Определение № 204 от 13.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1095/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Б. М. против въззивно решение № 221 от 02.05.2011 г. по гр. дело № 157/2011 г. на Врачански окръжен съд, с което е потвърдено решение от 26.01.2011 г. по гр. дело № 4317/2010 г. на Врачански районен съд, с което семейното жилище - апартамент № 151, блок 22, вход Ж, ж. к. Д., [населено място] е предоставено за общо ползване на двата съпрузи. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя въпроса за приложението на чл. 56, ал. 5 СК в хипотезата - общо ползване на семейното жилище между бившите съпрузи. Представя съдебни решения на районни и окръжни съдилища без заверка, че са влезли в сила. Не се позовава на конкретна хипотеза по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване. Ответникът Р. Г. М. в писмен отговор оспорва касационната жалба. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по искане за предоставяне ползването на семейно жилище в бракоразводен процес намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Съдът предоставил семейното жилище придобито по време на брака между страните за общо ползване между бившите съпрузи, като се е позовал на търпимост в отношенията и на обстоятелството, че жалбоподателката от фактическата раздяла живее и работи в чужбина, не доказва непосредствена жилищна нужда от това жилище, а при завръщанията си в страната ще продължи да полза едната стая, която е ползвала до сега. Поставеният в изложението материалноправен въпрос за обстоятелствата, при които може да се предостави разделно ползване на жилищните и общо ползване на сервизните помещение с обжалваното решение не е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика установена с Постановление на Пленума на ВС № 12/71 год. т. 10, според която водещ критерии е търпимостта в отношенията. В процесния случай този критерии е съобразен. Съобразен е и критерия жилищна нужда, която за жалбоподателката към настоящият момент се изразява в нуждата да обитава семейното жилище по време на престоите си в страната, тъй като от няколко години живее и работи извън страната, докато другият съпруг продължава да живее и работи в страната. С обжалваното решение е посочен и пътя за трайно разрешаване на въпроса за самостоятелното ползване на жилището - прекратяване на съсобствеността между бившите съпрузи. Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.