Определение № 358 от 02.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 902/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 6689 от 15.12.2021 г., подадена от „Аглика Трейд” ООД, чрез адвокат Н. М. от САК, срещу въззивно Решение № 131 от 11.11.2021 г. по в.гр.д.№ 300/2021 г. на Апелативен съд – Велико Търново, г.о., втори гр. състав, в частта, с която „Аглика Трейд” ООД е осъдено да заплати на О. Г. Г. сумата 56 000 лева на основание чл. 49 ЗЗД – обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от травматично увреждане на дясната ръка в резултат на инцидент от 25.08.2016 г. при полагане на труд в производствен обект на дружеството, ведно със законната лихва, считано от 25.08.2016 г. до окончателното изплащане. Ответникът по касация О. Г. Г., в депозиран отговор чрез адвокат Б. Б. от АК – Велико Търново, излага становище за липса на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК и за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното: Въззивният съд е приел за безспорно установено, че между Държавно предприятие „Фонд затворно дело” (ДПФЗД) и „Аглика Трейд” ООД е сключен договор за отдаване на труд от 01.08.2016 г., по силата на който ДПФЗД е поело задължение да предостави на „Аглика Трейд” ООД четири лишени от свобода лица от средносписъчния брой на Затвора – гр. Ловеч за извършване срещу възнаграждение на товаро-разтоварна дейност в склада на фирмата. „Аглика Трейд” ООД е поело задължение да осигури работата, за която наема предоставени лица, да поеме цялото техническо ръководство, указанията и контрола върху производствения процес, да осигури комунално-битовите условия на труд през времето на работния ден, да провежда периодично необходимите инструктажи съгласно нормативните изисквания по техническата и противопожарна безопасност и хигиената на труда, да контролира спазването на техническите правила, да осигури за своя сметка специално работно облекло, обувки и лични предпазни средства и да осигури и поддържа в изправност необходимите машини, съоръжения и инструменти, свързани с възложената работа, упълномощен представител, за какъвто е посочен Д. Г. Т. в качеството му на началник склад, да възлага пряко и да ръководи лишените от свобода лица при изпълнението на възложената им работа, както и да отговаря за обучението им – чл. 7, т. 3. Съгласно чл. 8, т. 4 „Аглика Трейд” няма право да възлага на лишените от свобода лица работа извън тази, за която са предоставени да отдават труд. В чл. 7, т. 7 е договорено, че в случай на трудова злополука с лишен от свобода, упълномощените представители на страните по договора незабавно съставят протокол, установяват причините и обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, вида на увреждането, като в тридневен срок възложителят изготвя декларация за трудова злополука. ДПФЗД съгласно чл. 6, ал. 2 има право да проверява и контролира изпълнението на поетите по договора задължения на възложителя, свързани с условията на труд на предоставените лица лишени от свобода. На основание този договор ищецът Г. – на 45 г., който към този момент е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затворническо общежитие гр. Велико Търново, е разпределен и назначен със Заповед № 73 от 09.08.2016 г. на началника на затворническото общежитие за общ работник на работния обект на дружеството, считано от 09.08.2016 г. Още същия ден му е проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана за тази длъжност. На 12.08.2016 г. дружеството е уведомило писмено затворническата администрация, че лишените от свобода ще извършват обща товаро-разтоварна дейност, почистване на машини, а при необходимост ще извършват дейности като оператори на машини, като обучението и инструктажа за работа с конкретните машини ще се извърши от служители на дружеството. От събраните по делото писмени и гласни доказателства и огледа на веществено доказателство DVD диск Verbatim, е прието за установено, че на Г. е възложено да работи на дарачна машина и на 25.08.2016 г. около 14 ч. е претърпял инцидент при опит да извърши почистване на валяците й. Свид. В.А. и К.Й. излагат, че принципно машината се почиства в спряно състояние, след работно време, от специално назначен работник или от този, който я обслужва. По показанията на Й. в деня на инцидента работникът по поддръжката на машината не бил на работа. По обясненията на Г. машината била задръстена поради подаден некачествен материал. Той я спрял, при неподвижни валяци и ремъци се качил върху нея и започнал да я почиства, вадейки заседналите парчета вата с нож, който се използвал за нарязване и издърпване на ватата. Накарал свид. Й. да спира и пуска машината, за да може да я почисти, като по негови признания такова почистване той бил правил 6-7 дни преди това. Той посегнал към валяците с ножа, при което дясната му ръка била увлечена във вътрешността на дарака. На 26.08.2016 г. са съставени протокол и декларация за трудова злополука, каквито документи се изискват от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, но същите не са депозирани в ТП на НОИ, не е образувано административно производство и не е извършвано разследване на основание чл. 58, ал. 1 КСО. Непосредствено след инцидента в „Аглика Трейд” ООД е извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от Инспекцията по труда, като видно от съставения протокол е констатирано, че липсва съставено досие на дарачната машина, съдържащо документация за проектно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и отразяваща периодични изпитвания и проверки при експлоатация, не е изготвена оценка на риска за здравето и безопасността при ръчното почистване на тази машина и пострадалият Г. не е запознат с пълните му трудови задължения, като липсвало описание на работата, която той ще извършва като общ работник и при почистване на валовете. По делото е представена Инструкция за безопасна работа във вълненотекстилната промишленост – дарак, в която са указани опасните места при работа с машината и забрани да се пипат работните органи и да се обира мъха от машината по време на движението й. От заключенията на съдебно-техническата експертиза и на допълнителната такава е установено, че дарачната машина в цеха на дружеството е с около 50-годишна възраст на експлоатация и не разполага със съвременни обезопасителни и блокиращи системи, които да стопират работата й при навлизане на човек в обхвата на работната й зона. Към момента на злополуката е била в изправност. Тя имала конструктивно вградени предпазни пана, които изключват възможността при работеща машина движещите се валове, валовите вериги и задвижващите ремъчни механизми да влязат в съприкосновение с обслужващия персонал или други работници от цеха, и била допълнително обезопасена с инверторна система, спираща работата й при претоварване или при блокиране движението на някой от движещите се механизми и части. Експертът сочи, че при инвенторната система на защита спирането на машината не настъпва мигновено, а съществува технологично време от 25 - 30 сек. до пълното преустановяване движението на валовете. Въпреки конструктивното й предвиждане и фабрично изпълнение, на машината й липсвала електроблокировката, която не позволява пускането й при разместен или липсващ елемент от предпазната решетка и липсата на тази блокировка допускала възможност за безпрепятствено минаване на работници пред и зад предпазната ограда. Вещото лице е категорично, че когато машината работи, в никакъв случай не трябва да се допуска човек до мястото, където се е намирал пострадалият. Вследствие на притискане на дланта, китката и предмишницата до нивото на лакътната става между две твърди повърхности – движещите се валове, Г. (видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза) получил „конквасация (смазване, премазване, размачкване) на предмишницата на дясната ръка”, изразяваща се в тежко, многофрагментно, открито счупване с разместване на фрагментите на диафизите – тялото или средната част на костта – на лакътната и лъчевата кости на предмишницата; разкъсване и размачкване на мускули и сухожилия в същата област; открито счупване на костиците на китката и дланта; огромна разкъсно-контузна рана в областта на флексорната (сгъвната) мускулатура на предмишницата, започваща на 5 см. под лакътната става; масивно разкъсване на кожата и меките тъкани в областта на „възглавничките” по вътрешната повърхност на дланта; пълно разкъсване мускулатурата и сухожилията на палеца; разкъсно-контузна рана на гърба на дланта; рана с дължина 10 см. на флексорната мускулатура на предмишницата и изпаднал в травматичен шок. В периода от деня на инцидента 25.08.2016 г. до 20.06.2018 г. на ищеца са извършени множество оперативни интервенции, осем от които с пълна упойка. При първоначалното му постъпване в болницата са извършени реанимационни мероприятия по овладяване на травматичния шок и стабилизиране на общото му състояние и по спешност му била извършена операция, като лекуващите лекари имали намерение да ампутират дясната ръка, за да спасят живота на пациента поради съществуващата реална опасност от развитие на тежка локална инфекция, водеща до пълна некроза на всички размачкани тъкани и проникване на инфекцията в целия организъм, както и поради липса на анти газ-гангренозен серум в Търновската болница. Поради несъгласие на близките на пострадалия той бил транспортиран в болница „Пирогов” в гр. София, във връзка с което се наложило извършването на втора операция с поставяне на външен фиксатор за имобилизация на счупените кости. Последвали са операции за почистване и изрязване на некротичните меки тъкани, за кожна трансплантация на тъканния дефект, за опресняване на ръбовете на костите, за репозиция и съчленяване с метални импланти на едната и на другата кости на предмишницата, остеостомия поради настъпило усложнение, изразяващо се в срастване между двете кости на предмишницата, за изваждане на металните импланти, за ревизия на фистулен отвор и евакуация на гнойни колекции поради възникнала вторична инфекция на мястото на невъзстановените кожни пластики. Г. е провел множество физиотерапевтични и рехабилитационни процедури за възстановяване на увредения крайник. С експертно решение на ТЕЛК от 02.03.2018 г. му е определена 53,40 % трайно намалена работоспособност при установени остатъчни последици от травмата върху нервите на горен десен крайник. При извършения от вещото лице на 17.11.2020 г. преглед са установени следните остатъчни проблеми: почти липсващо движение, ротация в областта на лакътната и гривнената става на дясната ръка; ограничено сгъване в китката на дясната ръка; намалена мускулна сила на всички мускули на предмишницата; ограничено и с намалена мускулна сила противопоставяне на останалите пръсти на палеца на дясната ръка; затруднено хващането и носенето на предмети с тази ръка; няколко белега – масивен груб, хлътнал, тъмен, уплътнен, кафеникаво-сивкаво-червеникав на цвят белег по цялата дължина на предмишницата от лакътната става до китката на площ 25/10-11 см (по кожата на сгъвната повърхност на предмишницата на дясната ръка), линеен белег от операция с дължина 9,5 см. по същата предмишница откъм лакътната кост, два белега на площ 9/4,5 и 11/2,5-3 см. с неправилна форма и сивкавобелезникав цвят, леко уплътнени на китката и гърба на дясната длан по кожата, слабо личащ белег от иззета кожа на площ 29/20 см. от дясното бедро във връзка с трансплантация на тъкан. Вещото лице дава заключение, че повече от година и половина ищецът е търпял болки и страдания, които през първите 5-6 месеца след инцидента, както и около месец след всяка от по-късно извършените операции, болките са били с много голям интензитет, а към настоящия момент се появяват болки с по-нисък интензитет при промяна на времето и натоварване на крайника. Заключението му е, че функционалността на десния горен крайник не може да бъде възстановена и състоянието му ще остане такова за цял живот, без да се очаква някакво съществено подобрение от следващи операции или рехабилитационни процедури, с тенденция за засилване на болките от травмата с напредване на възрастта и особено при промяна на времето. Сочи, че от време на време е необходимо провеждането на рехабилитационни процедури за облекчаване на болките и поддържане на относително по-добро качеството на живота. От показанията на свид. М.Г. – съпруга на ищеца е установено, че през първите месец – два той изпитвал страшни болки, като за първи път го видяла да плаче. При връщането му в затвора състоянието на ръката му се влошило, получило се загнояване, болките му се засилили и приемал много обезболяващи, оплаквал се, че липсвали хигиенни условия, че не може да се обслужва сам. Тя и свидетелите П.Х. и Р.П. сочат, че болките и стресът от това, че лекарите не давали гаранции за спасяването на ръката му, че ще бъде в тежест на семейството си, силно го променили, от оптимистичен и жизнерадостен човек станал затворен и песимист, бил отчаян. От правна страна въззивният съд е приел, че е сезиран с главен иск по чл. 200 КТ, насочен срещу „Аглика Трейд” ООД и ДПФЗД, който е неоснователен, тъй като ищецът не се е намирал в трудово правоотношение нито с „Аглика Трейд” ООД, нито с ДПФЗД. По тази причина е разгледан евентуалният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД. Прието е, че между ищеца и „Аглика Трейд” ООД е било налице правоотношение, по силата на което по възлагане от дружеството ищецът е изпълнявал товаро-разтоварна дейност като общ работник и дейност като оператор и по почистване на дарачна машина. Възложител на тази дейност е единствено „Аглика Трейд” ООД съгласно ППЗИНЗС, но не и ДПФЗД, което категорично e прието за установено от съдържанието на договора за отдаване на труд между двамата ответници. В него ясно се посочва, че именно „Аглика Трейд” ООД отговаря за целия трудов ангажимент на наетите лишени от свобода лица, за цялото техническо ръководство, указанията и контрола върху производствения процес, за провеждане на необходимите инструктажи по безопасност и хигиената на труда, за контрола по спазване на техническите правила. На неин представител е възложено да възлага пряко на лишените от свобода лица и да ги ръководи при изпълнението на възложената им работа, както и да отговаря за обучението им – чл. 7, т. 3. Прието е, че след като възложената на ищеца работа е цялостно организирана, ръководена и контролирана от „Аглика Трейд” ООД, а ДПФЗД няма никакво отношение към трудовия процес и съответно няма качеството на възложител на работата, за настъпилите за ищеца или за трети лица вреди при и по повод изпълнението на работата отговаря единствено „Аглика Трейд” ООД. По отношение на ищеца деликтната отговорност на дружеството може да бъде ангажирана, ако се установи неизпълнение на задълженията на последното по осигуряване на безопасни условия на труд, на което се позовава ищецът. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за безопасни и здравословни условия на труд (ЗБУТ) юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи или ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места. Нормите на ЗБУТ са приложими съгласно чл. 2, ал. 1 за всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност, независимо от основанието, на което се извършва работата, при което е ирелевантно дали трудовата дейност се извършва по трудов или по граждански договор. Нарушаването на законово вмененото задължение съставлява противоправно поведение и обуславя ангажирането на деликтната отговорност на възложителя, под чиято организация и ръководство се извършва работата. Отговорността е гаранционно-обезпечителна – за виновното поведение на служители на възложителя, изразяващо се в неизпълнение на задълженията, с които той ги е натоварил – да проведат обучение за съответната трудова дейност, да инструктират начина за безопасна работа и за рисковете при работа, да осъществяват ефективен контрол за спазването на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, които произтичат от закона, техническите правила и характера на работата. Чл. 24, ал. 1 ЗБУТ задължава всеки работодател, в зависимост от обема на дейността, естеството на работата и характера на професионалния риск, да назначава или определя едно или повече длъжностни лица с подходящо образование и квалификация или създава специализирана служба за организиране на изпълнението на дейности, свързани със защитата от професионалните рискове и превенция на тези рискове. По делото са доказани нарушения на разпоредбите на Наредба № РД-072 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд – на чл. 11, задължаващ работодателят да осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ и на всички лица, които ще посещават производствени звена на предприятието и на чл. 12 – за провеждане на начален инструктаж. Прието е, че по делото не е установено ищецът Г. да е бил инструктиран за работа като оператор на дарачна машина или за почистването й, а с подписа му и този на служител на „Аглика Трейд” ООД е удостоверен проведен инструктаж само като общ работник. Липсват доказателства да му е проведено обучение за работа с въпросната машина от лицето, което е посочено като упълномощено по договора за отдаване на труд с ДПФЗД – Д. Г. Т. началник склад. От констатациите на извършената проверка на Инспекцията по труда по спазване на трудовото законодателство е доказано нарушението на чл. 19, ал. 1 и ал. 3 ЗБУТ, задължаващо работодателя да предоставя на работещите, включително и на работещите по срочно правоотношение или при условията на временна работа и на работещите от други предприятия, които извършват работа на територията на съответното предприятие, необходимата информация за рисковете за здравето и безопасността им, както и за мерките, които се предприемат за отстраняването, намаляването или контролирането на тези рискове. Ищецът Г. не е бил запознат с пълните му трудови задължения и конкретиката на работата, която той ще извършва при почистване на валовете. Представената като доказателство Инструкция за безопасна работа във вълненотекстилната промишленост – дарак от една страна е без дата на утвърждаването й от работодателя, за да се прецени, че е съществувала към датата на инцидента, а от друга страна, липсват доказателства ищецът да е бил запознат с нея. Констатирано е и нарушение на изискванията на Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска – че липсва съставено досие на дарачната машина, съдържащо документация за проектно осигуряване здравословни и безопасни условия на труд и отразяваща периодични изпитвания и проверки при експлоатация и не е изготвена оценка на риска за здравето и безопасността при ръчното почистване на тази машина. Прието е, че от страна на възложителя е проявено виновно бездействие по отношение на вменените му задължения по осигуряване безопасността на работещите в цеха на предприятието. По делото е безспорно установена причинно-следствената връзка между настъпилия вредоносен резултат и това противоправно бездействие на служителите на възложителя. Предвид осъществяването на всички изискуеми предпоставки, искът за ангажиране на деликтната отговорност на „Аглика Трейд” ООД е намерен за основателен. Относно размера на дължимото на Г. обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че при отчитане на всички релевантни към определянето му обстоятелства съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/1968 г. и с Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС и съдебната практика по сходни случаи, обезщетение в размер на 80 000 лв. съответства на принципите на справедливост. На ищеца е причинена изключително тежка комплексна травма на доминиращия за него десен горен крайник, която травма е с животозастрашаващ характер от една страна поради изпадането му в травматичен шок, а от друга – поради опасността от гангрена и проникване на инфекцията в целия организъм. Механизмът на получаване на увреждането също е травмиращ и болката, изпитана от него, е била толкова интензивна, че е довела до травматичен шок. Проведеното на ищеца лечение, в това число и рехабилитационните процедури, е продължило близо две години, като са му направени множество операции, осем от които под пълна упойка. Съществувала е напълно реална опасност от ампутация на ръката, при това дори след извършените оперативни интервенции. Продължителен период от време – първите 5-6 месеца след инцидента и около месец след всяка от по-късно извършените операции – ищецът е търпял болки с голям интензитет, като понастоящем болковата симптоматика не е отшумяла и тенденцията й е за засилване с възрастта. Налице е трайно и необратимо увреждане на двигателната функция на десния горен крайник, което силно рефлектира върху начина на живот на ищеца, ежедневието му и възможността му за пълноценна трудова дейност, още повече, че към датата на инцидента той е на 45 г., т.е. в активна трудова възраст. Налице са и загрозяващи белези. Не на последно място са отчетени преживяните от ищеца негативни емоции, въздействали върху психиката му продължителен период от време – страхът от ампутация на ръката му, който не е резултат от негова субективна представа, а от мнението на лекуващите го специалисти, чувството на непълноценност, безнадеждност и отчаяние, които са го съпътствали през цялото време и са го довеждали до плач. Тъй като обезщетението не следва да е източник на неоснователно обогатяване за пострадалото лице, съдът е съобразил и икономическата конюнктура в страната към датата на деликта, а именно, че средната работна заплата по данни на НСИ е 962 лв. При съвкупния анализ на тези обстоятелства въззивният съд е приел, че обезщетение в размер на 80 000 лв. е годно да обезщети причинените на Г. неимуществени вреди. Окончателният размер на дължимите на Г. обезщетения е обусловен от основателността на направеното от „Аглика Трейд” ООД възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на соченото основание изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за настъпването на вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неблагоприятните последици. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на него цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. В настоящия казус е прието, че ищецът е релевирал поведение, в причинно-следствена връзка с което са настъпили търпените от него вреди, а именно предприел е ръчно почистване на валовете на дарачната машина, без да се увери, че те окончателно са преустановили въртеливото си движение. Дори и без познаване на специфичните технологични правила или правилата за безопасност, здравият разум подсказва в конкретната ситуация, че е рисковано дори доближаването до движещи се механизми, а още повече съприкосновението с тях, и съществува реална опасност това да доведе до увреждане на здравето. В случая ищецът не е отчел риска в пълна степен. Приносът му за настъпване на вредите обаче e оценен от въззивния съд като много по-малък от този на служителите на „Аглика Трейд” ООД, които не са изпълнили вменените им задължения да го инструктират за начина, по който функционира машината, за опасностите при работа с нея, за безопасния ред за почистването й, и да контролират спазването на установените изисквания, тъй като по делото не е доказано ищецът да е бил инструктиран относно работата с машината и да е бил наясно, че спирането й не преустановява незабавно движението на валовете, а има остатъчно движение, което следва да бъде съобразено. По тези съображения въззивният съд е определил принос на увреденото лице в размер на 30 %. При така определения размер на съпричиняване, обезщетението следва да бъде редуцирано до сумата 56 000 лв. В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения и необсъждането на всички доводи, възражения и доказателства по делото (дори при формалното изброяване на част от тях) представлява ли нарушение на разпоредбите на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК; Може ли съда да обоснове своите изводи само на избрани доказателства без да обсъди другите събрани по делото релевантни доказателства и да изложи съображения за тях; 2. Длъжен ли е съдът да кредитира обясненията на ищеца, дадени по реда на чл. 176 ГПК, при положение, че е налице извънсъдебно признание от същия за неизгодни за него факти от предмета на спора (разпит на ищеца в хода на досъдебното производство, обективиран в протокол); 3. Достатъчно ли е, при приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съдът да намали процентния размер на доказаното съпричиняване от пострадалия, без да излага конкретни мотиви за това и за поведението на пострадалия; 4. Трябва ли при определяне размера на съпричиняването съдът да изходи от конкретната фактическа обстановка, която е различна за всеки отделен случай; Съдът длъжен ли е да извърши преценка на обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, на извършените от пострадалия действия или бездействия, като отчете колко и в каква степен действията или бездействията са допринесли за настъпването на вредите; 5. При определяне на размера на съпричиняването между делинквента и пострадалия, следва ли съда да изложи мотиви в какво делинквента по чл. 45 ЗЗД виновно е допринесъл за злополуката и дали неговите действия бездействия са в причинно-следствена връзка с инцидента; 6. За уважаването на иска по чл. 49 ЗЗД следва ли вината на делинквента по чл. 45 ЗЗД да бъде доказана при условията на пълно и главно доказване от ищеца и трябва ли виновното противоправно поведение на делинквента (в случая „Аглика Трейд” ООД) да е в причинно-следствена връзка с настъпилия инцидент. Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВС и ВКС, както следва: първи въпрос – в противоречие с Решение № 24 от 28.01.2010г. по гр.д.№ 4744/2008 г. на ВКС, І г.о., Решение № 589 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 1359/2009 г. на ВКС, І г.о., Решение № 221 от 15.04.2002 г. по гр.д.№ 677/2001 г. на ВКС, І г.о., Определение № 26 от 19.01.2009 г. по гр.д.№ 4744/2008 г. на ВКС, І г.о., Решение № 281 от 13.04.2004 г. по гр.д.№ 888/2006 г. на ВКС, І г.о., втори въпрос – в противоречие с Решение № 3372 от 09.10.1959 г. по гр.д.№ 6888/1959 г. на ВКС, І г.о., Решение № 226 от 26.01.1977 г. по гр.д.№ 1971/1976 г. на ВКС, І г.о., Решение № 28 от 28.02.1999 г. по гр.д.№ 3114/1997 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 883 от 05.04.1969 г. по гр.д.№ 390/1969 г. на ВКС, ІІ г.о., трети, четвърти и пети въпрос – в противоречие с Решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр.д.№ 387/2010 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 291 от 11.07.2012г. по гр.д.№ 951/2011 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 79 от 27.02.2012 г. по гр.д.№ 673/2011 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 102 от 17.12.2020 г. по гр.д.№ 4741/2019 г. на ВКС, ІІІ г.о., седми въпрос – в противоречие с Определение № 11 от 07.01.2019 г. по гр.д.№ 3546/2018 г. на ВКС, ІV г.о., ППВС № 7/1959 г., Решение № 2/1965 г. по гр.д.№ 2133/1964 г. на ВКС, І г.о., Решение № 1246/1977 г. по гр.д.№ 474/1977 г. на ВКС, І г.о., Решение № 18/1997 г. по гр.д.№ 3511/1995 г. на ВКС, І г.о. и Решение № 131/1967 г. по гр.д.№ 99/1967 г. на ВКС, ОСГК. Касационното обжалване не може да бъде допуснато. Във връзка с въпрос № 1 следва да се подчертае, че въззивният съд, в съответствие с практиката на ВКС, е обсъдил поотделно и в съвкупност всички относими и допустими доказателства по делото, въз основа на което е приел за установени фактът на настъпилия деликт, противоправното и виновно бездействие на служители на ответника, обуславящи отговорността му по чл. 49 ЗЗД, причинените на ищеца неимуществени вреди и техния размер, поведението на ищеца, допринесло за настъпването на вредите, и размерът на съпричиняването. С оглед на това, макар и формулираният от касатора процесуалноправен въпрос да съставлява общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, то не е налице наведеното от него допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Въпрос № 2 от изложението не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, поради което същият не може да послужи като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Въпроси №№ 3, 4 и 5 от изложението са свързани с предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалия, съразмерността на съпричиняване на вредоносния резултат и начина на определяне на степента му. Въпросите не са разрешени в противоречие с трайно установената практика на ВКС по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД (Решение № 339 от 20.12.2018 г. по търг.д.№ 2882/2017 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 45/15.04.2009 г. по т.д.№ 525/2008 г. на ІІ т.о., Решение № 159/24.11.2010 г. по т.д.№ 1117/2009 г. на ІІ т.о., Решение № 206/12.03.2010 г. по т.д.№ 35/2009 г. на ІІ т. о., Решение № 58/29.04.2011 г. по т.д.№ 623/2011 г. на ІІ т.о., Решение № 59/10.06.2011 г. по т.д. № 286/2010 г. на І т.о., Решение № 153/31.10.2011 г. по т.д. № 971/2010 г. на ІІ т.о., Решение № 169/28.02.2012 г. по т.д. № 762/2010 г. на ІІ т.о., Решение № 18/17.09.2018 г. по гр.д. № 60304/2016 г. на ІV г.о.), в която е възприето разрешението, че принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице в случаите, когато произлезлите от деликта вреди се намират в причинна връзка не само с поведението на делинквента, но и с поведението на самия пострадал. За да се приеме наличие на принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат като с поведението си е създал условия или е улеснил неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно и противоправно. С Решение № 169/28.02.2012 г. по т.д. № 762/2010 г., състав на ВКС, ІІ т.о., се е произнесъл, че релевантен за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат. В случая въззивният съд е приел, че поведението на ищеца е съпричинило вредоносния резултат, като изрично е посочил кои факти намира за съпричиняващо поведение, определил е обективния принос на това поведение за настъпването на неимуществените вреди – изразен в процентно съотношение, с което е намалил размера на обезщетението. Изводът за наличие на принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е формиран в съответствие с трайно установената практика на ВКС, а дали въззивният съд е определил правилно степента на установения принос, е въпрос на правилност на въззивното решение, която не подлежи на проверка в стадия на производството по чл. 288 ГПК. Поради обусловеността на извода за степента на принос от възприетата фактическа обстановка по спора не би могло да се приеме, че въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД в противоречие с посочените от касатора решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. В този смисъл отсъства поддържаната от касатора допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по посочените в изложението към касационната жалба правни въпроси. Въпрос № 6 е свързан с твърдението на касатора, че съдът не е установил причинно-следствена връзка между действия или бездействия на служители на ответника и настъпилите вреди. Това твърдение не кореспондира с възприетото във въззивното решение. С оглед изхода от настоящото произнасяне, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА във връзка с чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът следва да заплати възнаграждение за оказаната на ответника по касация безплатна правна помощ. На основание чл. 7, ал. 2, т. 4 и § 2а НМРАВ касаторът следва да заплати на АД „И. и съдружници” сумата 2 652 лева (с включен 20 % ДДС). По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение