Определение № 154 от 13.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5841/2015 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С определение № 127 от 01.03.2016 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 1442 от 03.07.2015 г. по в. гр. д. № 4072/2014 г. на Софийския апелативен съд по жалба на Б. А. А.. Постъпила е молба вх. № 2615 от 11.03.2016 г. от ТПК „С.“ [населено място] с искане за допълване на постановеното определение в частта за разноските. Насрещната страна Б. А. А. с писмен отговор оспорва основателността на искането с твърдение, че извършването на разхода за адвокатско възнаграждение не е доказано, а като евентуално прави възражение за прекомерност. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за допустима, като подадена от надлежна страна в преклузивния едномесечен срок, считан от деня на постановяване на определението, чието допълване се иска. Разгледана по същество, тя е основателна по следните съображения: В определението по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, липсва произнасяне по разноските за касационната инстанция, чието присъждане своевременно е поискано от ответника ТПК „Септември“ с писмения отговор на касационнната жалба. Към отговора е приложен договор за правна защита и съдействие от 05.10.2015 г., от който е видно, че размерът на договореното адвокатско възнаграждение за изготвянето на отговора е 4 200 лева и сумата е изплатена в брой. Неоснователен е доводът на касатора за недоказано извършване на разхода. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, когато в договора е записано, че сумата е платена в брой, същият служи като разписка, удостоверяваща, че сумата е изплатена на адвоката. Следователно, предвид изхода на делото пред касационната инстанция, ответникът по касация има право на разноски. Дали те са дължими в размера, в който са доказани, или в по-малък размер, зависи от основателността на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК. По възражението за прекомерност: то е допустимо като своевременно заявено предвид фазата на развитие на производството пред касационния съд. По същество е основателно. С оглед фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че производството е приключило с недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, осъществената адвокатска защита се свежда само до изготвяне и подаване на отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и възнаграждението от 4 200 лева се явява прекомерно. То следва да бъде редуцирано до минималния размер съобразно чл. 36 от ЗАдв., към който чл. 78, ал. 5 ГПК препраща. Минималното възнаграждение, определено по правилата на чл. 9, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата й редакция /ДВ, бр. 28/2014 г./, възлиза на 1 089.03 лева при интерес /цена на иска/ от 30 734.80 лева на претендираните от ищеца 10/52 ид. ч. от сграда, цялата с данъчна оценка 159 821 лева към релевантния момент - на предявяване на иска. Това е и размерът, до който настоящият състав на I-во г. о., съобразно т. 3 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, преценява, че искането за присъждане на разноски следва да бъде уважено, водим от което