Определение № 66 от 30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3910/2017 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Съдът е сезиран с касационна жалба на В. В. М. чрез особения представител адв. С. срещу въззивно решение № 105/06.07.2017г. на Варненски апелативен съд, с което недвижим имот в [населено място], обл. Д., представляващ еднофамилна двуетажна жилищна сграда на [улица], заедно с право на строеж върху ПИ №І, кв. 113 по плана на [населено място] е отнет от В. М. в полза на държавата на основание чл. 9, вр.чл. 4 З./отм./. Жалбата съдържа мотивирано изложение на касационните основания и към нея е приложено изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК. В срока за отговор К. е възразила срещу допускането на касационно обжалване и евентуалната отмяна на решението. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното: С касационната жалба е обжалвано въззивното решение на Варненски апелативен съд само в частта, в която е отнет недвижим имот, находящ се в [населено място] от В. М. в полза на държавата. В останалата част въззивното решение е влязло в сила. В. решение на Варненския апелативен съд е постановено по реда на чл. 294 ГПК /повторен въззив/, тъй като с решение по чл. 290 ГПК № 259-17-ІV ГО на ВКС е отменено първоначалното въззивно решение на Варненски апелативен съд в частта, с която е приет за неоснователен иска за отнемане на процесния недвижим имот в [населено място] и е върнал делото на въззивния съд да се прецени дали има връзка между доходите от цялостната престъпна дейност и първоначално придобитият от В. М. недвижим имот. В. решение в обжалваната част е постановено по иск на К. за отнемане на процесния недвижим имот от ответника В. М./ненавършил пълнолетие син на извършилия престъпната дейност В. Д./, тъй като го бил получил в замяна на друг недвижим имот, а последният бил придобит със средства от престъпна дейност на В. Д.. Ответникът В. М. чрез назначения особен представител е оспорил иска изцяло като още пред първонистнационния съд са били събрани доказателства за това, че след замяната процесният имот е бил придобит чрез давностно владение от дядото на В. М. през 2006г., а след това последвали множество препродажби, включително и публична продан на имота през 2009г., извършена от НАП за данаъчни задължения на В. Д.. С първоначалното въззивно решение въззивният съд е приел, че придобитият в замяна имот не подлежи на отнемане, тъй като бил трансформирано имущество и нямало специална разпоредба, която да установява правна възможност за отнемането му. Освен това нямало данни за връзка между извършеното престъпление и придобитият първоначално и заменен след това недвижим имот. С решението по чл. 290 ГПК ВКС е приел, че първоначално придобитият имот попада в хипотезата на чл. 9 З. /отм./, поради което полученият след това в замяна недвижим имот подлежи на отнемане на основание чл. 4, ал.2 З. /отм/. С решението си ВКС е приел, че не може да разреши спора по същество, тъй като въззивният съд не бил установил връзката между средствата от престъпна дейност и първоначално придобития от В. М. имот, поради което е върнал делото за установяване на този факт. С обжалваното въззивно решение, при повторното разглеждане на делото, въззивният съд е приел наличие на връзка между средствата от престъпна дейност и първоначално придобитият от В. М. имот и е постановил отнемането на придобитият след това чрез замяна процесен недвижим имот, находящ се в [населено място]. В. съд е приел, че данните за придобиване на имота по давност от други лица и след това препродажбите му и извършената публична продан върху него са без значение за производството по делото. С настоящата касационна жалба повторното въззивно решение е било обжалвано на основание, че въззивният съд не е съобразил събраните по делото доказателства за собственост върху процесния недвижим имот, а в Изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът подържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следния въпрос /уточнен и конкретизиран съгласно т.р. 1-2010-ОСГТК/ „Длъжен ли е въззивния съд да обсъди всички относими доказателствата по делото, включително материалната доказателствена сила на констативен нотариален акт?“ При тези данни относно обхвата на правния спор, решаващите мотиви на въззивния съд и посоченото в Изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, ВКС счита, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Съгласно т.р.№ 1-2010-ОСГТК касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК се допуска на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, когато по обуславящ правен въпрос, въззивният съд е дал разрешение в противоречие със задължителната практика на ВКС. В случая поставения въпрос е обуславящ, защото притежанието на правото на собственост върху процесния имот е предпоставка за упражняването на правото на отнемане по чл. 3 З. /отм./, а въззивният съд е отказал да обсъди доказателствата за собственост като е приел, че са без значение за производството по делото. Съгласно трайната задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, въззивният съд е длъжен да се произнесе и да обсъди всички относими доказателства по делото /Р.№283-14-ІV ГО/. Явно е противоречието между приетото от въззивния съд и задължителната практика на ВКС, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Воден от горното, ВКС

ОСОБЕНО МНЕНИЕ Според мен не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, тъй като поставеният въпрос е неотносим. Въпросът за притежанието на правото на собственост върху процесния имот е вече разрешен с решението на ВКС по чл. 290 ГПК, тъй като делото е върнато на въззивния съд за преценка само наличието на връзка между средствата от престъпна дейност и първоначално придобития от В. М. имот. Поради това възражението на В. М., че не е собственик на имота е преклудирано. Съдия: /Ал.Цонев/