Определение № 453 от 21.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3656/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. А. С. и С. Р. С. срещу решение № 811 от 13.06.2022 г. по в.гр.д.№ 556 от 2022 г. на Пловдивския окръжен съд, X състав, с което е потвърдено решение № 260075 от 22.02.2021 г. по гр.д.№ 304 от 2019 г. на Районен съд- Асеновград, първи граждански състав за допускане на делба при равни квоти между А. А. С. и П. Б. И. на следния недвижим имот: жилище с площ от 139,82 кв.м. на втория етаж от сградата, находяща се в [населено място], общ.А., обл.П., [улица], ет. ...., представляващо самостоятелен обект с идентификатор ....., находяща се в сграда с идентификатор ...... в имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на селото, одобрена със заповед № 300-5-33 от 15.05.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК и изменена със заповед № 18-3004 от 27.04.2017 г. на Началника на С.- П., ведно с прилежащите му 59,86 % ид.ч. от общите части на сградата.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставят се следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички оплаквания във въззивната жалба?; Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви при позоваване на чл.272 ГПК ? По тези въпроси се твърди противоречие на обжалваното решение с решение № 8 от 19.01.2018 г. по т.д.№ 2435 от 2016 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 157 от 08.11.2011 г. по т.д.№ 823 от 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.;

2. Може ли, без одобрен инвестиционен проект, само въз основа на заключението на вещото лице, да се приеме, че е налице самостоятелен обект на собственост, който е реална част от еднофамилно жилище?; Длъжен ли е въззивният съд да мотивира защо кредитира заключението на вещото лице и да го съпостави и обсъди с другите доказателства по делото ? По тези въпроси се твърди противоречие на обжалваното решение с решение № 224 от 07.01.2019 г. по гр.д.№ 612 от 2018 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.;

3. Възниква ли съсобственост при публична продан, осъществена по отношение на втория етаж от двуетажна еднофамилна сграда, за който етаж не е одобряван инвестиционен проект за обособяването му в самостоятелен такъв и не е издавано удостоверение по чл.202 ЗУТ ?; Без инвестиционния проект, установяващ съответствието с техническите правила и норми на прехвърляната реална част, може ли да се формира предметът на сделката ?; При продажба на реално определена част от втори етаж на еднофамилна жилищна сграда инвестиционният проект основен елемент ли е от фактическия състав и без него може ли да се формира предметът на сделката ?; Може ли без одобрен инвестиционен проект само въз основа на заключението на вещото лице да се приеме, че е налице самостоятелен обект на собственост, който е реална част от еднофамилно жилище ? По тези въпроси се твърди противоречие с решение № 28 от 16.05.2022 г. по гр.д.№ 2861 от 2021 г. на ВКС, ГК, І г.о.;

4. Кога намира приложение нормата на чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД при сделка, имаща за предмет реална част от недвижим имот, за който няма одобрен инвестиционен проект, при неосъществяване или непозволяване на преустройството или е приложима само при фактическата и правна невъзможност на преустройството ? По този въпрос се твърди противоречие с решение № 28 от 16.05.2022 г. по гр.д.№ 2861 от 2021 г. на ВКС, ГК, І г.о., а при евентуалност се счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото- основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

В писмен отговор от 23.09.2022 г. ответникът по жалбата Продан Б. И. оспорва тази жалба. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното:

I. Касационната жалба на С. Р. С. е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, поради следното: Първоинстанционният съд е отхвърлил иска за делба по отношение на С. Р. С.. Въззивната жалба на С. С. срещу това решение е върната с разпореждане № 263734 от 17.05.2021 г. по гр.д.№ 304 от 2019 г. на Районен съд- Асеновград, потвърдено с определение № 998 от 04.10.2021 г. по в.ч.гр.д.№ 2021 от 2021 г. на Пловдивския окръжен съд, което не е обжалвано и е влязло в сила. Следователно първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за делба по отношение на С. С. е влязло в сила и същият не е легитимиран да обжалва постановеното въззивно решение, отнасящо се до съделителите А. С. и П. И..

II. Касационната жалба на А. А. С. е допустима: подадена е от легитимирано лице /съделител по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за делба на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение в частта му за допускане на делбата при равни квоти между А. С. и П. И., въззивният съд е приел, че цялата сграда, в която се намира и делбеното жилище, е била собственост при условията на съпружеска имуществена общност между съделителката А. А. С. и С. Р. С.: в резултат на отстъпено им от държавата и реализирано по време на брака им право на строеж. Този извод съдът е направил като е анализирал събраните по делото писмени доказателства: акт за държавна собственост № 127 от 30.07.1960 г., заповед № 203 от 19.09.1986 г. за отстъпване право на строеж на С. С., договор за отстъпено право на строеж, вписан с акт № .... от 21.04.1987 г., протокол за строителна линия и ниво № 13 от 09.04.1987 г., разрешение за строеж № 6 от 09.09.1987 г. и удостоверение за граждански брак, както и от удостоверение на [община] за идентичност между УПИ ...., кв. ..... по действащият регулационен план на [населено място], описан в заповед № 203 от 19.09.1986 г. и в акта за държавна собственост и поземлен имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на селото.

Въз основа на документите по приложеното изп.дело № 5 от 2010 г. на ДСИ при РС- Асеновград и по-специално постановление за възлагане на недвижим имот от 21.12.2011 г., влязло в сила на 28.05.2012 г., поправено за явна фактическа грешка в него с постановление от 12.07.2013 г., влязло в сила на 08.08.2013 г., съдът е приел, че след успешно проведена по това изпълнително дело публична продан съделителят Продан И. е обявен за купувач и му е възложена 1/2 идеална част от процесното жилище. Публичната продан е била проведена за принудителното удовлетворяване на вземане срещу съпруга С. С., поради което и на основание чл.504, вр. с чл.502 и чл.500 ГПК изпълнението е било насочено против 1/2 ид.ч. от този имот. На основание чл.27, ал.4 СК съдът е приел, че след изпълнението, насочено от кредитора върху вещ- съпружеска имуществена общност за личен дълг на единия от съпрузите, общността върху тази вещ е прекратена, а дяловете на съпрузите са равни. Така след извършената публична продан, завършила с посоченото постановление за възлагане, ищецът Продан И. е станал собственик на 1/2 ид.ч. от процесния имот, а другата 1/2 ид.ч. от имота е останала индивидуална собственост на съпругата на длъжника С. С.- А. С..

За да се произнесе по възражението на А. С., че извършената публична продан е нищожна поради противоречието й със закона и поради невъзможен предмет, тъй като липсвало издадено удостоверение по реда на чл.202 ЗУТ и одобрен инвестиционен проект за разделяне на сградата на самостоятелни обекти, съдът е взел предвид заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Според това заключение, сградата, в която се намира делбеният имот, е двуетажна и в нея се намират още два самостоятелни обекта /жилище на първия етаж и гараж на първия етаж/, които обаче не са отразени като самостоятелни обекти в кадастралната карта. За изграждането на сградата обаче има одобрен архитектурен проект за сграда с частична изба и два надземни етажа, като първият надземен етаж е проектиран и изграден за гаражна клетка и жилище, а вторият етаж- за жилище. Предвид заключението на вещото лице съдът е счел за неоснователно възражението на А. С. за нищожност на публичната продан, като се е мотивирал и позовал на разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 28.06.2017 г. по т.д.№ 3 от 2014 г. на ОСГК на ВКС.

Предвид тези мотиви на съда касационното разглеждане на жалбата на А. С. не следва да бъде допускано, поради следното:

1. По първата група поставени въпроси /Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички оплаквания във въззивната жалба? Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви при позоваване на чл.272 ГПК ?/ няма противоречие между приетото в обжалваното решение и практиката на ВКС: В задължителната съдебна практика, включително Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и в посочената от самата касаторка практика на състави на ВКС, се приема, че въззивният съд е длъжен да изложи свои мотиви по всички надлежно заявени и поддържани от страните възражения и доводи при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството. Същото е прието и сторено от въззивния съд в обжалваното решение- съдът се е произнесъл по всички доводи във въззивната жалба, включително и по доводите, касаещи обособяването на делбения имот като самостоятелен обект на собственост и валидността /респ.нищожността/ на постановлението за възлагане, от което ищецът черпи правото си на собственост върху 1/2 ид.ч. от делбения имот.

2. Втората група поставени от касаторката въпроси /Може ли, без одобрен инвестиционен проект, само въз основа на заключението на вещото лице, да се приеме, че е налице самостоятелен обект на собственост, който е реална част от еднофамилно жилище? Длъжен ли е въззивният съд да мотивира защо кредитира заключението на вещото лице и да го съпостави и обсъди с другите доказателства по делото ?/ не могат да обусловят допускане на касационното обжалване на решението поради следното: Първият от тази група въпроси е напълно неотносим към конкретното дело, по което от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза и намиращият се на лист 49 от приложеното изпълнително дело архитектурен проект на сградата е безспорно установено, че делбеният имот /жилище на втория етаж от сградата/ представлява самостоятелен обект на собственост още по първоначалния архитектурен проект на сградата, поради което одобряването на нов инвестиционен проект за разделяне на обектите, находящи се на първия и втория етаж от тази сграда, не е необходимо.

Що се отнася до втория от тази група въпроси, по него няма противоречие с практиката на ВКС, доколкото приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза е категорично, не е оспорено от страните и не противоречи на останалите събрани по делото доказателства.

3. Третата група поставени въпроси се свеждат до въпроса: Настъпва ли вещнопрехвърлителен ефект при публична продан, осъществена по отношение на етаж от двуетажна сграда, за който етаж не е одобряван инвестиционен проект за обособяването му в самостоятелен такъв и не е издавано удостоверение по чл.202 ЗУТ? По този въпрос няма противоречие между приетото в обжалваното решение и посоченото от касаторката решение № 28 от 16.05.2022 г. по гр.д.№ 2861 от 2021 г. на ВКС, ГК, І г.о., тъй като то е постановено при различна фактическа обстановка и по поставен различен правен въпрос, а именно: По иск за собственост намира ли приложение Тълкувателно решение № 3 от 28.06.2017 г. на ОСГК на ВКС, когато е налице разминаване между предвиденото с инвестиционния и архитектурния проект с реално изпълненото, при което вече са създадени нови обекти с различна от първоначално определената площ и дали площта на част от предвиден по проект обект, която фактически е присъединена към съседен обект, става притежание на собственика на съседния обект ? По настоящото дело е установена друга фактическа обстановка: че делбеното жилище представлява самостоятелен обект на собственост още по първоначално одобрения архитектурен проект на сградата, поради което одобряването на нов инвестиционен проект за разделяне на обектите, находящи се на първия и втория етаж от тази сграда, не е необходимо.

4. Четвъртият поставен въпрос /Кога намира приложение нормата на чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД при сделка, имаща за предмет реална част от недвижим имот, за който няма одобрен инвестиционен проект, при неосъществяване или непозволяване на преустройството или е приложима само при фактическата и правна невъзможност на преустройството ?/ е неотносим към конкретното дело, по което няма прехвърляне на реална част от имот, а с публичната продан по изп.д.№ 5 от 2010 г. е продадена 1/2 ид.ч. от жилище на втория етаж на сградата, което жилище е самостоятелен обект на собственост.

Поради всичко гореизложено не са налице сочените от касаторката основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд.

Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна въззивна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба.

Решението не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС, ЗУТ и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

По изложените съображения, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение