Определение № 173 от 23.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 233/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. К. П., О. Й. П. и В. Й. П. чрез пълномощника им адвокат Й. Б. против решение № 212 от 29.07.2019 г., постановено по гр.д. № 242 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Кюстендил, с което е потвърдено решение № 208 от 28.03.2019 г. по гр.д. № 1905/2018 г. на Районен съд-Дупница за уважаване на предявения от М. Г. П. против Д. К. П., О. Й. П. и В. Й. П. положителен установителен иск за собственост на поземлен имот с идентификатор *** в [населено място], [улица] площ 180 кв.м. с номер по предходен план *, ведно с построените в него жилищна сграда с идентификатор **** с площ 74 кв.м. и гараж с идентификатор **** с площ 24 кв.м. и за отхвърляне на предявения от Д. К. П., О. Й. П. и В. Й. П. против М. Г. П. насрещен иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР по отношение на реална част с площ 77 кв.м. от имот пл. № 1083, неправилно приобщена към собствения на ответницата поземлен имот с идентификатор ***, при посочени граници на реалната част, като Д. К. П., О. Й. П. и В. Й. П. са осъдени да заплатят на М. Г. П. разноски за въззивното производство в размер на 500.00 лв. М. Г. П. е подала чрез пълномощника си адвокат К. Д. писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното: Въззивният съд е приел за установено, че с констативен нотариален акт № *, том *, дело № */1984 г. Г. Д. С. е признат за собственик на имот пл. № * по плана на [населено място] /Д./ с площ 322 кв.м., ведно с построената в имота паянтова жилищна сграда. Г. Д. С. е починал на 13.04.2011 г. и е наследен от съпругата си Х. С. С. и дъщерите си С. Г. Б. и М. Г. П.. Видно от експертното заключение имот пл. № * по плана от 1993 г. е частично идентичен с поземлен имот с идентификатор ***. Последният е бил предмет на договор за дарение по нотариален акт № *, том *, регистър *, дело № */2014 г., с който Х. С. С. и С. Г. Б. са дарили на М. Г. П. 5/6 ид.ч. от 103/180 ид.ч. от имот с идентификатор ***, целият с площ 180 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда и гараж. С нотариален акт № *, том *, регистър *, дело № * от 2014 г. М. Г. П. е призната за собственик на 1/6 ид.ч. от 103/180 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** и построените в него жилищна сграда и гараж, а с нотариален акт № *, том *, рег. *, дело № */2014 г. – за собственик по наследство и давност на 77/180 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** Д. К. П., О. Й. П. и В. Й. П. се легитимират като собственици на съседния имот с идентификатор *** – с нотариален акт № *, том *, дело № */1962 г. К. С. Г. е продал на Й. К. П. и съпругата му Д. К. П. ъглова паянтова едноетажна къща с гараж и ½ ид.ч. от дворно място, образуващо парцел *-*,* по регулационния план с урегулирана площ от 205 кв.м., както и 240 кв.м. от имот пл. № * извън парцела и улицата, като Й. К. П. е починал на 29.05.2012 г. и е наследен от съпругата си Д. К. П. и синовете им О. Й. П. и В. Й. П.. Въз основа на експертното заключение е прието, че по регулацията от 1958 г. имоти пл. № * и * са урегулирани в съсобствен парцел *-*,*0 с площ по графични данни 225 кв.м., като след изменение на уличната регулация площта е станала 255 кв.м. По плана от 1978 г. имот пл. № * е заснет с пл. № *, а имот пл. № * с пл. № * и за тях не са отредени парцели за индивидуално застрояване, а са включени в парцел IV-за озеленяване. Със заповед № 697 от 3.04.1983 г. на председателя на ИК на ОбНС С. Д. е извършено отчуждаване на 144 кв.м. от имот пл. № * и на 186 кв.м. от имот пл. № *, а със заповед № 1750 от 17.10.1983 г. на председателя на ИК на ОбНС С. Д. е одобрено попълване на кадастралната основа с верните имотни граници за тези два имота, като след попълването площите на имотите, изчислени по изготвен цифром модел са 119 кв.м. за имот пл. № * и 125 кв.м. за имот пл. № *. По кадастралния и регулационен план от 1993 г., за основа на който е послужил попълнения и актуализиран предходен кадастрален план, имоти * и * отново са предвидени за озеленяване, но границите им се различават от тези по предходния план и площите им по изготвения цифров модел са съответно 161 кв.м. за имот пл. № * и 90 кв.м. за имот пл. № *. По кадастралната карта, одобрена 2004 г., имот пл.№ * е заснет с идентификатор ***, а имот пл. № * с идентификатор ***, като няма съответствие на границите на имотите по кадастралния и регулационния план и по кадастралната карта, като имотната граница между имотите по кадастралната карта не съответства на границата между имоти * и * по действащия кадастрален и регулационен план. Според вещото лице спорната площ от 77 кв.м. е част от бившия парцел *-*,* по плана от 1958 г., която не е засегната от отчуждаването през 1983 г. и представляват идеална част от бившия парцел, поради което е невъзможно реалното им идентифициране. При така възприетите факти въззивният съд е изложил съображения, че съгласно § 5, ал.1 ПЗР ЗКИР, регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. Ето защо, в производството по иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР на изследване подлежи положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта (план), като се съобрази дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни, за да се направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта (план) и действително притежаваното от ищеца право на собственост. Поради това, предмет на доказване по делото са всички последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно прекратяване на отчуждителното им действие, съобразно разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3/15.07.1993 г. на ВС, ОСГК и Тълкувателно решение № 3/28.03.2011 г. на ВКС, ОСГК, както и всички други факти, водещи до промяна на границите на урегулирания имот. Съгласно чл.43, ал.1, т.5 ЗКИР, границите на поземлените имоти като основна кадастрална единица, се установяват от данните за означеното на място състояние в съответствие с документите за собственост, плановете и картите по чл.41, ал.1, т.1 и т.3 от същия закон, а при приложена регулация - от регулационните планове. Следователно, при приложена регулация, границите на имотите в кадастралната карта следва да съвпадат с регулационните, освен ако след одобряване на регулацията са възникнали основания за промяна в собствеността (ТР № 8/2014 г. на ВКС, ОСГК. В случая, обаче, няма отделно отредени парцели за индивидуално застрояване за всеки от имотите още по първия регулационен план, които имоти са били в общ парцел. Установеното от свидетелите обстоятелство къде се е намирала площ, обработвана от някоя от страните, няма за последица вещно-правни трансформации, за определен период от време, тъй като завземането на реална част от урегулиран парцел и упражняването на фактическа власт върху нея не може да доведе до придобиване по давност на такава реална част от парцела, съгласно действащите в периода до 2001 г. благоустройствени закони, (съществувала е невъзможност да се придобиват по давност реални части от урегулирани поземлени имоти, предвид изричната забрана за периода 1973 г. - 2001 г., а преди и след това предвид необходимостта частта да отговаря на изискванията за самостоятелно урегулиране); респ.до изработване на КК (доколкото ако регулацията е приложена при влизане в сила на ЗУТ, тя запазва действието си) .Установено е още, че разликата от 77 кв.м, с която имотът на ищцата по първоначалния иск при заснемането му по КК е в повече от имота на ответниците по този иск е в рамките на общия парцел І, а неговата (на парцел І) площ е по-малка с около 30 кв. м от общата площ на двата съседни имота – 355 и 356 по настоящата КК, която площ е изяснено, че е за сметка на приобщаване на части от непрокарана улица и е към настоящия имот с идентификатор 356. След заснемане на имотите и одобряване на КК през 2004 г.е било възможно при определени условия да започне да тече придобивна давност. Същевременно, от показанията на свидетелите Р. и У. се установява, че общата площ (280кв.м), т.е. тази и на двата имота, е била оградена, без обаче наличие на материализирани вътре в нея граници(огради), при което ползваното място от ищцата по насрещния иск е определено според свидетелите на около 140 кв.м и в рамките на същото тези свидетели сочат, че има градина и малини, без да уточняват пространствени предели извън очертанията на имот № 356 (и то над площта му от 103 кв.м по КК от 2004 г.). При тези обстоятелства, не може да бъде прието нито възражението по първоначалния иск за придобивна давност, нито наличието на грешка при заснемането за сметка на съседния имот, поради което искът по чл.54, ал.2 ЗКИР е счетен за неоснователен. Относно възражението на Д. К. П., О. Й. П. и В. Й. П., че районният съд се е произнесъл по непредявен установителен иск за собственост, въззивният съд е посочил, че отхвърленият от първоинстанционния съд иск е по чл.54, ал.2 ЗКИР, т.е.не е налице непроизнасяне по насрещния иск (което освен това би довело до производство по чл.250 от ГПК, а не и до нищожност, недопустимост или неправилност на постановеното решение). По отношение на първоначалния положителен установителен иск и доводите във въззивната жалба на Д. К. П., О. Й. П. и В. Й. П., окръжният съд е изложил съображения, че договорът за дарение и констативния нотариален акт, с които М. П. се легитимира като собственик поради деривативната сделка, респ. наследствено правоприемство от общия наследодател Г. Д. С., са в период след изработване на КК от 2004 г. досежно процесния имот № 355, по която същият е с площ 180 кв.м При липсата на установена грешка при заснемането, респ.и на давност в полза на ответниците по този иск досежно визираните 77 кв.м от имот № *, то като собственик към момента на издаване на констативния нотариален акт от 23.12.2014 г. по отношение на 103/180 ид.ч. от посочения имот, М. П. е могла да приобщи владението (считано от одобрение на кадастралната карта), упражнявано от праводателите й (наследници на общия наследодател и прехвърлители по договора за дарение) към свое такова по отношение на тази идеална част, придобивайки по този начин в пълен обем правата по отношение на целия имот № * в пространствените му предели по Кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед №300-5-56/30.07.2004 г.към момента на изготвяне на посочения нотариален акт. Съдът е счел, че не са налице и сочените в жалбата доводи за недопустимост и нищожност на обжалваното решение на районния съд – като постановено извън рамките на претенцията и правния спор, базирайки, според жалбата, уважаването на иска по чл.124 от ГПК вместо на давност - на наследствено правоприемство за ищцата М. П.. Изложил е съображения, че липсва произнасяне свръхпетитум, респ.произнасяне по определена от съда квалификация, противоречаща на претендираната в петитума на исковата молба и на действителната квалификация и основанията, на които е предявена исковата молба и насрещната искова молба, както и твърдяното наличие на противоречие в диспозитива на решението, респ. на мотиви с диспозитив на обжалвания съдебен акт. Предявеният от ищцата положителен установителен иск е за конкретен имот, за който (и спрямо надлежните страни) районният съд е постановил решението си, т.е.липсва противоречие в диспозитива, както и на мотиви с диспозитив на решението. Макар да не са източник на сила на присъдено нещо, мотивите също съдържат данни относно характеристиката на спорното право, поради което когато съдът е пропуснал да отрази в диспозитива някои от неговите белези – в случая правопораждащ факт, този пропуск е преодолян чрез мотивите (срвн. Решение № 271 от 6.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2853/2014 г., I г. о., ГК, сочещо още и че непосочването в диспозитива на решението на основанието, на което са разгледани исковете, не е равнозначно на произнасяне по непредявен иск); още по-малко е налице твърдяната нищожност поради отразяване в мотивите на факти и обстоятелства, които да противоречат на действителните – доколкото това, ако бе налице, би довело до необоснованост, т.е.неправилност, а не и нищожност на решението, каквато с оглед изложеното по-горе, като краен резултат не се констатира.. В касационната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК Д. К. П., О. Й. П. и В. Й. П. поставят следните въпроси: 1) при наличие на неясни и противоречиви мотиви, на противоречие между мотиви и диспозитив, на непроизнасяне по един от исковете в първоинстанционното решение, както и липсата на такива и преповтаряне във въззивното решение, подлежи ли то на задължителна практика на ВКС и подлежи ли на допускане на касационно обжалване; 2) допустимо ли по делото за КОС осъщественото процесуално бездействие по непредоставяне възможност за оспорване на претендирани прекомерно завишени разходи за адвокат с уважаването им без представен списък за разноски в съдебното заседание; 3) допустимо ли е въззивният съд да не се е произнесъл с атакуваното решение по направените искания и възражения, както пред първоинстанционния съд, така и по исканията и възраженията пред въззивната инстанция; 4) обусловена ли е законността при признаване правата на собственост върху определена квадратура имот със задължението притежателите на правото на собственост да са го закупили, наследили, ползвали, владяли; 5) възможно ли е придобиване на право на собственост по давност върху недвижим имот, без да са налице предпоставките по чл.79 ЗС; 6) за правомощията на въззивния съд при преценката за допустимостта на положителен установителен иск за собственост на реално определена част от поземлен имот, съсобствен на страните по делото, за правната квалификация на претендираното спорно материално право, за мотивите на решението и ролята на въззивния съд, като проверяваща или решаваща е извършваната му функция към решението на първоинстанционния съд; 7) допустимо ли е уважаване на спорно материално право, при определена неправилна правна квалификация още от първоинстанционния съд; 8) установяването на грешка в кадастъра при заснемането на кадастралната основа за абсолютна положителна предпоставка при установителния иск за собственост; 9) иска преждевременно предявен ли е, ако не е установена грешка в кадастралната основа; 10) давностното владение, посочено за придобивен способ, искане ли е за установяване правото на собственост към минал момент. Така формулираните и буквално цитирани от съда въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Първият, третият и шестият въпрос са бланкетно поставени, без да са мотивирани с доводи в какво се състои противоречието в мотивите или в мотивите и диспозитива, респ. по кои доводи и възражения съдът не се е произнесъл, а и настоящия съдебен състав не може да ги свърже с решението /мотиви и диспозитив/ на въззивния съд. Четвъртият и петият въпрос не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, относими към фактите по делото, а са общи и съдържат в себе си отговора. По отношение на седмия въпрос е налице константна практика на ВКС, че неправилната правна квалификация е нарушение на материалния закон и не води до недопустимост на съдебния акт. Осмият, деветият и десетият въпрос са свързани с позоваване на практика на ВКС, която е отречена с Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по т.д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС. Вторият въпрос не подлежи на разглеждане доколкото липсва проведено пред въззивния съд производство по чл.248 ГПК. Съставът на ВКС констатира, че е налице служебно прилаганото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК с цел проверка дали при посочените за приети от съда факти /че имотите на страните са били урегулирани в съсобствен парцел през 1958 г., но по последващите регулации от 1978 г. и 1993 г. нямат самостоятелно урегулиране, а са предвидени за отчуждаване за обществено мероприятие – озеленяване – като границата между тях по кадастралната карта не съвпада с границите по предхождащите я кадастрални планове/ и с оглед нормата на чл.24, ал.2 ЗКИР /че поземлен имот е част от земната повърхност, определена с граници съобразно правото на собственост/ и практиката на ВКС, че определящ индивидуализиращ белег на вещните права са техните граници, а не площта им, която е функция на границите, с оглед нормата на чл.59 З.-отм. в редакцията действаща от 1.01.2001 г. и нормата на чл.200 ЗУТ /касаещи ограниченията за придобиване на реални части от неурегулирани имоти в урбанизирани територии/ и нормата на чл.77 ЗС, че вещните права могат да се придобиват само по уреден в закона фактически състав, не е очевидно неправилен извода на въззивния съд, че след отразяване в кадастралната карта на границите на имот с идентификатор ***, от които граници следва площ от 180 кв.м. и при липса на материализирана ограда с имота на касаторите, то не е опровергана констатацията на нотариуса за придобито от М. П. право на собственост върху 77/180 ид.ч. от имота и понастоящем границата на правото на собственост между имотите на страните е тази, отразена в кадастралната карта. П о изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение