Определение № 1126 от 10.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 1715/2024 г.

Производството е по реда на чл. 250, ал.1 ГПК, образувано по молба на „Ню лего“ЕООД, [населено място], с която се иска допълване по реда на чл.250 ГПК на определение №102 от 14.01.2025г., постановено по т.д. 1715/2024г., с което Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение не е допуснал касационно обжалване на решение № 196 от 26.02.2024г. по т.д. №2481/23г. на Софийски апелативен съд, като е разгледал подадената срещу това решение касационни жалба на молителя. Молителят е поддържал основателност на молбата по чл.250, ал.1 ГПК, поради това, че съдът не се бил произнесъл по всички изложени основания за допускане на касационно обжалване, съобразно депозирано в срока за касационно обжалване, изложение, съдържащо, според касатора посочени конкретни причини „ за осъвременяване на правната уредба на отношенията, които възникват по повод разпореждането с вземания за неимуществени вреди“, а съставът на ВКС посочил единствено, „че касаторът не е изложил доводи за непълна и неясна правна норма“. Следвало, според страната, да се произнесе по твърдението, че „ липсва изрична и ясна нормативна уредба“. Ответникът по молбата не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е постъпила в срока по чл.250, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С определението, чието допълване се иска, състав на първо търговско отделение при Върховният касационен съд, се е произнесъл по реда на чл.288 ГПК по постъпилата касационна жалба на молителя, като не е допуснал касационно обжалване на решение № 196 от 26.02.2024г. по т.д. №2481/23г. на Софийски апелативен съд. Молителят – „Ню лего“ЕООД, [населено място], чрез пълномощника си М. Д. е поддържал, че съдът не се е произнесъл по цялото искане и по – конкретно по заявеното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като противоречиво е посочил, че от една страна съставът е приел, че липсват адекватни доводи по хипотезата на неясна и непълна приложима правна норма, нуждаеща се от тълкуване, а от друга е твърдял,че съдът не бил се произнесъл по същото твърдение – „ че липсва изрична и ясна нормативна уредба“. Дефинитивно, непълен е съдебният акт, който не обхваща целия спорен предмет, в рамките на сезирането на съда. Или при непълният съдебен акт липсва формирана воля по отношение на част от спорното право, един от съединените искове, както и допълнителни искания пряко свързани с главния спорен предмет, в случая при селектирането на касационните жалби това би било пропуск на съда да се произнесе по валидно въведено основание за допускане на касационно обжалване- част от предмета на осъществяваната селекция. С изложението си, касаторът се е позовал и на основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, което съставът е приел за недоказано, поради липса на въведени съображения, съобразно определената му и конкретно разяснена в определението, дефинитивност, установена със задължителна тълкувателна практика. Изрично е разгледано и общото твърдение за липсата на ясна нормативна уредба, недостатъчно за да е налице установеност на основанието, поради това, че не е посочена приложима норма, която е неясна или непълна и не е защитено изобщо разбиране за нуждата от тълкуване. Съдът се произнася в рамките на сезирането си и очертава постановения правен резултат единствено в диспозитива на акта си. Съответно с т. 18 ТР № 1/2000 г ., ОСГК на ВКС на РБ изрично е прието, че мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо и съответно не могат да бъдат източник на правни последици наравно с диспозитива на решението, който единствен очертава спорното право и определя обективните предели на силата на пресъдено нещо. Следователно, след като единствено в диспозитива се съдържа произнасяне по заявеното спорно право, то оплакването за пропуск на съда да обсъди в мотивите си определено твърдение или настъпил юридически факт, не съставлява непълнота на акта, а довод за неправилност на изводите му. Такъв е и разглеждания случай, тъй като молбата по реда на чл. 250 ГПК не съдържа данни за непълно произнасяне на състава, а само оплакване за неправилност. Следователно, подадената молба следва да бъде оставена без уважение. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение