Определение № 751 от 18.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2967/2016 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Съдът е сезиран с касационна жалба, подадена от Апелативна прокуратура- Пловдив срещу решение № 81/ 25.04.2016г. по в.гр.д. 116/2016г. на Апелативен съд Пловдив. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебния акт. В Изложението за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят подържа приложно поле на основанието за допускане по чл. 280, ал.1, т.1 и 2 от ГПК. Твърди противоречие на решението с т.р. 3/2004г., т.7 и 8. Излагат се доводи за необоснованост на решението относно причинната връзка, както и относно вредите, причинени от действията на прокуратурата в досъдебното производство. Твърди се нарушение на чл. 52 от ЗЗД. Представена е съдебна практика на ВКС по чл. 290 от ГПК. Ищецът не е подал отговор на касационната жалба. ВКС, състав на ІІІ г.о. като взе предвид, че решението е въззивно и е по чл. 2 от ЗОДОВ с цена на иска над 5000лв., намира че касационната жалба е редовна, подадена е от легитимирано лице и в законния срок. При преценка на допустимостта на касационното обжалване, ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и на основание чл. 52 от ЗЗД е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20000лв.. За да стигне до тези изводи, въззивният съд е тълкувал разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и е дал отговор на въпроса какво е съдържанието на понятието „справедливост“. Съгласно т.р. 1/ 2010г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато касационно обжалване, касаторът следва да формулира правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, включен е в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. При посочените в Изложението основания е необходимо отговорът, който е дал въззивният съд да е в противоречие със задължителната практика на ВКС – чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК или да е разрешаван противоречиво от съдилищата- чл. 280, ал.1, т.2 от ГПК. ВКС не е задължен да изведе въпроса от представеното Изложение, а може само да го уточни и конкретизира. В случая, жалбоподателят не е формулирал правен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд, същият да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда. В Изложението за касационно обжалване са въведени основания за неправилност и необоснованост на съдебния акт, които са касационни основания по чл. 281, т.3 от ГПК. Поради липсата на формулиран въпрос, не може да се прецени дали съдът е разрешил даден въпрос в противоречие със задължителната практика на съда и дали този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата. Поради изложеното, съдът намира, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване. Воден от горното, ВКС