Определение № 581 от 26.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4554/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на ЗАД [фирма] срещу решение №808 от 19.04.2013г., постановено по т.д. №2877/2012г. на САС, търговско отделение, с което след отмяна на решение №806 от 27.04.2012Г., постановено по т.д. №1428/2010г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен искът на касатора по чл.208 КЗ до размер на сумата от 70 200 лв. и в частта, с която е отхвърлен искът по чл.86 ЗЗД до размер на сумата от 1000 лв., е уважил главния иск по чл.208 КЗ за сумата от 67 526.15 лв., дължима по застрахователна полица №50247283/14.01.2009г. за застрахователно събитие ”Кражба”, настъпило за времето от 21ч. на 22.04.2009г. до 7.15ч. на 23.04.2009г., ведно със законната лихва върху сумата и е отхвърлен иска за разликата до 70 200 лв. Искът по чл.86 ЗЗД е уважен за сумата от 1000лв. Според касатора решението е неправилно и необосновано. Представя Изложението на основанието по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което са формулирани два правни въпроса при допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Представя съдебна практика на СГС и САС. Ответникът [фирма], чрез адв. Г. Ч. - САК излага подробни съображения в писмен отговор на касационната жалба за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. Поддържа становище, че издаването на добавък и събирането на допълнителна премия е задължение на застрахователя, че застрахованият не е уведомен, че е необходимо заплащането на допълнителна премия и издаването на добавък, за да бъде покрит риска, неизпълнението на което е основание за уважаване на предявения иск. Позовава се на разпоредбата на чл.190, ал.4 КЗ, съгласно която при настъпването на застрахователното събитие преди изменението или прекратяването на договора, застрахователят не може да откаже плащането на застрахователно обезщетение или сума, но може да го намали между размера на платената премия и на премията, която трябва да се плати. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, от страна в процеса, която отговаря на изискванията на чл.284, ал.3, ГПК, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалвания резултат, САС е приел, че между страните по делото е сключен договор за застраховка „Бонус Каско” на 14.01.2009г., със срок на действие на застрахователния договор 15.01.2010г. при условията на „всички рискове”. Застрахователят се съгласил да репарира вредите от настъпването на застрахователни събития, вкл. и от кражба на МПС. Застрахователната сума за покрит риск „ Кражба” на автомобила е уговорена в размер на 98 752 лв. САС е приел за неоснователно възражението на ответника, че кражбата на автомобила представлява непокрит риск, тъй като към датата на застрахователното събитие той е бил отдаден на лизинг на трето лице, с оглед на което покриването на този риск е могло да се извърши само с издаването на добавък към застрахователната полица и заплащане на допълнителна застрахователна премия, съгласно ОУ към договора за застраховка. Направено е разграничение между застрахователен риск и обстоятелствата, при които застрахователят се е съгласил да репарира вредите от вероятното му настъпване. Такова обстоятелство, съгласно раздел ІІІ, т.4 от Клауза „Всички рискове” на ОУ за покриване на застраховетелния риск „Кражба” на отдаден под наем или лизинг автомобил, е заплащане на допълнителна премия и издаването на добавък. В случая на застрахованото лице е бил зададен въпрос дали автомобилът ще бъде отдаден под наем, но не и въпрос дали е отдаден по договор за лизинг, поради което с оглед на разпоредбата на чл.188, ал.2 КЗ не може да се приеме, че е налице укриване на съществено за риска обстоятелство, доколкото такъв въпрос изрично не е бил зададен. По аргумент на 188, ал.3 КЗ обстоятелството, че застрахованият не е уведомил застрахователя за отдаването по договор на лизинг на застрахованото МПС на трето лице, не е основание за едностранно прекратяване на договора за застраховка, нито за отказ за плащане на застрахователното обезщетение. Съдът се е позовал и на разпоредбите на чл.189, ал.4 и чл. 190, ал.4 КЗ, в които е уредено правото на застрахователя да откаже частично или изцяло да плати застрахователно обезщетение при „съзнателно неточно” обявяване, респ. „несъзнателно неточно обявяване”, ако неточното обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието, каквито обстоятелства не са били доказани в конкретния случай. Изложение на касационните основание по чл.280, ал.1 ГПК: От формулираните от касатора правни въпроси само първият от тях формира общото и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като е включен в предмета на спора и по него се е произнесъл въззивният съд. По въпросът, конкретизиран съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения „Застрахователят по имуществена застраховка дължи ли на застрахования застрахователно обезщетение за настъпване на застрахователно събитие, за което в Общите условия към застрахователния договор е предвидено рискът да се покрива след заплащане на допълнителна премия и издаден добавък” за настоящия състав на ВКС не е известно да има задължителна съдебна практика. Представената от касатора съдебна практика – съдебни решения на СГС и САС, за които няма отбелязване да са влезли в сила, са постановени при други факти и клаузи, т.е. по неидентични с тези по конкретното дело. Касаторът има правен интерес от обжалване на въззивното решение в осъдителната му част, с което е осъден да заплати на [фирма] застрахователно обезщетение в размер на 67 526.15 лв., ведно със законната лихва, считано от 3.06.2010г. и за сумата от 1000 лв. обезщетение за забава върху сумата от 67 526.15 лв. за периода от 8.09.2009г. до 3.06.2010г. В частта, с която исковете за отхвърлени като неоснователни решението не е обжалвано от ищеца по делото. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Т. по ГПК касаторът ще следва да заплати по сметка на ВКС ДТ в размер на 1370.52 лв. С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС, ТК