Определение № 116 от 29.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4080/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Г. П. Е. е обжалвал въззивното решение на Ловешкия окръжен съд № 260009 от 21.08.2020г. по гр.д.№ 406/2020г., поправено с решение № 260043 от 23.10.2020г., по извършване на делбата. В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено при неправилно приложение на разпоредбата на чл. 349 ал.2 ГПК и т.8 от ТР 1/2001г. на ВКС, ОСГК. Ответниците М. П. Е. и С. В. Е. не са подали отговор на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.3 ГПК с оглед предмета на делото – иск за делба, поради което е процесуално допустима. С въззивното решение от 21.08.2020г. по гр.д.№ 406/2020г. в обжалваната пред ВКС част, Ловешкият окръжен съд е потвърдил решение №82 от 02.03.20 по гр.д.№1588/18 г. на Ловешкия районен съд, с което е изнесен на публична продан, на основание чл. 348 ГПК допуснатият до делба между М. П. Е., Г. П. Е. и С. В. Е. недвижим имот, представляващ апартамент №..., построен върху държавен парцел ..., кв. ..., по плана на [населено място], застроен на 56.08 кв.м., заедно с принадлежащото му избено помещение №.... и 0.98134% идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху държавния парцел. Въззивният съд е приел, че възлагателната претенция на Г. П. Е. и С. В. Е. за общ дял не може да бъде уважена поради отсъствие на предпоставките на чл. чл.349, ал.2 ГПК, а единственият възможен способ за извършване на делбата на допуснатия до делба неподеляем жилищен имот, е публичната продан. Мотивите за този извод на въззивния съд са, че за да бъде възложен на един от съделителите неподеляем имот на основание чл. 349, ал.2 ГПК, следва кумулативно да са налице следните предпоставки: 1.делбеният имот да е жилище, 2.той да е неподеляем; 3. да е служил за жилище на наследодателя; 4.съделителят, който иска да му се възложи жилището, да не притежава друго жилище; 5.съделителят, който иска да му се възложи жилището, трябва да е живял в делбения имот при откриване на наследството/датата на смъртта на наследодателя. Същевременно съдът е съобразил факта, че в случая се касае за комбинирана /смесена/ съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт-дарение и наследяване. В такава хипотеза и с оглед постановките на т.8 от Тълкувателно решение №1/19.05.2004 г. на ВКС, ОСГК, съдът не може да извърши делбата на основание чл.288 ал.3 от ГПК/отм./ сега чл.349 ал.2 от ГПК, имотът следва да се изнесе на публична продан. По основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: Касаторът поставя правният въпрос дали двама съделители – съпрузи, могат да искат възлагане на допуснат до делба неподеляем жилищен имот в общ дял като поддържа, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, защото не е разгледан в ТР 1/2004. на ВКС, ОСГК. Този въпрос е от значение за делото, защото е включен в решаващите изводи на въззивния съд, но не е налице поддържаното основание на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по следните съображения: Тълкувателно решение № 1/2004г. на ВКС, ОСГК дава изчерпателен отговор на въпросите, свързани с предпоставките за възлагане на неподеляем недвижим имот по чл. 288 ГПК /отм./, но е запазило своето действие и при действащия ГПК, защото разпоредбата на чл. 349 ГПК е идентична по съдържание с тази на чл. 288 ГПК /отм./. В тълкувателното решение е прието, че право на възлагане има само съделител-наследник, който отговаря на предпоставките на процесуалния закон да е живял в жилището към момента на откриване на наследството и да не притежава друго жилище. От това тълкуване следва, че съделител, който притежава дял на основание, различно от наследяването, не може да получи възлагане по чл. 349 ал.2 ГПК. В съдебната практика на ВКС се приема, че постановката от тълкувателното решение по отношение на смесената съсобственост е неприложима, когато правопораждащият съсобствеността юридически факт е наследяването, но впоследствие някой от сънаследниците се е разпоредил със своя дял. В този случай съсобственикът с наследствен дял може да получи възлагане по чл. 349 ал.2 ГПК, ако отговаря и на останалите предпоставки на закона. По настоящото дело съсобствеността е възникнала от наследяване само за съделителя Г. Е. след смъртта на баща му, като той признава, че не е живял в жилището към този момент, следователно по отношение на него според приетото в посоченото тълкувателно решение възлагателната му претенция не може да бъде уважена. Особеното в разглеждания случай се състои и в това, че съделителят Г. Е. не е поискал самостоятелно възлагане, а в общ дял със съпругата си С. Е., но техните права в съсобствеността произтичат на различни основания - наследяване за Г. Е. и дарение за С. Е.. Според тълкувателното решение, по отношение на С. Е. не са налице предпоставките на чл. 349 ал.2 ГПК, а и тя не е обжалвала въззивното решение. Освен това разпоредбата на чл. 349 ал.2 ГПК е ясна, че когато повече от един съделител отговарят на условията за възлагане, те не могат да се групират, а се предпочита този, който предложи по-висока цена. С оглед на изложеното не следва да се допуска касационното обжалване за разрешаване на поставения от касатора Г. Е. правен въпрос. По този въпрос има задължителна съдебна практика и не се налага тълкуване с цел точно прилагане на закона и развитие на правото, тъй като липсват основания тази практика да бъде изоставена или променена. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение