Определение № 50581 от 06.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1858/2022 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на НАП срещу решение № 334/19.05.2022 г. по в. т. д. № 342/2022 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение на Окръжен съд Кюстендил № 260004/02.05.2022 г. по т. д. № 15/2021 г. за отхвърляне на предявения от НАП срещу „Галком“ ООД /н./ и „Тексим Банк“ АД иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ за установяване, че ищецът има публични вземания в общ размер на 904 158, 90 лв. с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ като обезпечени с наложени запори, вписани в ЦРОЗ на 07.09.2016 г., 29.08.2017 г., 05.11.2019 г., 07.02.2020 г., 16.07.2020 г.

В касационната жалба се излагат съображения, че Апелативен съд София е постановил неправилно решение поради нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Основното оплакване в жалбата е, че съдът, макар да приема, че вписването в ЦРОЗ не е елемент от фактическия състав по налагане на обезпечителната мярка, на практика допълва елементите на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ с изискването вписването на запора да е извършено преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Според жалбоподателя сочената разпоредба е императивна и волята на законодателя е да създаде привилегия на кредитора, чиито вземания са обезпечени със запори, вписани по реда на Закона за особените залози.

В изложението на основания за касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулира се следния въпрос, който според касатора е включен в предмета на делото и е обусловил мотивите на въззивната инстанция:

1. „Следва ли кредиторът, чиито вземания са обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК преди датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност, но вписани в съответния регистър по реда на Закона за особените залози /ЗОЗ/ след тази дата, да се удовлетвори привилигировано по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ?“

Сочи се, че по този въпрос е налице празнота в действащото законодателство, а от налагането на обезпечителната мярка до надлежното ѝ вписване в съответния регистър по реда на ЗОЗ би могло да изтече период от време, през който да бъде открито производство по несъстоятелност срещу търговеца. Така, независимо от навременното налагане на обезпечителната мярка по реда на ДОПК, е възможно кредиторът да не може да се ползва от привилегията, дадена с разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ при липса на законова забрана за вписване на мярката в съответния регистър и при липса на законова разпоредба, посочваща, че вписването е елемент от фактическия състав по налагането на запора.

При изложените доводи касаторът формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено като предявеният иск бъде уважен. Претендира присъждане на разноски.

От ответниците са депозирани отговори, с които касационната жалба се оспорва. Излагат се съображения, че не са налице основания за селектиране на въззивното решение с цел осъществяване на касационен контрол за законосъобразност.

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

За да потвърди първоинстанциоинното решение, въззивният съд е посочил като безспорно установени обстоятелствата, че с решение 03.11.2020 г., постановено по т.д. № 50/2020 г. на Окръжен съд Кюстендил е била обявена неплатежоспособността на длъжника „Галком” ООД и открито производство по несъстоятелност. С молба от 03.12.2020 г. кредиторът НАП е предявил вземанията си в производството по несъстоятелност и те са били приети с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, поради вписани в полза на кредитора запори в ЦРОЗ на датите 07.09.2016 г., 29.08.2017 г., 05.11.2019 г., 07.02.2020 г., 16.07.2020 г. Срещу тази поредност е било подадено възражение от „Тексим Банк“ АД, което е било уважено. При анализ на правната уредба въззивният съд е достигнал до извод, че нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ следва да се тълкува във връзка с нормата на чл. 638, ал. 4 ТЗ, съгласно която не се допуска налагане на обезпечителни мерки по реда на ГПК или ДОПК върху имуществото на длъжника след откриване на производство по несъстоятелност, т. е. следва да се приложи стеснително тъклуване. Посочил е, че вписването в ЦРОЗ, макар и да не е елемент от фактическия състав на обезпечението, следва да се извърши преди датата на откриване производството по несъстоятелност и няма за последица създаване право на предпочтително удовлетворение на кредитора НАП относно публичното държавно вземане. За несъстоятелно е счел позоваването в жалбата на чл. 193, ал. 1 и ал. 4 ДОПК, тъй като публичният изпълнител не е заявил твърдения, че се е възползвал от предвиденото в закона предимство и е реализирал успешно предприетото принудително изпълнение.

Не е налице соченото от касатора основание за факултативен достъп до касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Формулираният от касатора материалноправен въпрос е релевантен за спора, но не обосновава извод за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно разрешението, дадено в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допълнителният селективен критерий, регламентиран в т. 3, предпоставя, че формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването ѝ с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящия случай извън общото твърдение, че по отношение на вписан по реда на ЗОЗ запор е налице празнота в действащата законодателна уредба, касаторът не сочи наличие на неправилна поради неточно тълкуване съдебна практика, която да се нуждае от промяна, нито поддържа настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съдебната практика, както и не обосновава непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба. Поради това че касаторът не е обосновал основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доводът за допускане на касационно обжалване по формулирания правен въпрос е неоснователен.

В допълнение следва да се отбележи, че вече е налице натрупване на практика, в която е застъпено становището, че вписването на запор има за последица противопоставимост на правата на обезпечения кредитор / чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1 ЗОЗ /, но той не променя качеството си на хирографарен такъв. Отчита се, че целта на вписването на обезпечителните мерки по реда на ЗОЗ не е да създаде право на предпочтително удовлетворяване, а на предимство при конкуренция между различните способи на принудително изпълнение върху същото имущество. Взискателят, вписал запор по реда на ЗОЗ, няма специални права и привилегии спрямо останалите кредитори на несъстоятелността, защото наложените в изпълнителното производство запори са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността /чл. 638, ал. 4, изр. 2 ТЗ/.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, първо търговско отделение