Определение № 461 от 12.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1065/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. М. И. Ж. и И. Ж. Д. са подали касационна жалба срещу решение № 756 от 15.06.2011 г. по гр.д. № 396 по описа на Варненския окръжен съд за 2011 г., с което е отменено решение № 2041 от 20.06.2008 г. на Варненския районен съд, 20 състав по гр.д. № 5133 от 2007 г. и е разпределено ползването на съсобствено дворно място. В касационната жалба навеждат оплаквания за допуснати нарушения по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Основно считат, че неправилно е приложен материалния закон. Изложението на М. И. Ж. и И. Ж. Д. е представено допълнително към жалбата и в него касаторите се позовават на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и поставят следните въпроси: дворното място представлява ли отделен обект на собственост, съответно на дела спрямо осъщественото върху него право на строеж и в какво съотношение са двете вещни права; възниква ли етажна собственост при сключен договор за доброволна делба с поставяне в дял на отделни обекти с отделен вход, стълбище и външни стени и отделен покрив; кое определя предназначението на дворното място като обща част по предназначение и може ли за обща част да се счита само тази част, която служи за достъп и обслужване на сградата, а останалата част да не се счита като обща част; следва ли квотите в съсобствеността върху дворното място да се вземат предвид при възникването на етажната собственост или следва да се вземат предвид последващите промени в площта на сградите и промяна в собствеността им. Ответниците Д. А. Ц. и М. П. Ц. са депозирали отговор, в който заявяват, че решението не следва да се допуска до касационно обжалване. Споделят изразеното разбиране, че не е допустима делба на дворното място върху което е изградена сграда, която в едната си част е на два етажа, а в другата на един етаж и етажите са на различни собственици предвид разпоредбите на чл.38, ал.3 от Закона за собствеността и чл.40 от Закона за собствеността. Касираният съдебен акт е постановен след решение 561 от 1.03.2011 г. по гр.д. № 492 от 2010 г. на ВКС, Първо гражданско отделение, с което съдът е отменил предходното решение и се е произнесъл по повдигнатите въпроси за етажната собственост, за дворното място като обща част по предназначение, т.е. произнесъл се е по всички въпроси, повдигнати с изложението. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на М. И. Ж. и И. Ж. Д. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ по поставените в изложението въпроси. Варненския окръжен съд е извършил разпределение на ползването на дворно място върху което е изградена сграда, която в едната част е двуетажна, а в другата част е едноетажна и в която отделните етажи представляват жилища, които са собственост на страните по делото. При осъществяване на разпределението е възприел вариант първи от заключението на вещото лице. Взето е предвид, че с договор за доброволна делба е извършена делба на сградата като в дял и собственост на И. Ж. Д. е възложен апартамента на първия етаж, а на П. Д. Ц. апартаментите на първия и втория етаж, като е посочено ,че дворното място с площ от 400 кв.м., съставляващо парцел ІV- 3012 от кв.8 по плана на [населено място] се притежава в квоти по ½ ид.ч. за двамата съделители и на тази база е извършено разпределение на ползването. В последствие са уредени сметки по регулация, които обаче не променят квотите от съсобствеността в дворното място. При постановяването на решението въззивният съд се е ръководил от указанията, дадени в решението на ВКС, които са по приложението на закона и които отговарят на поставените в изложението въпроси. Етажната собственост възниква винаги когато отделни обекти в сградата се притежават от различни собственици и чл.38 ЗС посочва елементите от сградата, като включва и мястото върху което е изградена като общи части. Учредяването на право на строеж са извършва с правна сделка и върху чужд имот-чл.63 от ЗС. В случая изрично е посочено в отменителното решение на ВКС, че обектите са станали собственост на собствениците на терена по реда на чл.92 ЗС. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая не са налице хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК тъй като изразеното в решението становище кореспондира на практиката на ВКС, формирана със задължителните решения по тълкуване на закона.Освен това в изложението отново се поставят въпроси на които ВКС вече е отговорил и не се налага повторно да се произнесе касационният съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,