Определение № 159 от 06.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 343/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по подадена от С. К. П., Я. Р. П., К. В. Й. и Х. В. В. частна жалба срещу определение № 2808 от 07.12.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 2910 от 2022 г. на Пловдивския окръжен съд, VII състав, с което е потвърдено определение № 10924 от 11.10.2022 г. на Пловдивския районен съд, III граждански състав за прекратяване на гр.д.№ 8416 от 2021 г.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставя се следният въпрос дословно: По кой законов ред страните могат да реализират правата си като израз на необходимостта от защита предвид създаването на последователна практика на различните по степен съдилища при наличие на правен интерес на собственика да отрече със сила на пресъдено нещо претендирано от ответника право на собственост върху идеални части от имот, придадени му чрез нанасяне на нов самостоятелен обект в сградата, без посочване на точния им размер ?

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирани страни /ищци по делото/, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК /ищците са били уведомени за определението на Пловдивския окръжен съд на 12.01.2023 г., а частната жалба е подадена на 16.01.2023 г./ и срещу определение на въззивен съд, което съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.

В случая обаче не са налице основания по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Пловдивския окръжен съд поради следното:

1. Няма основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото в частната жалба и в изложението към нея не е поставен конкретен правен въпрос, произнасянето по който би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на тази разпоредба. Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, респ.определение. Този въпрос следва да е обусловил изводите на съда в съдебния му акт и да е от значение за конкретното дело. Непосочването на такъв въпрос е самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване.

В конкретния случай поставеният от касаторите въпрос не е правен въпрос по смисъла, разяснен в т.1 от горепосоченото тълкувателно решение, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното определение и не е от значение за конкретното дело. Произнасяйки се по недопустимостта на предявения пред него отрицателен установителен иск за собственост поради липса на правен интерес, съдът не се е произнесъл и не е бил длъжен да се произнася по въпроса какъв е другия възможен законов ред за реализиране на претендираните от ищците права. Освен това в случая не се касае за идеални части от имот, придадени към този имот чрез нанасяне на нов самостоятелен обект в сградата, без посочване на точния им размер, както е посочено от касаторите в поставения от тях въпрос, а за това дали посочените в кадастралната карта и регистри обекти в сградата като собствени на ответниците представляват самостоятелни обекти на правото на собственост и съответно на това дали принадлежаща част към тези обекти са спорните между страните идеални части от страдата-етажна собственост.

2. Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на определението: Няма вероятност определението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба и без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба. Определението не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови определението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради гореизложеното касационното обжалване на определението на Пловдивския окръжен съд не следва да бъде допускано.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение