Определение № 50552 от 18.09.2023 г. на ВКС по т. д. № 1414/2022 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Районна потребителна кооперация“, [населено място], срещу решение № 82/17.02.2022г. по в.гр.д. № 1022/2021г. на Благоевградски окръжен съд. С него след отмяна на решение №904471/29.05.2021г. и определение № 905474/09.09.2021г., постановени по гр.д. № 1087/2019г. на Благоевградски районен съд, Гражданско отделение, 3 състав, е отхвърлен предявеният от „Районна потребителна кооперация“ срещу „Областен кооперативен съюз-Благоевград“ иск за отмяна на незаконосъобразни и противоречащи на устава на „О.-Благоевград“ решения, приети на проведеното на 19.04.2019г. общо отчетно-изборно събрание на кооперативния съюз, а именно: 1. решение по т.5 от дневния ред, с което Общото събрание на основание чл.15, ал.4, т.17 от ЗК освобождава от отговорност Председателя на УС, членовете на УС и КС при О.-Благоевград; 2.решение по т.6 от дневния ред, с което Общото събрание избира за председател на „О.-Благоевград“ В. Б. Б.; 3. решенията по т.7 от дневния ред, с които Общото събрание избира за членове на Управителния съвет на О.-Благоевград А. Д. Г., И. Н. Щ., Л. Б. Л., М. А. З., В. С. К., Х. А. Х., Д. С. Порлидалиев и И. В. П.; избира за подгласници на Управителния съвет Д. С. П. и К. Н. Ю.; избира за членове на Контролния съвет на „О.-Благоевград“ М. Л. М., С. И. И., С. С. П., Ц. Николова М. и Е. А. М.; избира за погласници на Контролния съвет Ц. С. Кимчева и Г. К. К.; 4. решение по т.8 от дневния ред, с което Общото събрание упълномощава Управителния съвет на „О. – Благоевград“ да изпълнява неговите правомощия съгласно чл.56, ал.4 от ЗК, с изключение на правомощията по чл.15, ал.4, т.1, 2, 2а, 5, 6, 8а, 11, 14, 15 и 16 от ЗК и правомощията по чл.16, ал.3 от ЗК, с изключение на правомощията по чл.16, ал.1, т.1, 2, 3, 4, 5, 7, 8, 9, 10, 13, 14, 15, 16 и 20 от Устава на „О.-Благоевград“. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател поддържа, че в нарушение на чл.269 от ГПК въззивният съд, без да е сезиран с конкретни оплаквания, е приел като недоказани признати от ответника факти, а именно че поканата на двама от пълномощниците е връчена на 09.04.2019г. Твърди наличието на превратно тълкуване на закона, предвид извода, че ищецът не може да се позовава на нарушаване на правилата за свикване и провеждане на ОС, когато поканата не е връчена на друг член – кооператор. Поддържа, че същественото нарушение на процесуалните правила се изразява и в приемането за недопустими на свидетелските показания на Г. К. относно установяването на фактите за връчване на поканите за участие в Общото събрание. Твърди, че въззивният съд е изопачил фактите по делото и е нарушил правилата на логиката при излагане на мотиви за наличен осигурителен стаж на И. П.. Прави оплакване, че съдът, в противоречие на чл.16, ал.1 от ЗК, е приел, че поканата за Общо събрание отговаря на изискванията на закона, независимо че в нея не е вписано, че ще бъде проведен избор и за подгласници на УС и КС. Навежда доводи за незаконосъобразност и на извода, че двете кооперации в ликвидация сами са се отказали от участие в Общото събрание, респ. не е следвало да им се изпращат покани. Твърди необоснованост на извода, че на кооперацията в [населено място] е изпратена покана за участие в Общото събрание, но тя не е осигурила представител. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обуславящи изхода на спора: 1/ В срок ли е връчена поканата за участие в ОС на „О. – Благоевград“ на двама от пълномощниците на РПК – Благоевград?; 2/ Дали е допустимо въззивният съд да се произнася по незаявени в жалбата доводи и да приема за недоказани факти и обстоятелства, които не са заявени като спорни между страните?; По реда на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК касаторът поставя още седем правни въпроса, както следва: 1/ Упражнява ли ищецът чужди права пред съд по конститутивен иск с правно основание чл.58 от ЗК, когато се позовава на нарушена процедура по свикване на Общото събрание, че не са поканени други член – кооператори, които е следвало да участват в ОС?; 2/ Когато член – кооператор, спрямо когото е допуснато нарушение, не упражни правото си на иск, друг член – кооператор, предявявайки иск за отмяна на решение на ОС, позовавайки се и на това извършено нарушение, чужди права ли брани или защитава собственото си членствено право и интересите на кооперативния съюз за приемане на законосъобразно решение?; 3/ При предварително изписана с печатен текст дата на връчване на покана за участие в ОС и при изрично изписана собственоръчно дата на връчване от получаващия поканата, коя дата следва да се зачете?; 4/ Как следва да се тълкува израза „…стаж като член на УС“ на кооперация, при положение че не е удостоверено обстоятелството лицето, избрано за член на УС, да работи в кооперацията без трудов договор, съответно период, през който е работил, дали и какъв период му се зачита за осигурителен стаж по смисъла на КСО?; 5/ Равносилно ли е избирането за член на УС на кооперация за работа в същата без трудово правоотношение или за да се приеме това следва да е налице предвиденото в КТ действително отработено време?; 6/ Участието на член на УС на кооперация един път месечно с времетраене няколко часа удостоверява ли стаж за един месец?; 7/ При оспорване законосъобразността на решение на орган на кооперация, когато предявилият иска член се позовава на нарушение на процедурата по свикване на Общото събрание, тези нарушения спрямо него ли трябва да са допуснати или независимо спрямо кого от другите член – кооператори? По първите два въпроса въвежда допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като по първи въпрос твърди противоречие на обжалваното решение с Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, а по втори въпрос – с Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение №186/23.12.2019г. по гр.д. № 649/2018г. на ВКС, II т.о. и решение №18/28.01.2019г. по гр.д. № 978/2018г. на ВКС, I г.о. По останалите въпроси твърди, че е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Поддържа и наличие на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК, поради очевидна неправилност на обжалваното решение, доколкото въззивният съд е основал решението си на факти, по които няма спор между страните. Ответникът „Областен кооперативен съюз-Благоевград“ оспорва касационната жалба. Твърди, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 и ал.2, пр.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Излага съображения за неоснователност на жалбата по същество. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал, че „Областен кооперативен съюз - Благоевград“ е кооперативен съюз по смисъла на чл.54 и сл. от ЗК, а „Районна потребителна кооперация“, [населено място] е член на кооперативния съюз. Установил е, че на 19.04.2019г. в [населено място] е проведено годишно редовно общо отчетно – изборно събрание на „Областен кооперативен съюз-Благоевград“ по предварително посочения в поканата дневен ред; от поканените 100 броя пълномощници на потребителните кооперации, членуващи в кооперативния съюз, на събранието са присъствали 72 пълномощника лично и 22 броя с пълномощни, т.е. лично и по пълномощие са представени 97 пълномощника, като от общо четиримата пълномощници на РПК – Благоевград са представени трима, между които М. К., а С. Е. И. не е присъствала; не е присъствал и Р. К. – ПК „Единство“, [населено място] и М. Николова Пайова – ПК „Съзнание“, Г.. Въззивният съд е намерил още, че на събранието са взети решения по всички включени в дневния ред точки, като по т.7 от дневния ред, касаеща избор на УС и КС на О. – Благоевград е предложено УС да се състои от девет членове, като председателят на О. е член по право и не участва в листата; в листата за членове на УС да бъде включена и кандидатурата на И. П. – пълномощник от ПК „И. П.“, както и КС да се състои от петима души. Констатирал е, че след проведено тайно гласуване е избран състав на УС - А. Д. Г., М. А. З., И. Н. Щ., В. С. К., Д. С. Порлидалиев, Л. Б. Л., Х. А. Х. и И. В. П., и подгласници - Д. С. П. и К. Н. Ю., както и състав на КС – С. И. И., М. Л. М., Ц. Николова М., С. С. П. и Е. А. М., и подгласници - Г. К. К. и Ц. С. Кимчева. Решаващият състав е намерил за основателно основното оплакване на „Областен кооперативен съюз-Благоевград“ за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че поканата за Общото събрание не е връчена в установения от закона и устава ред и срок на пълномощниците на „Районна потребителна кооперация“, [населено място], както и че М. П. К. и С. Е. И. са получили поканата на 09.04.2019г. Като е акцентирал върху предвидените в ал.3 от Устава два алтернативни способа за разгласяване на поканата – връчване на пълномощниците лично срещу подпис или по пощата с обратна разписка, въззивният съд е изложил съображения, че независимо от избрания способ, в еднаква степен се гарантира правото на всеки пълномощник да бъде уведомен за свиканото общо събрание, както и се обезпечава ефективността и бързината в организацията по провеждане на общото събрание и вземане на процесуално законосъобразни, респ. съответстващи на устава решения. Изтъкнал е, че общото и при двата способа е наличието на персонална писмена покана, отправена до всеки един пълномощник. Съобразил е представените по делото списъци и обратни разписки и е приел, че ответникът е спазил процедурата по връчване на поканите, тъй като същите са изпратени и връчени лично на всеки пълномощник. В тази връзка е отбелязал посочената в списъка на поканените пълномощници на РПК – Благоевград печатна дата на получаване на поканите – 28.03.2019г., получаването на поканите от М. П. К. и С. Е. И. срещу подпис, както и обстоятелството, че между имената и подписите на последните е посочена ръкописна дата – 09.04.2019г., без да е уточнено кой е написал датата и какво е значението й. С оглед на това въззивният съд е достигнал до извода, че датата на получаване на поканите отвсички пълномощници е 28.03.2019г., доколкото удостоверителното изявление с дата 09.04.2019г. няма авторство, а поканите до М. П. К. и С. Е. И. не са оспорени като документи от ищеца по надлежния ред. Отказал е да обсъди събраните гласни доказателства относно връчването на поканите поради тяхната недопустимост на основание чл.164, ал.1, т.3 от ГПК. Заключил е, че установеният четиринадесетдневен срок за връчване на поканата преди провеждане на ОС е спазен. На следващо място, решаващият състав е намерил за неоснователно възражението на ищеца, че покана за Общото събрание не е изпращана и връчвана на пълномощниците на Потребителна кооперация „Единство“, [населено място], Потребителна кооперация „П.“ /в ликвидация/ и Потребителна кооперация „О.“ /в ликвидация/. Отбелязал е, че „Районна потребителна кооперация“ не е легитимирана да се позовава на нарушено право на участие на друг член – кооператор в работата на общото събрание, особено след като не твърди това нарушение да се е отразило върху наличието на кворум, съответно на мнозинството при вземане на оспорваните решения. Изложил е съображения, че с иска по чл.58 от ЗК ищецът брани своите членствени права, а не правата на останалите членове на кооперацията, с оглед на което може да се позовава на нарушение на процедурата за свикване на Общо събрание поради допуснати нарушения при неговото уведомяване, но не и поради невръчване на покана на останалите член - кооператори. В допълнение, решаващият състав е изтъкнал получаването на поканата в срок от пълномощника на ПК „Единство“ – Р. К., както и отказа на другите две кооперации да определят пълномощници и да участват в ОС. Заключил е, че процедурата за свикване на Общото събрание не е нарушена, доколкото са спазени законовите изисквания на чл.16 от ЗК и чл.17 от Устава на О. по отношение на РПК – Благоевград. По наведения в исковата молба довод, че на събранието са избрани подгласници на УС и КС без в поканата да е посочено, че такива ще бъдат избирани, въззивният съд е изложил съображения, че нормата на чл.20, ал.4 вр. чл.15, ал.5 от ЗК е диспозитивна и предвижда възможност, а не задължение ОС предварително да избере подгласници за попълване на състава на УС и КС. Отбелязал е предвиденото в чл.16, ал.1, т.2 от Устава на О., че ОС определя броя на членовете и подгласниците на УС и КС с тайно гласуване, както и че в поканата за ОС по т.7 е предвиден „избор на УС и КС“, което предполага избор на състава на УС и КС, състоящ се от членове и подгласници. На последно място, въззивният съд е намерил за неоснователно оплакването на ищеца за нарушение на чл.23, ал.4 от устава, тъй като избраният за член на УС – И. В. П. не отговаря на посочените изисквания и критерии. Изложил е съображения, че лицето отговаря на изискванията на чл.23, ал.4 от Устава, доколкото по делото е установено, че притежава висше образование, член е на потребителната кооперация от 23.03.2006г. и има стаж като член на същата в размер на 14 години и 4 месеца. Отбелязал е, че дори и да се приеме, че в Устава е предвидено изискване тригодишният стаж да е различен от членството, то не е посочено дали е трудов или осигурителен. Изтъкнал е, че макар и И. П. да няма сключен трудов договор с кооперацията, същият има осигурителен стаж повече от три години по смисъла на чл.4, ал.1, т.5 от КСО. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Въпросът по т.1 от изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК не съставлява правен въпрос по смисъла на разпоредбата на чл.280 ал.1 от ГПК. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл.281 т.3 от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 от ГПК. Въпросите в раздел втори от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, са свързани с предмета на спора, доколкото въззивният съд е изложил мотиви по тях. По същите обаче не е обоснована допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за достъп до касация. Разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК намира приложение в случаите, когато е посочена непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд, както и когато е създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на тази норма или е налице непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна или на осъвремяване с оглед промяна в законодателството или в обществените условия. В случая не е обоснована някоя от посочените форми на основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, предвид липсата на посочени законови разпоредби, която да са неясни или непълни и произнасянето на ВКС по тях да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поставеният от касатора въпрос по т.2 от раздел първи от изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК е релевантен, тъй като е от значение за спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция по отношение на редовността на връчването на покани до двама от избраните пълномощнци на РПК Благоевград. По този въпрос е налице задължителна практика - Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и практика, формирана по реда на чл.290 от ГПК, намерила израз в цитираното от касатора решение №186 от 23.12.2019г. по т.д. №649/2014г. на ВКС, ТК, I т. о. С оглед на това касационното обжалване следва да се допусне по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС по поставения процесуалноправен въпрос: Допустимо ли е въззивният съд да се произнася по незаявени в жалбата доводи и да приема за недоказани факти и обстоятелства, които не са заявени като спорни между страните? При извод за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, не следва да се обсъжда соченото от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 40 лева. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд