Определение № 4817 от 09.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3125/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от етажните собственици на сграда *** в режим на етажна собственост, с адрес [населено място], м. “Б. Б.”, представлявани от адвокат С. В.-С., упълномощена от управителя на етажната собственост П. В. З., срещу определение № 861 от 09.06.2026 г. по ч.гр.д.№ 736/2026 г. на Благоевградски окръжен съд, потвърждаващо определение № 478 от 08.03.2026 г. по гр.д.№ 1471/2025 г. на Районен съд-Разлог, с което е оставена без уважение молбата на ищците за възстановяване, на основание чл. 64 ГПК, на срока по чл. 129, ал. 2 ГПК за отстраняване нередовностите на исковата молба, върната е исковата молба и е прекратено производството по делото. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение и се иска отмяната му.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на частните жалбоподатели и прецени данните по делото, прие следното:

Частната жалба е допустима – подадена е от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срок и съответства на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.

За да потвърди първоинстанционното определение, с което е оставена без уважение молбата по чл. 64 ГПК, съставът на окръжния съд е приел за установено от фактическа страна, че съобщението за постановеното по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК разпореждане е връчено на адвоката - пълномощник на ищците на 20.02.2026 г. и срокът за отстраняване нередовностите на исковата молба е изтекъл 27. 02. 2026 г. От 23. 02. 2026 г. до 01. 03. 2026 г. включително адв. С. Д. В.-С. е била в отпуск по болест, с диагноза „остър цистит“ и предписан домашен – амбулаторен режим на лечение. При тези данни съдът е приел от правна страна, че възникналото заболяване на пълномощника на ищците действително представлява особено непредвидено обстоятелство, но същото не е било непреодолимо, тъй като от служебно извършена справка е установено, че на 27. 02. 2026 г., по други три дела в Районен съд - Разлог, адв. В.-С. е изпълнила указания по чл. 129, ал. 2 ГПК, като е представила по електронен път доказателства за внесени държавни такси. След като са изпълнени указанията по тези дела, то пълномощникът е бил в състояние да изпълни и указанията, дадени с разпореждане № 176/26. 01. 2026 г – за конкретизиране на размерите на паричните суми, които се претендират от всеки от ответниците поотделно, както и за внасяне на държавна такса за изготвяне на преписи от исковата молба и приложенията, съответно да подаде молба по чл. 63 ГПК за продължаване на срока.

В частната касационна жалба са поставени следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

1. Приравнява ли се извършването на чисто административно-технически действия по електронен път (подаване на молби за прилагане на платежни нареждания по други дела) в период на надлежно установен с болничен лист домашен режим на лечение на остро заболяване, на реална възможност за осъществяване на сложна правно-аналитична дейност (отстраняване на нередовности на искова молба чрез конкретизиране на исковете срещу всеки един от ответниците по размер, предвид твърденията за разделната им отговорност).

2. Изключва ли се характерът на заболяването като особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал.2 ГПК, ако пълномощникът е предприел минимални електронни действия в защита на други свои клиенти.

3. Налице ли е обективна възможност за страната или нейния пълномощник да поиска продължаване на срока по реда на чл. 63, ал.1 ГПК, когато поради внезапно остро заболяване и предписан домашен режим на лечение, адвокатът няма физически достъп до документацията и книжата по делото (намиращи се в кантората), от които единствено може да бъде установен точният момент на изтичане на процесуалния срок.

Поставените в изложението въпроси не притежават белезите на общото основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, с оглед разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Те нямат за цел да се даде принципно становище по определен правен проблем, а по същността си са фактически - отговорите им са обусловени от съобразяването на конкретни обстоятелства по конкретното дело. С оглед изложеното, по тези въпроси не може да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.

Настоящия състав на ВКС намира, че касационно обжалване на определението следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК – поради очевидната му необоснованост, установима от мотивите на обжалвания акт, съдържащи изводи за наличие на обективна възможност за предприемане в срок на процесуални действия по отстраняване нередовност на искова, които изводи са основани на предположения, а не на установените по делото факти.

По делото е представен болничен лист, от който се установява, че от 23. 02. 2026 г. до 01. 03. 2026 г. включително адвокат С. е била в отпуск по болест, с диагноза „Остър цистит“, при предписан домашен-амбулаторен режим на лечение. Поставянето на диагноза, предписването на режим на лечение, както и издаването на болничен лист за временна нетрудоспособност са дейности, предоставени в компетентността на лекаря, извършил съответния преглед и преценка състоянието на пациента. След като лекарят е преценил, че здравословното състояние налага ползването на отпуск за временна нетрудоспособност и то при домашен (не амбулаторен или свободен) режим на лечение, съдът следва да се съобрази с тази преценка. В този смисъл е определение № 4282 от 24. 11. 2022 г. по ч. гр. д. № 4183/2022 г. на ВКС, 1 г.о. и цитираните в него опхределение № 707 от 23. 07. 2012 г. по ч. т. д. № 501/2013 г. на ВКС, 1 т.о., и определение № 228 от 9. 11. 2016 г. по ч. гр. д. № 3682/2016 г. на ВКС, 2 г.о.

Подаване на молби от адвоката по електронен път по три други дела, с приложени към молбите доказателства за внесени държавни такси по указания на съда, дори да създава някаква вероятност, не доказва факта, че здравословното състояние на адвоката е позволявало да изпълни указанията и по настоящото дело – изискващи запознаване с документите по делото, определяне на сумите, дължими от всеки от ответниците поотделно и изготвяне на уточняваща молба.

Още повече, че независимо от определения режим, осигуреният няма право по своя преценка, без разрешение от лекуващия лекар или ЛКК, издали болничния лист, да се върне на работа преди изтичане на разрешения отпуск, а на осигурителите е забранено да допускат на работа осигурени, които се намират в отпуск поради временна неработоспособност. Нарушаването на тази забрана може да доведе до отказ за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност на осигуреното лице. Тези изводи следват от разпоредбата на чл. 15, ал.1 от Наредба за медицинската експертиза, определяща режимите за лечение, които следва да се посочан в болничния лист - болничен, домашен (на легло, стаен или амбулаторен), санитарно-курортен или свободен (в района на населеното място, където болният прекарва отпуска по болест, или с право да отиде в друго населено място в границите на Република България). От разпоредбата на чл. 18 НМЕ, според която независимо от определения режим, осигуреният не може по своя преценка, без разрешение от лекуващия лекар или ЛКК, издали болничния лист, да се върне на работа преди изтичане на разрешения отпуск, а на осигурителите е забранено да допускат на работа осигурени, които се намират в отпуск поради временна неработоспособност. От разпоредбите на чл. 46, ал. 1, т. 2 и ал. 3 КСО, съгласно които парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща както на осигурени лица, които нарушават режима, определен от здравните органи – за дните на нарушението, така и на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че посоченото в болничния лист заболяване на пълномощника на частните жалбоподатели, определеният режим на лечение и предоставеният отпуск поради временна нетрудоспособност имат характер на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал.2 ГПК – възникнали внезапно и неочаквано и обективно попречили на адвоката да извърши дължимото процесуално действие - изпълнение в срок на дадените по реда на чл. 129, ал.2 ГПК указания за отстраняване нередовностите на исковата молба. Тези обстоятелства не биха могли да бъдат преодолени при полагане на необходимите грижи с оглед заболяването на пълномощника, наложения от заболяването домашен режим на лечение, с оглед законовата забрана за упражняване на професията през този период и евентуалните неблагоприятни последици за осигурения в случай на нарушаването й. Още повече, че при определен домашен режим на лечение адвокатът-пълномощник не е имал право да посещава кантората си, където се съхраняват книжата по делото, без запознаването с които е било невъзможно изпълнение на указанията - конкретизиране на паричната претенция срещу всеки от ответниците, с оглед твърденията за разделност на отговорността. Д. на жалбоподателите в този смисъл е основателен.

Изводите на въззивния съд, че след като процесуалният представител на ищците адвокат С. е спазила срока за отстраняване на нередовности на исковите молби по други граждански дела чрез изпращане на документ за платена от страната държавна такса, то същата е била в състояние да изпълни в срок и указанията по настоящото дело, е необоснован, тъй като почива на предположения и вероятности, а не на доказателствата по делото, установяващи обективна невъзможност за упражняване на професията в периода на течение на срока по чл. 129, ал. 2 ГПК.

Като неправилно, въззивното определение следва да бъде отменено в частта му по чл. 64 ГПК и вместо него – постановено друго, с което срокът за отстраняване нередовностите на исковата молба бъде възстановен, на основание чл. 64 ГПК. Спазено е изискването на чл. 65, ал. 2 ГПК за подаване, едновременно с молбата за възстановяване на срока, и на онези книжа, за подаването на които се изисква възстановяването на срока – в случая е представена уточняваща молба и доказателства за внесена държавна такса за образуване на исковото производство.

Неправилно и подлежащо на отмяна се явява и определението по чл. 129, ал. 3 ГПК, с което се връща исковата молба поради неотстраняване нередовностите й в срок.

Въпросът за отговорността за разноските, направени в частното производство, следва да се реши при приключване на исковото производство, според изхода на делото.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,