Определение № 840 от 29.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 722/2010 г.

Производството е по чл.274 ал.3,т.2 изр. 2 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на пълномощника на А. Николов Б. като Е. Б.. А. срещу определение № 985 от 08.06.2010 г.по ч.гр.дело №911/2010г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определението от 29.03.2010г. по т. д. № 2323/2008 г. по описа на СГС за прекратяване на производството по същото дело по иск на частния жалбоподател срещу А. за установяване, че ищецът като купувач по приватизационна сделка е изплатил изцяло задължението за обезпечаване на което е вписана законова ипотека, както и същата да бъде заличена. Частният жалбоподател прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение, доколкото съдът е приел без основание, че е така предявеният иск е недопустим като предявен за установяване на факт, а не на право, а заличаването на самата ипотека се извършва по специален ред от друг орган. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и с обжалваем интерес над 1000 лева. Разгледана по същество, тя е частично основателна. За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено определението за прекратяване на производството по исковете на частния жалбоподател срещу А. за установяване, че ищецът като купувач по приватизационна сделка е изплатил изцяло задължението за обезпечаване на което е вписана законова ипотека, както и последната да бъде заличена решаващият съдът е приел, че е така предявените искове са недопустими: първият като предявен за установяване на факт, а не на право, а по отношение на втория заличаването на самата ипотека се извършва по специален ред от друг орган. Частният жалбоподател е посочил като основания по чл.280 ал.1 т.т.1-3 от ГПК за допускане до касация, че правните въпроси от значение за спора относно задълженията на съда да предприеме действия по отстраняване нередовностите на исковата молба и допустимостта на отрицателния установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК във връзка с чл.179 от ЗЗД за установяване, че ипотечните права и задължения са погасени, с оглед заличаване на вписаната ипотека са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната / ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС и с казуалната практика на ВКС- т.2 от чл.280 ал.1 от ГПК-посочените и приложени в препис съдебни актове.. В действителност, съгласно т.4 от ТР 1 от 17.07.2001 г. на ВКС при констатиране нередовност на исковата молба като несъответствие между обстоятелствена част и петитум съдът е длъжен да процедира по реда на чл. 98 и чл.99 от ГПК/отм./, респ. по този на чл. 129 от ГПК/нов/ като даде подходящ срок за отстраняването и от ищеца, а не да прекрати производството по исковете. Това е процесуално задължение, както на първоинстанционния съд, така и на въззивната инстанция. Цитираното ТР не изгубило актуалността си при действието на новия ГПК. Следователно е налице противоречие на обжалваното въззивно определение със задължителната практика на ВКС по този въпрос, с оглед на което и следва да се допусне касационно обжалване. По отношение на претенцията по исков ред, съдът да постанови заличаване на вписването, не се формулират изобщо правни въпроси по чл.280 ал.1 от ГПК, което е достатъчно основание за недопускането на касация в тази част на обжалваното определение. Разгледана по същество, тя е частично основателна. Въззивният съд по изложените вече съображения е следвало да отмени първоинстанционното определение, с което се прекратява производството по иска по чл.124 ал.1 ГПК във връзка с чл.179 от ЗЗД за установяване, че ипотечните права и задължения са погасени, с оглед заличаване на вписаната ипотека като даде указания за предприемане на действия по отстраняване несъответствията на непрецизния петитум с обстоятелствената част на ИМ. Като не е сторил това същият е постановил обжалвания акт в тази част при съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за отмяна, съгласно чл.281, т.3 от ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение