Определение № 83 от 08.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4038/2021 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. В. А. от [населено място] против въззивно решение № 4 от 8.06.2021г. по в.гр.д. № 199/2021г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 260242 от 15.10.2020г. по гр.д.№ 728/2020г. на Окръжен съд Пловдив като е отхвърлен иска му против Прокуратурата на РБ с правно основание чл.2б ЗОДОВ за заплащане на сумата от 120 000лв., обезщетение за неимуществени вреди в резултат на нарушаване на правото на разглеждане на сл.д.№ 1/1991 по описа на Прокуратурата на въоръжените сили, преобразувано в сл.д.№ ІІ-048/1999г.на Софийска военно-окръжна прокура-тура, в разумен срок, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2017г.като неоснователен. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Решаващите мотиви на въззивния съд за отхвърляне на иска са липса на установени вреди и причинна връзка между тях и установеното нарушение за неразглеждане на делото в разумен срок. Приел е, че вредите не могат да презюмират, а ищецът не е ангажирал доказателства че „вследствие продължилото твърде дълго досъдебно производство е бил лишен от възможността да потърси справедливо репариране на причинените му имуществени и неимуществени вреди от престъпното деяние като граждански ищец, както и че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, очаквания, безпокойство за резултата от делото, фрустрация от бавенето му, тревоги и страх, разочарование е загуба на доверие в институциите, правосъдието и справедливостта, засилване на усещането му за липса на справедливост, разочарование от липсата на напредък по делото, неоправданост на очакванията му за възмездие за погазените му права и достойнство, безсилие и безпомощност“. Посочено е, че спрямо ищеца не са извършвани процесуални действия, а той за първи път е проявил активност едва на 19.03.2018г. /с подаване на искане за ускоряване на воденото наказателно производство/. Според въззивния съд, причинените вреди са могли да бъдат репарирани по реда на Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресирани лица /ДВ, бр.50 от 25.06.1991г./ В касационната си жалба, като основание за допустимост, касаторът се позовава на всички основания за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК. Първо, се позовава на вероятна недопустимост на обжалвания акт, която обосновава с твърдение, че съдът се е произнесъл по предмет, с който не е сезиран – искът е отхвърлен по съображения, които никоя от страните не е посочвала. Второ, счита, че постановеният акт е в противоречие с установената съдебна практика по въпросите: 1 .Нужно ли е пълно и главно доказване на неимуществените вреди от нарушението по чл.6,§1 ЕКЗПЧ, причинени от прекомерна продължителност на делото? Позовава се на решения по гр.д.№ 4482/2017г. на ІV г.о., гр.д.№ 924/2019г. на ІV г.о., гр.д.№ 1610/2019г. ІV г.о., 2. Допустимо ли е, с оглед принципите на равнопставеност и диспозитивност, съдът да се произнесе по ненаведени от ответника в съдебния процес факти и обстоятелства?, по който въпрос твърди противоречие с на решения по гр.д.№ 4813/2017г. на І т.о., гр.д.№ 2739/2019г. на І т.о., 3. Длъжен ли е въззивния съд да обсъди всички доводи във въззивната жалба и доказателствата по делото? Трето, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК поставя следните въпроси: Кои са предпоставките и критериите по чл.2б ЗОДОВ за възмездяване на вредите от забавянето на досъдебното производство, което не е преминало успешно в своята съдебна фаза, по отношение на пострадалия от разследваните по същото престъпни деяния, особено ако в извършването им са обвинени висши държавни ръководители и хора, облечени във власт? В частност, необходимо ли е ищецът да докаже, че е/да е бил разпитван като свидетел по забавеното досъдебно производство, има ли значение дали, кога и каква активност е проявил пострадалия и каква по закон полезна за ускоряване на делото и за ефективното разследване е можел да прояви, каква активност е нужно да е проявявал пострадалия, за да възникне право да бъде обезщетен за причинените от забавянето неимуществени вреди, наличието на процедура за обезщетяване по Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресирани лица /ЗПГРРЛ/, има ли значение и какво за основателността на иска по чл.2б ЗОДОВ? Според касатора за отговора на тези въпроси следва да се съобразят конкретните по делото обстоятелства, а именно: делото не е стигнало до съдебна фаза, давността за деянията, предмет на повдигнатите обвинения е изтекла, предмета на разследването, липсата на предявяване на материали на пострадалите, както и факта, че не им е предоставяна информация, достъп до делото и до събраните доказателства, под предлог, че делото е секретно, неефективност на проведените производства по чл.386 НПК по искания на някои от пострадалите, неизвършване на разпит на пострадалия като свидетел по забавеното досъдебно производство. Счита, че по тези въпроси не е налице установена съдебна практика. Твърди наличие на постановен акт за друго лице, което е в идентично на неговото положение /по гр.д.№ 2994/2017г.на СРС/, който е в противоположен смисъл. Впоследствие, представя молба – с вх.№ 665 от 24.01.2022г.,с приложени две определения по чл.288 ГПК на състав на ВКС, с които по сходен случай е допуснато касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В допълнение на касационната жалба, твърди и очевидна неправилност на постановения въззивен акт. Обосновава същата с тезата си, че съдът е приел, че е налице допуснато нарушение по чл.6, §1 ЕКЗПЧ, но е отхвърлил иска с ирелевантни и служебно изведени съображения. Счита, че конституционният принцип за справедливост изисква еднаквите/сходни случаи да се решават еднакво/сходно, а различните – по различен. Представя копие от своя жалба от 22.02.2006г., която е присъединена към процесното следствено дело. Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по третата група поставени въпроси, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, и по-специално – дали сред предпоставките и критериите по чл.2б ЗОДОВ за възмездяване на вредите от забавянето на досъдебното производство, което не е преминало успешно в своята съдебна фаза е и необходимостта, пострадалият да е проявил активност и каква да е тя, за ускоряване на делото и за провеждане на ефективно разследване, при положение, че делото е срещу висши държавни ръководители, секретно е и той не е разполагал с достъп до същото и до събраните доказателства. Въпросът е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, и по него, пред вид спецификата на конкретния случай, не е налице установена съдебна практика. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение