Определение № 645 от 11.09.2014 г. на ВКС по д. № 4085/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е пред друг състав на ВКС по частна жалба на Д. Иванова и др., чрез общия им пълномощник адв. К. от АК П., срещу определение на ВКС, първо г.о. по гр.д. №1574/14 г., с което е оставена без разглеждане на осн. чл.280, ал.2 ГПК касационната им жалба срещу посоченото въззивно решение. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на обжалваното определение и се иска отмяната му. Ответниците по частна жалба – Й. Д. и др., чрез общия им пълномощник адв. Т. от АК Х., я оспорват като неоснователна. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима. ВКС на РБ, състав на трето г.о., като разгледа частната жалба, я намира за неоснователна: За допустимостта на касационната жалба, при ограничението по чл.280, ал.2 ГПК, ВКС следи служебно. В случая са предявени обективно и субективно съединени установителни искове за правото на собственост върху посочените в исковата молба имоти. С обжалваното определение съставът на ВКС, първо г.о. е констатирал, че данъчната оценка на всеки от имотите в обжалваното въззивно решение е под 5 000 лв. Затова и цената на всеки от исковете, определена съгл. чл.69, т.2 от ГПК е под 5 000 лв., а въззивното решение не подлежи на обжалване, на осн. чл.280, ал.2 от ГПК. Посочените в обжалваното определение на ВКС, първо г.о. данъчни оценки / респ. оразмерената с тях цена на исковете/ са за целите имоти, затова без значение за допустимостта на обжалването е частта на имотите, за която се търси защита – 2/8 ид.ч., както твърдят частните жалбоподатели или 2/15 ид.ч., както е прието в обжалваното определение. В този смисъл е и възражението на ответниците по частна жалба. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което ВКС на РБ, състав на трето г.о.