Определение № 505 от 23.09.2015 г. на ВКС по т. д. № 2186/2015 г.

Производството е образувано по частна жалба на Д. И. С. - от [населено място] срещу Определение № 98 от 11. 02.2015 г. по т.д.№ 1547/2014 г. на ВКС, ТК, І отд., постановено на основание чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на Решение № 233 от 31.01.2014 г. по гр.д.№ 1196/2013 г. на Пловдивски окръжен съд. По съображения, че обжалваното определение е неправилно, като и трите съдебни инстанции не са разгледали представените от частния жалбоподател - ответник по предявения иск по чл. 422 ГПК - доказателства, за което излага подробни съображения, същият иск определението да се отмени, да се спре изпълнението на „процесната запис на заповед”, да се допуснат поисканите сега доказателства: съдебно-почеркова експертиза, свидетели и очна ставка между страните по делото, и исковата претенция да се отхвърли изцяло. Ответникът по частната жалба Д. З. Б. - от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, възразява, че частната жалба е недопустима, тъй като определението, с което не се допуска касационно обжалване по делото, не подлежи на обжалване и жалбата е подадена след срока по чл. 275 ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението по чл. 288 ГПК, с което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд и подадената частна жалба е недопустима. Това определение не подлежи на обжалване, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито обжалване е предвидено в закона - чл. 274 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК, а достъпът до касационно обжалване е предоставен от закона на касационната инстанция и този достъп се осъществява въз основа на законоустановени критерии по чл. 280 ал. 1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение