Определение № 60337 от 07.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 1911/2021 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 396 ГПК. Образувано е по жалба на „ИЙСТ ИСТЕЙТС“ ООД срещу определение № 266 997/15.04.2021 г. на Софийски градски съд по ч. гр. д. № 14 397/2020 г., с което, след отмяна на постановено от Софийски районен съд определение, е оставена без уважение молба на жалбоподателя за допускане обезпечение на предявен срещу „ВЕНДОР СЪЛЮШЪН“ ООД отрицателен установителен иск чрез спиране изпълнението по изп. дело № 20199110400777 на ЧСИ рег. № 911 на КЧСИ. Жалбоподателят „ИЙСТ ИСТЕЙТС“ ООД прави оплакване за незаконосъобразност на атакуваното определение и моли то да бъде отменено. Счита неправилни мотивите на въззивния съд за недопустимост на предявения иск. Ответникът по частната жалба „ВЕНДОР СЪЛЮШЪН“ ООД я оспорва като недопустима като се позовава на разрешенията, дадени в ТР № 1/21.07.2010 г. по т. д. № 1/2010 г. Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна, но срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално недопустима. Установява се от материалите по делото, че в. ч. д. № 14 397/2020 г. на СГС е образувано по частна жалба на „ВЕНДОР СЪЛЮШЪН“ ООД срещу определение на СРС, постановено по гр. д. № 47798/2020 г., с което е допуснато обезпечение на предявен от „ИЙСТ ИСТЕЙТС“ ООД отрицателен установителен иск чрез спиране изпълнението по изп. дело № 20199110400777 на ЧСИ рег. № 911 на КЧСИ. С атакуваното в настоящото производство определение е отменено допуснатото от първоинстанционния съд обезпечение при преценка, че предявеният от „ИЙСТ ИСТЕЙТС“ ООД иск е недопустим. Постановеното въззивно определение се явява окончателен съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол, тъй като, съгласно дадените с ТР № 1/21.07.2010 г. по т. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, определенията на съда по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционен контрол. ВКС се произнася по тях само, ако са постановени за първи път от въззивната инстанция. С извършеното изменение на чл. 396, ал. 2 ГПК /ДВ бр. 100/2010 г./ е регламентирано, че на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните определения, с които се допуска обезпечение. По аргумент от обратното постановените при осъществявания от въззивната инстанция контрол определения, с които се отменя допуснато от първостепенния съд обезпечение, не подлежат на касационно обжалване. За тях важат разрешенията, дадени с цитираното тълкувателно решение. В този смисъл е и създадената по приложение на чл. 396, ал. 2 ГПК практика – определение № 221/2012 г. по ч. т. д. № 182/2012 г. на I ТО, определение № 636/2013 г. по ч. гр. д. № 7461/13 г. на I ГО, определение № 327/2013 г. по ч. гр. д. № 2007/13 г. на IV ГО на ВКС. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2, пр. I ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС