Определение № 154 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1059/2011 г.

Производството е образувано по касационна жалба на А. И. В., [населено място], срещу въззивно решение от 11.01.2011 г. по гр. дело №6481/2010 г. на Софийския градски съд, с което е обезсилено решение от 06.01.2010 г. по гр. дело №40125/2009 г. на Софийския районен съд и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба С. о. не е заявил становище. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІV г.о. констатира следното: Въззивното решение е постановено по иск за парично вземане до 5 000 лв. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е до 5 000 лв. Това ограничение се отнася и за въззивните решения, с които се обезсилва недопустимото първоинстанционно решение. До влизането на сила на сега действащия ГПК /01.03.2008 г./, когато обжалваното пред ВКС решение на въззивния съд не е по основателността, а по допустимостта на първоинстанционното решение, то същото подлежеше на касационен контрол независимо от цената на иска. Това се обуславяше от обстоятелството, че такива решения имат характер на определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, а според ГПК /отм./ те подлежаха на касационен контрол независимо от цената на иска. Според изричната разпоредба на чл.274, ал.4 от сега действащия Граждански процесуален кодекс не подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС и въззивните определения по делата с цена на иска до 5 000 лв. Производството по такива спорове е двуинстанционно. Касационната жалба следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.