Определение № 50464 от 29.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2029/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от „Витоша Ауто“ ЕООД, чрез адв.В.Б. срещу определение №1843/14.07.2022г., постановено по ч.гр.д. №3571/2021г. по описа на Апелативен съд- София, с което е потвърдено определение от 22.10.2021г., постановено по т.д. №1597/2020г. на Софийски градски съд за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до окончателно приключване на адм.дело №58/2021г. по описа на АССО и адм.дело №12854/2020г. по описа на ВАС. Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно- постановено при нарушение на закона и необосновано. Поддържа тезата, че не е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, тъй като не е налице връзка между двете административни дела /адм.дело №58/2021г. по описа на АССО и адм.дело №12854/2020г. по описа на ВАС/ и настоящото исково производство по иск с правно основание чл.105 ЗЗК, респ. липсва зависимост между тях в съотношение на обуславящо и обусловено дело. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да се постанови ново за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, обусловил изхода на спора: в кои случаи и при какви условия гражданският съд следва да спре производството по делото по иск за обезщетение за вреди от извършено нарушение по ЗЗК на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК при наличие на административно дело с предмет оспорване на акт на КЗК, с който е установено нарушение по ЗЗК- с твърдение, че е налице противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в ТР №1/09.07.2019г. по т.д. №1/2017г. на ОСГТК на ВКС и цитираните в него ТР №2/19.11.2014г. по т.д. №2/2014г. и ТР №8/07.05.2014г. по т.д. №8/2013г. на ОСГТК на ВКС. На 01.08.2022г. е подадено от касатора допълнение към частна касационна жалба /вх.№16929 от 01.08.2022г./, което като депозирано след изчитане на срока за обжалване не следва да бъде разглеждано. Ответницата С. И. К. оспорва жалбата, като излага доводи както за липсата на основания за допускане на въззивното определение до касационен контрол, така и за правилността на атакувания съдебен акт. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да потвърди първоинстанционното определение за спиране на производството по предявения от „Витоша Ауто“ ЕООД срещу С. И. К. иск с правно основание чл.105 Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ за обезщетение за претърпени вреди /пропуснати ползи/ в резултат на осъществено от ответницата нарушение на разпоредбите и ограниченията на глава VІІ от ЗЗК /съдействие от физическо лице за извършване на нелоялна конкуренция от юридическо лице, въззивният съд приема, че е налице процесуална пречка за движението на делото- висящи преюдициални административни дела №58/2021г. по описа на АССО и №12854/2020г. по описа на ВАС. Решаващият съдебен състав, след като приема, че предмет на обжалване по двете административни дела са решения на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, с които е установено извършването на процесните нарушения на ЗЗК от ответницата, и с оглед разпоредбата на чл.105, ал.4 ЗЗК, предвиждаща, че влязлото в сила решение на ВАС, което потвърждава решение на КЗК за установяване на извършено нарушение по ЗЗК, има обвързваща сила за гражданския съд относно факта на нарушението и нарушителя, стига до извод, че е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос, уточнен от съда съгласно правомощията му в касационното производство- относно предпоставките за спиране на исково производство на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е формирал изводите на въззивния съд и е обусловил изхода на спора, поради което е налице общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. Частният касационен жалбоподател не обосновава допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на въззивното определение, с което е потвърден първоинстанционния акт за спиране на производството до приключване с влязъл в сила съдебен акт на административно дело №58/2021г. по описа на АССО, тъй като приетото от въззивния съд не противоречи на разясненията относно предпоставките за спиране на исково производство на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, дадени с постановените от ОСГТК на ВКС тълкувателни решения - ТР №1/09.07.2019г. по т.д. №1/2017г.; ТР №2/19.11.2014г. по т.д. №2/2014г., ТР №7/31.07.2017г. по т.д. №7/2014г. и ТР №8/07.05.2014г. по т.д. №8/2013г. ОСГТК на ВКС приема, че основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. Тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. Крайният извод е, че връзката между делата, която има предвид чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му /гражданско, административно, наказателно дело/ и кога е образувано /преди или след обусловеното дело/, актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбите на чл.297–чл.298, чл.300, чл.302 ГПК, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело. Изводът на въззивния съд, че е налице връзка на обусловеност между настоящото исково производство и административно дело №58/2021г. по описа на АССО, е съобразен и не е в противоречие с горецитираните разяснения по приложението на чл.229, ал.1, т.4 ГПК на ОСГТК на ВКС. Производството по т.д. №1597/2020г. на Софийски градски съд е образувано по предявен иск от „Витоша Ауто“ ЕООД срещу С. К. с правно основание чл.105 ЗЗК за сумата 500 000 лева- обезщетение за вреди, представляваща част от общия размер на пропуснатите от ищеца ползи от 1 000 000 евро, нереализирани в резултат на осъщественото от ответника нарушение на разпоредбите и ограниченията на глава VІІ от ЗЗК /съдействие от физическо лице за извършване на нелоялна конкуренция от юридическо лице – чл.2, ал.1, т.4 вр. с чл.29 ЗЗК/, ведно със законната лихва до окончателното плащане. Решаващият съдебен състав констатира, че по искане на „Витоша Ауто“ ЕООД е образувано производство пред КЗК на основание чл.94, ал.1 вр. чл.38, ал.1, т.3 ЗЗК, като с решение №1020/17.12.2020г. на КЗК е установено извършването на процесните нарушения от страна на С. К.. Решението на КЗК е обжалвано от К., като е налице висящо административно дело №58/2021г. по описа на АССО, по което като заинтересована страна е конституирано „Витоша Ауто“ ЕООД. Съдът съобразява разпоредбата на чл.105, ал.4 ЗЗК, съгласно която влязлото в сила решение на ВАС, което потвърждава решение на комисията за установяване на извършено нарушение по закона, има обвързваща сила за гражданския съд относно факта на нарушението и нарушителя, като такава сила има и решението на комисията, което не е обжалвано или жалбата срещу него е оттеглена. Като приема, че фактът на нарушението и нарушителя са част от фактическия състав на деликта, стоящ в основата на претенцията за обезщетение за вреди от нелоялна конкуренция по чл.105 ЗЗК, въззивният съд стига до извод, че е налице връзка на обусловеност между административното и гражданското дело, представляваща основание за спиране на производството по обусловения иск за вреди. Настоящият съдебен състав намира, че дадените в определение №350 от 29.07.2022г. по ч.т.д. №59/2022г. на ІІ т.о. на ВКС разрешения, на които се позовава касационният жалбоподател, не мотивират различен извод по спорния въпрос. Съставът на ІІ т.о. на ВКС, произнасяйки се по различен въпрос- за приложението на чл.105, ал.4 ЗЗК и дали тази разпоредба установява предпоставки за допустимостта на иска за вреди по чл.105, ал.3 вр. ал.1 ЗЗК и съобразявайки практиката на СЕС /дело С-595/17/, стига до извод, че обвързващото действие на влязлото в сила решение на КЗК, с което е установено нарушение на ЗЗК, не е условие за допустимост на исковото производство по чл.105, ал.3 ЗЗК, като правото на увреденото от нарушение на правилата на конкурентното право лице да иска обезщетение за претърпяната вреда не зависи от предварителното установяване на нарушението от съответния орган по конкуренцията. Законодателят придава необоримо доказателствено значение на положителното решение на специализирания орган за защита на конкуренцията /КЗК/, предвид притежаваните от него правомощия и способи за установяване на нарушението и нарушителя, като забранява преразглеждането им от съда. Съдебният състав приема, че чл.105, ал.4 ЗЗК има функция, сходна с разпоредбите на чл.300 и чл.302 ГПК. В случая въззивният съд не е приел, че установяването на нарушението на ЗЗК от КЗК е предпоставка за допустимост на иска за вреди от това нарушение, а е стигнал до извод, че наличието на висящо производство по обжалване на вече постановеното от КЗК решение за установяване на процесните нарушения на ЗЗК, извършени от ответницата, е основание за спиране на делото по иска за вреди от тези нарушения, доколкото гражданският съд ще е обвързан от положителното решение на специализирания орган за защита на конкуренцията, респ. от решението на ВАС, с което то се потвърждава. По отношение на въззивното определение, с което е потвърден първоинстанционния акт за спиране на производството до приключване с влязъл в сила съдебен акт на административно дело №12854/2020г. по описа на ВАС, е налице и допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд не е съобразил, че ищецът не е страна по административно дело №12854/2020г. по описа на ВАС, тъй като се обжалва друго решение на КЗК, което е постановено в производство, образувано по искане на друго лице- „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД. В тази хипотеза решението по административното дело не е обвързващо относно факта на нарушението и нарушителя по смисъла на чл.105, ал.4 ЗЗК за съда, разглеждащ исковата претенция за обезщетение за вреди от нарушение на ЗЗК, предявена от „Витоша Ауто“ ЕООД. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВКС намира, че не е налице обусловеност на висящото производство, образувано по предявения от „Витоша Ауто“ ЕООД срещу С. К. иск с правно основание чл.105 ЗЗК, от висящото административно дело по обжалване на решение №1331 от 12.12.2019г. на КЗК, респ. не е налице основание за спиране на исковото производство по реда на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Воден от горното, съдът приема, че въззивното определение, с което е потвърден първоинстанционния акт за спиране на производството до приключване с влязъл в сила съдебен акт на административно дело №12854/2020г. по описа на ВАС, следва да бъде отменено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение