Определение № 1114 от 10.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4936/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 22188/19.12.2024 г., подадена от В. Д. С., чрез адвокат В. Б., за изменение на постановеното по чл. 288 ГПК определение № 5443/26.11.2024 г. в частта за разноските. Ответникът по молбата – Н. С. Г., не взема становище в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на II г.о., като взе предвид исканията и доводите на молителя, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С определение № 5443/26.11.2024 г. от гр. д. № 4936/2023 г. на ВКС, II г.о., постановено в производството по чл.288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 3584/03.07.2023 г. по в. гр. д. № 7427/2022 г. на Софийски градски съд, като В. Д. С. е осъдена да заплати на ответницата по касация Н. С. Г. 1200 лева - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред касационната инстанция. В подадената молба се прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на присъдените в полза на Н. Г. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева пред ВКС. Иска се те да бъдат намалени под размерите, предвидени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ред. ДВ, бр. 88 от 4 ноември 2022 г./. Сочи се, че сумата е непосилна за молителката, доколкото тя е безработна и в лошо здравословно състояние. С молба № 367/09.01.2025 г. С. е представила декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК във връзка с молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК. Направеното с молбата по чл. 248 ГПК възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение в полза на Н. Г. е своевременно заявено. Ответницата по касационната жалба е направила искането за присъждане на тези разноски и е представила доказателства за извършването им с подадения от нея отговор на касационната жалба, препис от който не се връчва на касатора, а производството пред касационната инстанция е приключило с постановеното определение № 5443/26.11.2024 г. по чл. 288 ГПК, с което обжалваното въззивно решение не е допуснато до касационен контрол. Когато страната, поради естеството или развитието на процеса, не е могла да вземе участие в него, поради непровеждане на открити заседания и неосъществена размяна на книжа, тя разполага с възможност да заяви прекомерността по чл. 78, ал. 5 ГПК, в срока и по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, какъвто е настоящият случай. Съгласно ТР № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС, т. 3 при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Фактическата сложност се обуславя от широкия кръг обстоятелства, които се изследват и установяват в съдебното производство като релевантни към правния спор, а правната сложност произтича от преценката за основателността на претенциите. Намаляването на отговорността за разноски по чл. 78, ал. 5 ГПК не е предпоставено от материалното състояние на страната, която следва да понесе тежестта за заплащането им. Ето защо изложените от В. С. обстоятелства относно нейното здравословно и материално състояние, не съставляват основание за изменение на определението в частта за разноските. Съгласно установената съдебна практика съдът може на основание чл. 83, ал. 2 ГПК да освободи страна по делото от такси и разноски, дължими на съда, но не и от разноски, дължими на противната страна по делото. Съобразно чл. 9, ал. 3 Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ред. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г./, минималното възнаграждение за изготвяне на отговор по касационна жалба без процесуално представителство се определя като 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или чл. 8, но не по-малко от 1200 лв. Настоящото дело е образувано по иск по чл. 108 ЗС с цена от 33390,60 лева, като процесуалните действия на процесуалните представители на ответника в касационното производство са се изразили в изготвяне и подаване на отговор на касационната жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 5 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за една инстанция в процесния случай възлиза на 3321, 24 лева. Съобразно чл. 9, ал. 3 от Наредбата минималното възнаграждение за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, без процесуално представителство, е в размер на 2490,93 лева. С оглед изложеното следва да се приеме, че няма никакви основания за намаляване поради прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответницата по касация Н. С. Г. в размер на 1200 лева, което е уговорено под определения минимум в Наредба № 1/2004 г. /ред. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г./. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.