Определение № 608 от 07.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7697/2013 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Ч. о. у. „П. Д. А.” [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Д. Ц., против въззивното решение № 6658 от 7 октомври 2013 г., постановено по в.гр.д. № 10207 по описа на Софийския градски съд за 2013 г. в частта му, с която е отменено решение № 5687 от 21 май 2013 г., постановено по гр.д. № 10388 по описа на районния съд в гл. София за 2011 г. за отхвърляне исковете на Г. Т. Ш. от [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ и вместо него за незаконно е признато дисциплинарното й уволнение, Ш. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и училището е осъдено да й заплати сумата от 6256,80 лева обезщетение за оставането й без работа за периода 17 януари – 17 юли 2011 г. и разноски за две инстанции. В касационната жалба се поддържа наличието на всички основания за касационно обжалване по реда на чл. 281, т. 3 ГПК. Като неправилен се сочи изводът на съда за осъществяването само на две дисциплинарни нарушения от ищцата – вината за липса на текущи и срочни оценки на три деца не е на учителя, а на директорката, противно на становището на съда не е упражнен достатъчен контрол от страна на директорката или изобщо никакъв, след като допуснатите нарушения са станали ясни едва след като издадените дипломи са били върнати от други училища като нередовни, проведеният изпит не е поправителен, а редовен, след като децата изобщо не са имали текущи и срочни оценки за поправяне. Поддържа се, че не е упражнен контрол по организацията и провеждането на изпита по английски език, издаването на нови дипломи се дължи на нередовност на първоначално изготвените, а неправилното вписване на фабричните номера на новите свидетелства за основно образование също следва да се отдаде на липсата на контрол от страна на директора. Като неправилен се сочи изводът на съда, че трите деца са били със специални образователни потребности. Касаторът подчертава тезата си, че осъществените дисциплинарни нарушения са шест и е налице системност по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ. Във въззивната жалба ищцата изрично е признала констатираните от първата инстанция нарушения на трудовата дисциплина, а всяко едно от нарушенията е тежко по смисъла на КТ. Сочи се, че въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл. 269, изр. второ ГПК – съдът не е имал право да изследва въпроса за правилността на констатираните от СГС нарушения на трудовата дисциплина и техния точен брой, а е следвало да се ограничи до твърдението на ищцата, че те не са тежки и че тяхната тежест не съответства на наложеното дисциплинарно наказание. Съдът не е обсъдил всички доводи на касатора и е допуснал грешки при прилагане на правилата за логическо мислене. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Ответницата Г. Т. Ш. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. К. М., в отговор на касационната жалба изтъква доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване и за неоснователността на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК. С решението си при изследване на съответствието на наложеното дисциплинарно наказание с извършените нарушения съдът приема за неправилен изводът на първата инстанция, че осъществените нарушения не са тежки, но в съвкупност оправдават налагането на най-тежкото наказание – от самата заповед било ясно, че трите деца са били със специални образователни потребности, нарушенията на трудовата дисциплина са всъщност три, а не шест, вината за липсващите текущи оценки е на учителя, а не на директора, като вината на директора е в липсата на достатъчен контрол над провеждането на учебния процес, като е осъществен контрол над дневниците, който следва да бъде приет за достатъчен, проведеният поправителен изпит по английски език е бил причината за промяната в дипломите на тримата ученика, поправката на регистрационните номера в книгата било извършено от помощник директора. Заключено е, че от описаните нарушения на заповедта само две са могли да се вменят на директора, поради което липсва белегът „системност” на нарушението на трудовата дисциплина, както и че цитираните в заповедта нарушения на се съответни на най-тежкото наказание, тъй като не са довели до вредни последици за никого и във връзка с тях са взети своевременни мерки именно от директорката. К. съд приема, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване, поддържани от касатора. Поставя се правният въпрос при определяне правилността на обжалваното решение ограничен ли е въззивният съд от изложените в жалбата конкретно мотивирани оплаквания за неправилност съобразно разпоредбата на чл. 269, изр. второ ГПК. Твърди се противоречие на даденото от въззивния съд разрешение с тълкуването на правния въпрос, изложено от ВКС в четири решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Правният въпрос е разрешен по обвързващ начин от ОСГТК в ТР № 1/2013 г., т. 1. К. съд в общото събрание на гражданска и търговска колегии приема за правилно тълкуването, според което при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, а въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото. В разглеждания случай въззивният съд не е процедирал в нарушение на посоченото задължително тълкуване. Във въззивната жалба на ищцата като основен порок на първоинстанционното решение е посочен несъобразяването на тежестта на приписваните на ищцата нарушения на трудовата дисциплина с наложеното най-тежко дисциплинарно наказание. Несъмнено при преценка на тежестта на всяко от твърдяните нарушения съдът следва да извърши преценката по чл. 189, ал. 1 КТ – каква е тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които то е извършено и какво е било поведението на ищцата в тази връзка. При тази дължима преценка съдът е констатирал, че всъщност осъществените нарушения са по-малко на брой от изложените в заповедта позиции за твърдени нарушения (в няколко от точките на заповедта била цитирана липсата на оценки на трите деца), липсата на оценки на децата и погрешното вписване на номера на свидетелствата за завършено образование са приети като нарушения на други лица, а за останалите нарушения е приета липса на системност при извършването на дисциплинарните нарушения по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ. След като съдът е извършил необходимата преценка съобразно точното искане на ищцата, не е налице нарушение на правилото на чл. 269, изр. второ ГПК, както и на задължителната съдебна практика. Освен това, дори и съдът да е приел разрешение в противоречие със задължителната съдебна практика, изводът за липсата на критерия „системност” на дисциплинарните нарушения не е единственият, довел до промяната в извода за основателността на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Съдът е подчертал, че отделно от извода за липса на системност, цитираните в заповедта нарушения на са съответни на най-тежкото наказание, след като не са довели до вредни последици за никого и са взети своевременно мерки за отстраняването на проблемите. По този самостоятелен решаващ извод на съда правен въпрос не е поставен, поради което, предвид задължителното тълкуване на ВКС, дадено в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, касационно обжалване по този кръг проблеми (достатъчно ли е за определянето на дадено нарушение като леко ако то не е довело до вредни последици за някого или са предприети своевременни мерки за отстраняването на евентуални последици) не може да се допуска. Вторият правен въпрос не обосновава допускане на касационното обжалване, тъй като изводът на съда е изваден извън неговия контекст в обжалваното решение. Питането е когато на работник или служител е възложено в рамките на трудовите задължения да осъществява контрол върху дейността на трети лица, какво означава достатъчен контрол и налице ли е достатъчен контрол, когато са допуснати нарушения от страна на контролираните лица. В мотивите на съда липсва конкретен извод, че ищцата е осъществявала достатъчен контрол върху дейността на учителите в училището, а напротив – посочено е, че директорката има вина доколкото не е упражнила достатъчен контрол над провеждането на учебния процес, а като достатъчен е определен контрола на директорката върху дневниците, тъй като той е довел до снемането на обяснения от съответния учител. Правен въпрос за това дали достатъчният контрол върху записите в дневниците има значение за оценката на цялостния контрол на учебния процес, осъществяван от директора, не се поставя, което препятства допускане на касационното обжалване по действително обусловилото изхода на спора разрешение на въззивния съд. На трето място се поставя въпросът трябва ли контролиращият да понесе дисциплинарна отговорност заедно с подчинения му работник или служител за трудовите нарушения, извършени от последния. При този въпрос отново не са взети предвид посочените съображения в края на отговора на настоящия съдебен състав по първия правен въпрос. Извън явната необходимост отговорът на въпроса да е съобразен със спецификата на всеки конкретен случай – вид субординация, вид отговорност, конкретни нормативни правила и пр., съдът приема осъществените дисциплинарни нарушения за необосноваващи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Дали друго дисциплинарно наказание би било подходящо е извън предмета на разглеждане в този спор. Най-после се пита какви са критериите за тежко дисциплинарно нарушение, когато нарушението засяга пряко учебния процес и възможността необратимо да бъде блокиран същия. Въпросът е хипотетичен и не се основава на конкретни обстоятелства по спора. Безспорно непрекъснатият контрол от страна на директора върху прекия учебен процес, дейността на учителите и непедагогическия състав по обучението и грижата за учениците, е от основно значение за осъществяването на обществената задача за обучаване на подрастващите. Всяко едно нарушение на съответните правила би могло принципно да бъде тежко, като за оценката му като такова следва да бъдат съобразявани конкретни обстоятелства по спора. Г. в това отношение не може да бъде направена. Възможност учебният процес да бъде блокиран съществува в множество хипотези, но такава в конкретния случай не е установена, поради което правният въпрос не се основава на действително разрешение на въззивния съд, и следователно не може да послужи като основа за допускане на касационното обжалване. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение