Определение № 333 от 19.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1420/2020 г.

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „С.Г.Груп“ ЕАД срещу определение № 9623/24.06.2020 г. по ч. гр. д. № 5417/2020 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 28.05.2020 г. на съдия по вписванията при СРС, рег. № 594, с което е отказано вписване на договори за цесия, сключени между „Първа инвестиционна банка“ АД и жалбоподателя „С.Г.Груп“ ЕАД, по повод вземане на банката спрямо „Агрофина“ ООД с източник договор за банков кредит № 312-283/24.10.2007 г. Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на атакуваното определение, тъй като изводите на съда се явяват необосновани. Моли за отмяна на атакуваното определение. Достъпът до касационен контрол обосновава единствено с твърдението за наличие на очевидна неправилност – основание по чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. С обжалваното определение на Софийски градски съд е потвърден отказ на съдия по вписванията при СРС, рег. № 594 за вписване на цесионни договори, сключени между „Първа инвестиционна банка“ АД и жалбоподателя, по повод вземане на банката спрямо „Агрофина“ ООД. Решаващите мотиви на съдебния състав са, че заявлението за вписване не отговаря на формалните изисквания за редовност, регламентирани от чл. 17, ал. 1 и ал. 2 Правилник за вписванията. Направено е позоваване на т. 1 от ТР № 7/25.04.2013 г. по т. д. № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК е неприложима спрямо производството по вписване на актове относно недвижими имоти. Не са налице са предпоставките за допускане на атакуваното въззивно определение до касационно обжалване. С новосъздадената през 2017 /ДВ бр. 86/2017 г./ алинея 2 на чл. 280 ГПК се предвижда, че независимо от предпоставките за допускане на касационно обжалване, регулирани в алинея 1 на чл. 280 ГПК, въззивното решение/определение се допуска до касация при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. С решение № 15/06.11.2018 г. на КС по к. д. № 10/2018 г. е отхвърлено искането на тричленен състав на ВКС, ГК, III ГО за установяване противоконституционност на чл. 280, ал. 2 ГПК в частта „….както и при очевидна неправилност“. В мотивите е посочено, че главната цел на новата разпоредба е да предотврати влизането в сила на въззивни решения и определения, които са нищожни, недопустими или неправилни поради някое от трите основания за това – нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Въведеното основание „очевидна неправилност“ се разглежда от КС като самостоятелно такова и различно от основанията, визирани в алинея 1 на чл. 280 ГПК, поради което не е обусловено от формулиране на правен въпрос. В решението още е посочено, че ВКС е призван да разкрие правния смисъл на бланкетния законов текст. След постановяване на обсъжданото решението от КС ВКС при произнасяне в различни свои актове е изтълкувал съдържанието на нововъведената разпоредба като е счел, че „очевидна неправилност“ е квалифицирана форма на неправилност, която е налице, когато решението страда от толкова съществен порок, че същият може да бъде констатиран „на пръв поглед“, prima facie, без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта /съответствие с материалния или процесуалния закон, както и обоснованост/. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при драстично нарушение на правилата на формалната логика. В процесната хипотеза не се установява наличие на сочения селективен критерий за достъп до касационен контрол – чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК. Изложените от частният жалбоподател доводи за очевидна неправилност следва да се субсумират изцяло под хипотезата на чл. 281 ГПК и представляват касационни основания за отмяна на атакуваното определение. По изложените мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС