Определение № 3977 от 21.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1172/2026 г.

Производство по чл. 248 от ГПК. С постановеното по делото определение № 2866/01.06.2026 г. настоящият съдебен състав е оставил без разглеждане касационната жалба на Народното събрание (НС) срещу въззивното решение № 443/03.11.2025 г. по възз. гр. дело № 602/2025 г. на Русенския окръжен съд, и е прекратил производството по делото. Със същото определение съдът е осъдил касатора-ищец НС да заплати на ответницата Р. Е. С. сумата 500 евро, представляваща разноските за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата й в образуваното касационно производство. С частната си жалба с вх. № 11958/08.06.2026 г., подадена срещу така постановеното определение чрез процесуалния му пълномощник юрк. М. Г., НС е направило и възражение за прекомерност на присъдените с определението разноски за адвокатско възнаграждение в размер 500 евро, мотивирано със съображения, че в производството пред ВКС не били извършвани процесуални действия, че цената на „иска“ е ниска, както и че съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на Съда на Европейския съюз (СЕС), решаващият съд може да присъди разноски в размер, по-нисък от минималните размери по Нар. № 1/09.07.2004 г. за ВАР на ВАдвС. Съдът квалифицира това „възражение“ като инкорпорирано в частната жалба, искане по чл. 248, ал. 1, във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК за изменение на определение № 2866/01.06.2026 г. в частта му за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, чрез тяхното намаляване поради прекомерност, като компетентен да се произнесе по него е настоящият състав на ВКС, който е постановил определението – също съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК. Насрещната страна – ответницата Р. С., в отговора на частната жалба, подаден чрез процесуалния й пълномощник адв. Н. М., поддържа, че възражението за прекомерност на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, било преклудирано, както и че въпреки позоваването от страна на НС на решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС, не било направено искане за намаляване на разноските. По същество, оспорва твърдението, че в производството пред ВКС не били извършвани процесуални действия, като изтъква, че е подала отговор на касационната жалба. Съдът намира, че инкорпорираното в частната жалба с вх. № 11958/08.06.2026 г., искане по чл. 248, ал. 1, във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК е процесуално допустимо. Същото е направено в срока за обжалване на определение № 2866/01.06.2026 г., т.е. в срока по чл. 248, ал. 1, предл. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана за това страна по делото, чиито процесуални изявления несъмнено съдържат искане за намаляване на присъдените в нейна тежест и в полза на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение, поради тяхната прекомерност. Искането на ответницата за присъждането на тези разноски е направено, и доказателството за тях е представено с отговора на касационната жалба, препис от които не се връчва на касатора НС и делото не е внасяно за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което е допустимо искането на последния по чл. 78, ал. 5 от ГПК да се направи в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, включително – и инкорпорирано в частната жалба срещу прекратителното определение, както в случая. По така изложените съображения съдът намира за неоснователни доводите на ответницата за недопустимост на искането, поради формална липса на такова, както и че същото било преклудирано. Разгледано по същество, искането е основателно. При извършената преценка за това съдът съобразява критериите по чл. 36, ал. 3 от ЗАдв, към които препраща чл. 78, ал. 5 от ГПК, а именно: Касационното производство се характеризира с много ниска фактическа и правна сложност – същото се е развило само в едно закрито (без участието на страните) съдебно заседание, в което служебно е констатирана процесуалната недопустимост на касационната жалба и същата е оставена без разглеждане. В рамките на прекратеното касационно производство защитата на ответцицата се изчерпва единствено в изготвянето и подаването на отговора й на касационната жалбата и изложението към нея. Същият съдържа възражение за процесуална недопустимост на жалбата съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, но само в частта й по исковете за обезщетения за забава, като възражението не обхваща останалите множество обективно кумулативно съединени парични осъдителни искове по делото. Отговорът съдържа и лаконични съображения, че не са налице наведените от касатора основания за допускане на касационното обжалване по трите формулирани от него правни въпроса, както и поради сочената от него очевидна неправилност на въззивното решение; изложени са и съответни по обем и съдържание на касационната жалба, доводи за неоснователност на същата. Така очертаната по вид, обем и качество, извършена от адвоката-пълномощник работа, от своя страна сочи на нивото на неговата квалификация, специализация и опит, като последният включва най-малко петгодишен юридически стаж – аргум. от чл. 24, ал. 2 от ЗАдв. При преценката на защитавания с отговора на касационната жалба, засегнат по делото материален интерес на ответницата, съдът отчита общият обжалван пред касационната (същият и пред въззивната) инстанция размер на множеството обективно кумулативно съединени парични осъдителни искове по делото, който също не е голям – 5 776.14 лв. Съдът съобразява и обстоятелствата, че ответницата е упълномощила адв. М. още пред първата инстанция – за подаването на отговора на исковата молба, респ. – още оттогава адвокатът-пълномощник познава развитието на делото, както и че за изготвянето и подаването на отговора на касационната жалба тя е разполагала с едномесечен срок, като не е налице спешност при извършването на това процесуално действие. В заключение съдът намира, че присъдените с определение № 2866/01.06.2026 г. – в тежест на касатора-ищец НС, респ. – в полза на ответницата С., разноски за заплатеното от нея адвокатско възнаграждение в размер 500 евро, се явяват прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което следва да се намалят на сумата 250 евро, която съответства на очертаната по-горе, ниска фактическа и правна сложност на случая, предвид и обема на положения от процесуалния пълномощник на ответницата труд по осъществяване на защитата й в касационното производство; респ. – по този начин следва да се измени по реда на чл. 248 от ГПК, постановеното по делото определение в частта му за разноските. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение