Определение № 4336 от 25.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1290/2025 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. Д. В. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 265 от 26.11.2024г. по в.гр.д. № 350 по описа за 2024г. на Окръжен съд Шумен, с което е отменено решение № 342 от 23.05.2024г. по гр.д.№ 1042/2023г. на РС Шумен в частта, с която е отхвърлен предявения от М. С. С. против В. Д. В. иск по чл.265, ал.1, изр.3 ЗЗД за заплащане на надплатена сума по договор за изработка на ограда, извършена в [населено място], [улица] за сумата от 5 394.84лв. и в частта за разноските и вместо това е постановено друго, с което е уважен така предявения иск за сумата от 5 394.84лв., ведно със законната лихва, считано от 17.05.2023г., потвърден е първоинстанционния акт в останалата му обжалвана част и е обезсилено решение № 342 от 23.05.2024г. по гр.д.№ 1042/2023г. на РС Шумен в частта, с която са отхвърлени предявените евентуални искове с правно основание чл.55, ал.1, изр.1, чл.55, ал.1, изр.2 и чл.59 ЗЗД за заплащане на същата сума от 5 394.84лв. като платена на неосъществено основание, получена без основание поради разваляне на договора за изработка на ограда и са присъдени разноски. Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е приел, че страните са сключили договор за изработка на ограда в собствения на ищцата недвижим имот в [населено място], тъй като по делото е установено постигането на съгласие по всички съществени негови елементи – ответникът, който е изпълнител е дал оферта за цената, ищцата като възложител е направила авансово плащане въз основа на отправената й оферта и изпълнителят е започнал изпълнение като е влязъл в имота на ищцата и е извършил определени действия /СМР/ по изграждане на оградата. В мотивите си съдът е посочил, че счита липсата на посочен срок в офертата за ирелевантно, защото срокът за изпълнение на работата не е съществен елемент от договора. Счел е, че извършеното авансово плащане съдържа достатъчна конкретизация на договорените СМР и дължимото за тях възнаграждение. Посочените конклудентни действия на страните, съдът е приел за достатъчни да обосноват постигането на съгласие относно съществените елементи на договора – предмет на възложена работа и възнаграждение, поради което е приел договорът за сключен в момента на постигане на съгласието по тях. Пред вид факта на преустановяване на изпълнението от ответната страна и липсата на други предприе действия от страна на ищцата, съдът е счел че и двете страни са се отказали за в бъдеще от продължаване на изпълнение на договора за изработка, който е бил прекратен поради тяхното бездействие. С оглед приетото заключение на назначената по делото експертиза, оценяващо извършените от изпълнителя действия на 8 505.16лв. и безспорният факт, че ищцата е заплатила сумата от 13 900лв., съдът е осъдил ответника да заплати разликата от 5 394.84лв. Уважаването на главния иск изключва разглеждането на евентуалните, поради което и въззивният съд е обезсилил постановения първонинстанционен акт в тази част. В представеното изложение, касаторът се позовава на специалното основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по следните два поставени въпроса: 1. Изхождайки от нормата на чл.20а ЗЗД/че договорът има силата на закон за сключилите го/ и с оглед нормите на чл.12 и чл.13 ЗЗД, при липса на писмена форма за доказване, следва ли в предмета на доказване при предявен иск по чл.265, ал.1, изр.3 ЗЗД да намерят място и осъществените преддоговорни отношения, както и обстоятелствата свързани с тях? и 2. Налице ли е съществено процесуално нарушение когато се кредитират показания на свидетел, който излага „волята“ на страна по договора, когато този свидетел не е присъствал на преговорите и не е виждал офертата? Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор. Имайки пред вид гореизложените мотиви и след преценка на наведените от касатора основания за допустимост, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. Това е така, защото двата изрично поставени въпроса не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС. Съгласно посоченото тълкувателно решение – поставеният правен въпрос за да е от значение за изхода по конкретното дело, следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В случая – видно от гореизложените мотиви на съда, неговият решаващ извод е за наличие на сключен договор за изработка с оглед наличие на постигнато съгласие на всички негови съществени елементи. Затова първият поставен от касатора въпрос, касаещ значението на преддоговорните отношения е без значение за изхода на спора. Същият не е обсъждан от съда и не следва да се обсъжда, защото съгласно уредбата в чл.12 ЗЗД преддоговорните отношения имат значение с оглед обезщетяване на причинени вреди в резултат на несключване на договор или сключване на нищожен или унищожаем договор, от които са произлезли вреди за добросъвестната страна, но процесният случай е съвсем различен. Вторият поставен от касатора въпрос също не е от значение за изхода на делото, защото не е обусловил правните изводи на съда. Това е така, тъй като решаващият извод на съда за наличие на сключен между страните договор за изработка не се базира единствено и само на показанията на конкретен свидетел, а основно – на представената от ответника оферта, на ангажираните от ищцата писмени доказателства, установяващи наличие на извършено плащане на сумата от 13 900лв. и на заключение на приета по делото експертиза, въз основа на която е установено извършеното от ответника и неговата стойност. По делото са ангажирани гласни доказателства и от двете страни, като тях съдът е изследвал и коментирал във взаимната им връзка. Доколкото именно посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби, без надлежно общо основание, не е възможно допускане на въззивното решение до касационен контрол на посоченото специално основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд