Определение № 1139 от 14.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3802/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. К. Н. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. Г. Ц., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, ІV с-в, № 1433 от 07.08.2012г. по в.гр.д. № 396/2010., с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд, ГО, 1-2 с-в, от 07.02.2008г. по гр.д. № 406/2000г., с което е отхвърлен предявеният от А. К. Н. против С. Р. Р. и К. Н. Р.-К. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Ответниците по касация С. Р. Р. и К. Н. Р.-К. не са заявили становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното: За да отхвърли предявения от А. К. Н. против С. Р. Р. и К. Н. Р.-К. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че въпреки даваните многократно възможности, ищецът не е доказал в какъв обем е правото на собственост на С. Р. върху процесния имот към датата на предявяване на иска, поради което не са налице предпоставките за прехвърляне на имота по нотариален ред. Приел е от фактическа страна, че между ищеца Н. и ответника Р. е сключен договор, съдържащ както елементи на договор за заем, така и на предварителен договор за продажба на недвижим имот. Към датата на сключване на договора Р. не е притежавал целия имот, а най-много 1/4 от къщата и неясно каква част от терена. Освен това договорът е представен в три различни варианта /неоспорени/ относно това какъв е действителният размер на реално предадената от заемодателя на заемателя сума /154 800 или 128 800, или 110 400 лв./, поради което съдът не може да направи обоснован извод относно това каква част от цената е платена и каква – не. К. А. К. Н. моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК поради противоречие на въззивното решение на практиката на ВКС и на съдилищата, както и поради значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото на този казус, при който продавачът не е собственик на целия имот, а на 1/4 от него. Прилага ТР № 84/68г. ОСГК на ВС с което е прието, че съобразността на предварителните договори с разпоредбите на З. и Указа за регулиране на сделките с някои недвижими имоти, се преценява към момента на постановяване на решението, а не към момента на сключване на предварителния договор; ТР № 76/67г. ОСГК на ВКС относно предварителен договор за продажба на част от парцел. ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като поставеният въпрос /относно възможността да се обяви за окончателен предварителен договор само за частта от имота, която е собственост на продавача към момента на предявяването на иска/, не е от значение за решаването на делото. Искът е отхвърлен не поради недопустимост да се обяви предварителния договор за окончателен за съответната част от имота, а поради това, че не са установени правата на продавача върху имота – относно къщата съдът е приел, че той притежава вероятно 1/4 ид. част, но относно терена правата не са ясни. По изложените съображения въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване. Водим от горното съдът