Определение № 60311 от 12.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1677/2021 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Р. Ф. против решение № 21002 от 05.01.2021 г. по гр.д.№ 245/20 г. на Окръжен съд-Кърджали, с което е потвърдено решение № 313/10.08.2020 г. по гр.д.№ 1768/2019 г. на РС-Кърджали, с което е допусната делба при равни квоти между него и бившата му съпруга Д. М. Х. на апартамент със застроена площ 90,33 кв.м., находящ се в [населено място],[жк], [улица] идентификатор ...., ведно с прилежащото му избено помещение № 15 „Б“ със застроена площ 3,85 кв.м. ведно с 1,87 % от стопанската площ в подземния етаж и 1,537 % от общите части на сградата и 1,344 % от правото на строеж върху поземления имот. Със същото решение е отхвърлен предявения от касатора насрещен иск да се признае за установено, че същия апартамент е изключителна негова собственост като придобит по време на брака с негови лични средства и при липса на принос от бившата му съпруга. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 23 СК и чл. 21 СК, защото не е отчетена липсата на принос, а е допуснато неоснователно обогатяване на ответницата по насрещния иск, за допуснати съществени процесуални нарушения поради необсъждане на показанията на св. Ш. и всички събрани доказателства в съвкупност. Направено е оплакване и за необоснованост на извода, че не е опровергана презумпцията за принос на бившата съпруга. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност, защото не е отчетено, че сделката е изповядана по време на фактическата раздяла и не са обсъдени и съобразени показанията на св. Ш. и останалите доказателства.. Ответницата Д. М. Х. оспорва касационната жалба. Счита, че не е обосновано основанието „очевидна неправилност“. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: Страните са бивши съпрузи, гражданският брак между които е сключен на 28.07.2014 г. и е прекратен с развод на 08.01.2019 г. През времетраенето на брака съпругът С. Ф. е купил процесния апартамент с н.а. № .... г. са сумата 58674,90 лв. Продажната цена е платена по банков път с преводи от 18.05.2015 г. и от 23.12.2015 г. Твърденията на съпрузите са за фактическа раздяла, настъпила през 2016 г. С исковата молба ищцата е поискала делбата да се допусне при равни права. Ответникът – сега касатор е оспорил исковата молба и е предявил насрещен иск да се установи, че ищцата няма принос в придобиването на апартамента, а той е изплатен изцяло с негови лични средства, спестени от трудово възнаграждение за период от 2011 г., като твърди, че ищцата не е изпълнявала съпружеските си задължения в домакинството и не е работила, а той е издържал семейството. Тя оспорва тези твърдения, посочва, че е работила преди да се оженят, че е със сърдечна операция и патологично хронично заболяване. Въззивната инстанция е приела, че средствата, които бившият съпруг твърди, че е вложил в покупката на жилището нямат личен характер предвид съдържанието на нормата на чл. 22 СК – не са получени от наследство, по дарение, а не е доказано, че са спестени от преди брака, при негова доказателствена тежест да обори презумпцията за съвместен принос. Съдът се е позовал на съдебната практика – Р № 126/31.01.2020 г. по гр.д.№ 352/2019 г. на ВКС, ІІ гр.о., според която влагането на лични средства, придобити от трудово възнаграждение получено по време на брака не е основание за трансформация, тъй като нормата на чл. 22 СК не предвижда подобен източник за придобиване на лично имущество, а нормата на чл. 23 СК е приложима само по отношение на личното имущество по чл. 22 СК. Имуществото придобито със средства от влог на единия съпруг, формиран по време на брака е съпружеска имуществена общност и за него се прилага презумпцията. Въззивният съд е приел, че ищецът по насрещният иск Ф. не е успял да докаже, че бившата му съпруга няма принос. Съпрузите нямат от брака си деца. Имат такива над 18 години от предходни бракове. Обсъдени са показанията на св. Ш., от които, съдът е приел, че не се доказва отсъствие на принос във формата на работа в домакинството, а развитието на личните отношения между съпрузите. Приел е, че нейните показания противоречат на показанията на останалите свидетели, а последните се подкрепят и от представените доказателства за здравословното състояние на ищцата и за това, че е била добра домакиня, готвела е и се е грижела за домакинството. Приетото от съда е в съответствие и с практиката по приложението на СК от 1968 г., според който паричните влогове също не бяха съпружеска имуществена общност. Тя е изразена в ППВС № 5/1972 г., ППВС № 8/1980 г., които не са изгулиби силата си. Касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението. Такава е налице когато решението страда от някоя от формите на неправилност в особено тежка степен, изразяваща се в неправилно прилагане или не прилагане на императивна правна норма, постановяване на решение при нарушение на основни принципи на правото като състезателност и равенство между страните и обезпечаване правото на защита. За да е очевидна неправилността, тези пороци следва да могат да се констатират без да се извършва същинският касационен контрол. Въззивното решение не е постановено при нарушение на императивни правни норми. Нормата на чл. 21, ал.2 СК определя формите на приноса на съпрузите, за да възникне съпружеска имуществена общност, установявайки оборима презумпция за наличието му. Всяка от формите е равнопоставена, Няма и изискване за еднакъв принос на двамата съпрузи. Зачита се всяка форма на грижа за благополучието на семейството. Оборването на презумпцията за съвместен принос може да се извърши само с доказване на пълната липса на принос на ответника./ТР № 34/1971 г. на ОСГК, Решение № 1314/1991 г. на ІІ гр.о. на ВС, Решение № 31/1999 г. на І гр.о. на ВКС, Решение № 13 от 16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3888/2015 г., III г. о., Решение № 85 от 3.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4360/2016 г., II г. о. Не е достатъчно да се установи значителен превес на приноса на единия съпруг пред този на другия - това не изключва съвместността на приноса, тъй като законът не изисква равен принос. Оборването на презумпцията за съвместен принос не може да бъде частично. Нормата на чл. 21, ал.4 СК изисква доказване липса на принос. Не съставлява очевидна неправилност необсъждането на свидетелски показания, в какъвто смисъл касаторът обосновава искането си за допускане до касация. Следва да се отбележи, че това твърдение не кореспондира и на мотивите на възивното решение. Показанията на св. Ш. са обсъдени, но не са кредетирани от съда поради противоречието им с останалите гласни доказателства. Да не кредитира свидетелски показания е правомощие на решаващият съд, което, за да е упражнено съобразно процесуалните правила, следва да са изложени съображения за това. В случая съдът се е обосновал защо не кредитира показанията на посочената свидетелка. Следователно твърдяното основание за допускане до касация - очевидна неправилност на обжалваното решение не е налице, поради което не се допуска касационен контрол. Съобразно този резултат, на ответницата по касация следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски в доказания с договора за правна помощ размер 1000 лв. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение