Определение № 281 от 29.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1136/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 3 от 09.01.2020 г. по гр. д. № 322/2019 г. на Търговищкия окръжен съд е потвърдено решение № 576 от 18.10.2019г. по гр. д. № 955/2019 г. на Търговищкия районен съд, с което е бил уважен предявеният от Р. А. А. срещу Ш. А. А. иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на 190 кв. м. от УПИ ........... от кв.......... по плана на [населено място], [община], разположени между вътрешната регулационна граница /отразена със синя линия/ и оградата на място /отразена с кафява линия/ в скицата на вещото лице. Въззивният съд е приел, че страните по делото са собственици на съседни урегулирани поземлени имоти - ищецът е собственик на УПИ ..........., а ответникът – на УПИ .......... кв.......... по плана на [населено място], [община]. Оградата между двата имота не е прокарана по регулационната линия, а навлиза в имота на ищеца и очертава спорните 190 кв. м., които владее ответникът. Първоначално собственик на двата имота е бил ответникът Ш. А., който ги е придобил с решение по чл.19, ал.3 ЗЗД от 20.04.1985 г. по гр. д. № 374/1985 г. на РС Търговище. С решението е бил обявен за окончателен сключеният на 10.02.1978 г. предварителен договор за закупуване от Ш. А. на парцел ........ от кв. ... по плана на [населено място], който към момента на съдебното решение вече е представлявал парцели ......... и ............ от кв............ по регулационния план от 1984 г. С нотариален акт № ..........., т.........., дело № ......./1985 г. на РС Търговище ответникът Ш. А. дарил на брат си – ищеца Р. А. парцел /сега УПИ/ .......... Още от 1985 г. обаче владението на двата парцела е установено не съобразно регулационната линия между тях, а по начин, който продължава и към момента на предявяване на настоящия иск, като ответникът владее спорната част от УПИ ........., собственост на ищеца. По взаимно съгласие през 2018 г. двамата братя поставили ограда между двата имота, съвпадаща с установеното владение, а не по регулационната линия. Прието е също, че дворищнорегулационният план на селото от 1984 г., с който за имот пл. № ......... са образувани два парцела, не е бил променян впоследствие. От правна страна въззивният съд е приел, че действителната граница между двата имота се определя от регулационната линия между тях, а не от поставената ограда. Прието е за неоснователно възражението на ответника, че е придобил спорната площ по давност. Съдът се е позовал на забраната на чл.59, ал.1 З. /отм./ и чл.200, ал.1 ЗУТ за придобиване по давност на реални части от парцели /урегулирани поземлени имоти/. Прието е, че спорната част не отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ за обособяване на самостоятелен урегулиран поземлен имот, нито пък е налице изключението на чл.200, ал.2 ЗУТ за придобиване по давност на реална част от УПИ, когато тя се присъединява към съседен УПИ. Това изключение важи само за територии, които се регулират за първи път. Освен това съдът е приел, че разпоредбите на § 6, ал.2 и § 8, ал.2 ПЗР ЗУТ не намират приложение в настоящия случай, доколкото в него не става въпрос за неприложена регулация. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника Ш. А.. Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е постановено при непълнота на доказателстевния материал, тъй като не е установено какви планове за населеното място са действали и дали по тях процесният имот е бил урегулиран. Ако имотът не е бил урегулиран и плановете не са приложени, то тогава условията на чл.17, ал.2, т.1 са налице и предвидената в чл.200, ал.2 ЗУТ административна процедура ще следва да се развие, щом бъде признато придобиването по давност. Позовава се на факта, че имотите са владени повече от 30 г. по начин, който съответства на поставената ограда между тях, а целта на ЗУТ е да постави регулацията в съответствие с имотните граници. Освен това поддържа, че след като регулационната линия между имотите никога не е била реална граница между тях, то планът в тази част не е приложен затова не е имало пречка за придобиване на спорната реална част по давност. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: „Възможно ли е да бъде придобита по давност при условията на чл.200, ал.2 ЗУТ или чл.59, ал.2 З. /отм./ реално владяна част от дворищнорегулационен парцел, когато регулационният план не е бил приложен и за двата имота; може ли в този случай да се приеме, че тъй като имотите остават неурегулирани, при условията на чл.17, ал.1 и ал.2, т.1 ЗУТ, с цел образуване на повече на брой урегулирани поземлени имоти, придобиването по давност на такива части е допустимо“. Евентуално се поддържа и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност. Ответникът в производството Р. А. А. оспорва жалбата. Счита, че не е налице основание за допускането ѝ до разглеждане по същество. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска. Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставеният въпрос и в двете му части не кореспондира с данните по делото, затова той не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и по него не може да се допусне касационно обжалване. Отделно от това не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като жалбоподателят насочва към определено тълкуване на закона, което не може да се възприеме, тъй като би влязло в противоречие със самия закон. На първо място – в случая изобщо не може да става дума за неприлагане на дворищнорегулационния план от 1984 г. в частта, определяща регулационната граница между двата съседни имота на страните. Данните по делото сочат, че първоначално имотът е бил един и за него е бил отреден един парцел ......... от кв......... по плана на населеното място, действащ към 1978 г. /съобразно мотивите на решението по иска с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД – решение от 20.06.1985 г. по гр. д. № 374/1985 г. на РС Търговище/. Към момента на постановяване на това решение действа планът от 1984 г. и парцелите вече са два – ........ и ............, но отредени за един имот с пл. № ......... Няма колебание в практиката на ВКС, че когато с дворищнорегулационния план, приет преди ЗУТ, един имот се разделя на два парцела, промяната не води до разместване на собственост и съответно – не възниква проблематиката на прилагането на регулационния план. Прилагане на плана има тогава, когато с него се размества собственост: при определяне на придаваеми части от един имот към съседен парцел или когато по регулация се образува общ парцел от няколко съседни имота. Настоящият случай не е такъв, при него въобще не може да става въпрос за прилагане на регулацията, затова в първата си част въпросът не съответства на данните по делото. Обстоятелството, че съседите не са се съобразили с регулационната линия между двата парцела /УПИ/, а са прокарали оградата между тях на друго място, въобще не е свързано с проблематиката на неприложения дворищнорегулационен план, заварен от ЗУТ. Във втората си част въпросът също не отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. При наличието на два поредни плана на населеното място, приети преди ЗУТ /по първия има парцел .......... от кв.........., а по втория – парцели ......... и ........./, въобще не може да възникне хипотезата на чл.17, ал.1 ЗУТ /когато с ПУП се урегулират неурегулирани до тогава поземлени имоти/, както и изключението по чл.200, ал.2 ЗУТ за придобиване по давност на реални части от урегулирани поземлени имоти поземлени имоти. На давността по чл.200, ал.2 ЗУТ може да се позове само собственикът на този имот, към който се придават части от съседен имот при условията на чл.17, ал.2, т.2 или чл.15, ал.3 ЗУТ. Само той е бил длъжен да заплати придаваемите части въз основа на предварителния договор по чл.17, ал.3 или чл.15, ал.3 ЗУТ и само той има правото да се позове на придобивната давност по чл.200, ал.2 ЗУТ, в случай, че окончателен договор не е сключен, но е владял 10 г. придаваемите части от съседния имот. По-специално – не може да се позовава на чл.200, ал.2 ЗУТ собственик на УПИ, който е завладял реална част от съседен УПИ и е осъществявал владение повече от 10 години. Изискването на закона е да има придаваеми части при условията на чл.17, ал.2, т.2 или чл.15, ал.3 ЗУТ към имота на лицето, което се позовава на придобивната давност. Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност. Напротив, при пръв прочит на въззивното решение се установява, че то е обосновано и е постановено в съответствие с материалния закон. При този изход на делото на ответника по касация следва да се присъдят сторените разноски в размер на 300 лв. по договор за правна защита и съдействие от 13.03.2020 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,