Определение № 907 от 11.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1009/2023 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Р. П. против решение №98/27.02.2023г. по в.гр.д.№40/2023г. на Смолянски окръжен съд. С него е потвърдено решение №131/07.11.2022г. по гр. дело № 213/2022г. на Мадански районен съд, с което е отхвърлен предявеният от М. Р. П. против „Банка ДСК” АД, иск за прогласяване на нищожността до размер на Ѕ част на законната ипотека, вписана в АВ - СВ - Мадан с вх. рег. №4/06.03.2007г., акт №5, том I от 2007г., имотна партида 7182, подновена под вх. №73/15.02.2017г., акт №14, том I, поради липса на съгласие при учредяването й от съсобственика М. Р. П., както и поради липсата в молбата за учредяването й на трите имена, местожителството и занятието на собственика на имота, обезпеченото вземане, падежът му и размерът на лихвите. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят счита за неправилен извода на двете инстанции, че неговото съгласие в качеството му на съпруг на кредитополучателя за получаване на кредита, за носенето на солидарна отговорност за издължаването му и най – вече за учредяване на законна ипотека върху общия имот като обезпечение на кредита, не са необходими за валидното учредяване на ипотеката, тъй като тя е възникнала по силата на закона. Поддържа, че процесната ипотека е нищожна поради липса на съгласие за учредяването й от него, като съпруг на кредитополучателя, по отношение на Ѕ ид. част от имота, съответстваща на неговото право на собственост върху този имот. Позовава се и на неправилно приложение на разпоредбата на чл.167 ал.2 от ЗЗД. Допускането на касационното обжалване обосновава с предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните съществени материалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1.Валидно ли е учредена законна ипотека, молбата за учредяването на която не съдържа трите имена, местожителството и занятието на собственика на имота, и обезпеченото вземане, падежът му и размерът на лихвите? 2. Валидно ли е учредена законна ипотека, за учредяването на която не е дадено съгласие от собственика на имота – съпруг на кредитополучателката? 3. Представлява ли порок при учредяването на законна ипотека вписването в договора за ипотечен кредит на три имена на съпруга на кредотополучателя, които имена са на лице, различно от съпруга на кредитополучателя? Твърди, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по тях липсва практика на ВКС. Ответникът по жалбата „Банка ДСК” АД, [населено място], поддържа, че доводите и аргументите на касатора са по съществото на спора и съдържат твърдения за наличието на основания за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281 т.3 от ГПК, но не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Твърди, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното въззивно решение е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е изложил съображения, че от естеството и предназначението на законната ипотека следва, че и тя (подобно на договорната - чл.167, ал.3 от ЗЗД) може да се учреди само върху имот, който принадлежи на лицето, в чиято тежест тя се учредява, поради което въпросът относно собствеността винаги е преюдициален относно действителността на законната ипотека. Ако последната е учредена върху имот, който към момента на вписването й не принадлежи на лицето, в чиято тежест тя се учредява, респ. чийто дълг се обезпечава с нея, тя е недействителна по аргумент и на основание чл. 170 от ЗЗД. Приел е, че процесният случай не е такъв, тъй като С. З. П. е придобила собствеността върху недвижимия имот, предмет на законната ипотека на 06.03.2007г. чрез покупко-продажба за сумата 56 800 лева, предоставени от „Банка ДСК“ АД /кредитор/ по силата на договор за жилищен кредит от 01.03.2007г., като към този момент е имала сключен граждански брак с М. Р. П.. Изтъкнал е, че при учредяване на законната ипотека кредиторът има право да поиска учредяване на ипотека върху имот на длъжника без съгласие от страна на последния. Установил е, че към молбата за учредяване на ипотеката кредиторът - „Банка ДСК" АД, е приложил документ, доказващ осъществяването на съответния юридически факт, съставляващ основание за ипотеката; в молбата за вписване на законова ипотека е посочено, кой е собственик на имота и въз основа на какъв юридически факт- договор за продажба между лицата Р. П. и съпругата му Ш. П., като продавачи и С. З. П., като купувач. Констатирал е, че в изпълнение на чл.16, ал.2 от Правилника за вписванията взискателят е приложил препис от договора за кредит, в който са посочени и всички индивидуализиращи признаци на вземането, които изисква нормата на чл.167,ал.2 от ЗЗД. Съдът е установил, че с договора за жилищен кредит от 01.03.2007г., съгл. чл. 25, ал. 2 от СК от 1985г., отм., (сега чл. 32, ал. 2 от СК от 2009г.) съпругът на кредитополучателя е уведомен, че носи солидарна отговорност по силата на закона за издължаването на кредита и че ще бъде учредена законна ипотека върху горепосочения недвижим имот, като видно от договора за жилищен кредит той го е подписал. Счел е за ирелевантно обстоятелството,че в т. 11 от Договора за жилищен кредит е допусната техническа грешка като е вписано „съпругата на кредитополучателя Р. Р. Р.“, тъй като законната ипотека е възникнала по силата на закона. Посочил е, че субективното право на „Банка ДСК" АД да учреди законна ипотека се упражнява чрез едностранно волеизявление, което изключва съгласие или волеизявление на кредитополучателя по договора за банков кредит, с който е финансирано заплащането на продажната цена за покупката на недвижимия имот, върху който е учредена законната ипотека. Освен това е изтъкнал, че солидарната отговорност на ищеца М. П. по договора за кредит не следва от самия договор, а по силата на закона. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, предвид следното: Първият въпрос относно изискването за индивидуализация на ипотечното право чрез посочване на ипотекарния длъжник и обезпеченото вземане, е фактологично обусловен, защото изисква преценка на съдържанието на представените по делото писмени доказателства. Въпросът е поставен от касатора във връзка с основния му довод за недействителност на учредената ипотека, а именно, че той не е посочен като собственик на ипотекирания имот. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от СК разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е оспоримо от другия съпруг по исков ред в шестмесечен срок от узнаването, но не по- късно от три години от разпореждането. Така установените в разпоредбата срокове са преклузивни и след изтичането им сделката поражда действие и за неразпоредилия се съпруг / определение № 285 от 04.07.2012 г. по ч. гр. д. № 296/2012 г., на ВКС, ІІ г. о.; определение № 120 от 17.03.2016 г. по ч. гр. д. №804/2016г. на ВКС, ІІІ г. о. /. Дадените разрешения са приложими и при сключването на договор за ипотека на обща недвижима вещ от единия съпруг, съответно този договор не е нищожен и след изтичането на преклузивния срок за оспорване, правните му последици обвързват и неучаствалия в сделката съпруг. По аргумент на по – силното основание посочването само единия от съпрузите в молбата за учредяване на законна ипотека не може да доведе до по – тежка форма на недействителност, а именно нищожност, от тази, която засяга договора за ипотека, сключен от единия съпруг без участието на другия. Относно индивидуализацията на обезпеченото с ипотеката вземане, също е формирана съдебната практика с решение №831 от 4.01.2010 г. по гр. д. № 2807/2008г. на IV г. о., решение №1052 от 9.12.2008г. по гр. д. №4404/2007г. на II г. о., съгласно която за сключването на договор за ипотека, съответно и за упълномощаването за сключване на такъв договор, съществените условия по договора за ипотека - имотът, обезпеченото вземане, падежът, размерът на лихвите е необходимо да се конкретизират или да са определяеми. Приемайки, че в молбата за вписване на законната ипотека вземането е индивидуализирано чрез посочване на приложения към молбата договор за кредит, въззивният съд не се е отклонил от възприетото в съдебната практика изискване за определяемост. Вторият поставен в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпрос, изразява тезата на касатора, че при вписване на законна ипотека върху имот, придобит от единия съпруг през време на брака, се изисква съгласието на неучаствалия в сделката съпруг. Съгласно установената и ненуждаеща се от осъвременяване практика на ВКС, формирана с постановеното по реда на чл.274 ал.3 от ГПК определение №702 от 4.11.2015г. по ч. гр. д.№4945/2015г. на ВКС, ГК, IV г. о., законната ипотека, уредена в чл.168, т.1 от ЗЗД, се учредява чрез едностранно волеизявление на правоимащото лице - кредитор по прехвърлителната сделка, от която произтича обезпеченото с ипотеката вземане. Едностранното волеизявление на кредитора представлява упражняване на субективно преобразуващо право да се иска вписването на ипотеката в книгите по вписванията с оглед произтичащите от вписването конститутивно и оповестително - защитно действие. Преобразуващият и едностранен характер на това право, се поражда по силата на закона, без да е необходимо съгласие или волеизявление на насрещната страна по договора. Същите разрешения са приложими и за законната ипотека, която се учредява на основание чл.60 ал.4 от ЗКИ върху недвижимите имоти и вещните права върху тях, които се придобиват изцяло или частично чрез ползване на банков кредит. Наличието на практика на ВКС, с която въззивното решение е съобразено изключва възможността за допускане на касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по първите два поставени от касатора въпроса. Предвид извода за липса на изискване за съгласие от страна на длъжника, както и на неговия съпруг, при вписване на законна ипотека върху общ недвижим имот, то третият поставен в изложението въпрос, свързан с допусната техническа грешка при изписване на името на съпруга на кредитополучателя в договора за кредит, се явява без значение за изхода на производството и също не може да обоснове допускането на решението до касационно обжалване. При този изход на спора на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд