображения, че въпреки нейния повелителен характер разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ се нуждае от корективно тълкуване в частта относно обезпечителните мерки „запор“ и „възбрана“. От значение за тълкуването са целта, поради която в чл. 26, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗОЗ е предвидено вписване на наложен запор в ЦРОЗ, и последиците от това. Целта на вписването на запора в ЦРОЗ е той да се противопостави на кредитора, в полза на който се учредява особен залог върху запорираното имущество, ако вписването на запора го предхожда, при провеждане на принудително изпълнение по ГПК и ДОПК. Вписването на запора има оповестително действие и е противопоставимо на третите добросъвестни лица, като противопоставимостта се изразява в това, че заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а не на обезпечен кредитор, ако запорът е вписан преди вписването на особения залог. С факта на вписване на обезпечителната мярка „запор“ в ЦРОЗ за кредитора, в полза на когото е наложена, не възниква право на предпочтително удовлетворяване („заложно право“) и същият не придобива качеството на обезпечен кредитор. Запор върху вземане или върху движимо имущество по чл. 4 ЗОЗ може да бъде наложен по ГПК или по ДОПК само преди откриване на производството по несъстоятелност и същият се вписва в ЦРОЗ единствено с оглед противопоставимостта му на заложния кредитор по ЗОЗ при извършване на индивидуално принудително изпълнение по ГПК или ДОПК, респ. той е от значение за конкуренцията при определяне на приложимия способ за изпълнение - по ЗОЗ или по ГПК/ДОПК. Вписването в ЦРОЗ на наложен по реда на ГПК или ДОПК запор не поражда право за кредитора на предпочтително удовлетворяване от имуществото/вземането, върху което е наложен запор в производствата по индивидуално принудително изпълнение, поради което, по аргумент от по-силното основание, с такова право не се ползва и кредиторът, вписал запор в ЦРОЗ, в производството по несъстоятелност, което има универсален характер и протича с участие на всички кредитори на длъжника. Вписването на запора в ЦРОЗ преди особения залог единствено лишава заложния кредитор от качеството му на обезпечен кредитор при провеждане на индивидуално принудително изпълнение по ГПК/ДОПК, но не поражда „заложно право“ за кредитора, вписал запора. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 638, ал. 6 (преди ал. 4), изр. 2 ТЗ, уреждаща непротивопоставимостта на наложен (преди откриване на производството по несъстоятелност) в изпълнително производство по ГПК и ДОПК запор, независимо дали е вписан по реда на ЗОЗ, на кредиторите на несъстоятелността. Правилото на чл. 638, ал. 6, изр. 2 ТЗ не предвижда изключение за вписаните по реда на ЗОЗ запори в ЦРОЗ, дори ако са наложени по ДОПК, и след като налагането на запор е непротивопоставимо на кредиторите на несъстоятелността, по аргумент от по-силното основание вписването на запора също не може да им се противопостави и да породи права за кредитора, за чиито вземания е наложена обезпечителна мярка „запор“. Аргумент в подкрепа на тълкуването, че кредиторът с наложен по реда на ДОПК/ГПК и вписан в ЦРОЗ запор не се ползва с право на предпочтително удовлетворяване, се извежда и от разпоредбата на чл. 724 ТЗ, според която право на предпочтително удовлетворяване е налице само върху цената на заложената или ипотекирана вещ, съответно върху вещ, върху която има право на задържане, но не и върху цената на запорирана/възбранена вещ. Наличието на посочената практика на ВКС, в която се съдържа отговор на значимия за изхода на разглежданото дело правен въпрос и с която е съобразен изводът на въззивния съд, изключва съществуването поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения касационното обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд не се допуска. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение