Определение № 778 от 28.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1691/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на фондация „Л.“ със седалище [населено място] - встъпил по реда на чл.694,ал.5 ТЗ като съищец кредитор в производството по предявения с правно основание чл.694,ал.1,т.1 ТЗ иск от длъжника ЕТ „С.-С. Г.“/н/ срещу решение № 251 от 27.06.2023г. по в.т.д.№ 564/2022г. на Апелативен съд Пловдив. С него е потвърдено решението по т.д.№ 69/2021г. на ОС Кърджали за отхвърляне на иска, предявен против Г. С. Г., с участието на синдика на ЕТ“С. С. Г.“ /н/ за установяване несъществуване на включено в списъка на приетите вземания вземане на Г. Г. в размер на 8 910лв., ведно със законната лихва. Писмен отговор е подаден от синдика, който счита, че касационната жалба е недопустима с оглед цената на иска, въз основа на който е образувано търговско дело. Съставът на ВКС констатира, че касационната жалба е недопустима като насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящото дело е търговско предвид изричната норма на чл.365,т.4 ГПК по отношенията на установителните искове в производството по несъстоятелност, какъвто е предявеният иск с правно основание чл.694,ал.1,т.1 във вр. с ал.5 ТЗ. Предмет на иска е установяване несъществуване на прието вземане в производството по несъстоятелност на едноличния търговец, чиято цена е 8 910 лв. Минималният размер на цената на исковете по търговски спорове, подлежащи на обжалване пред ВКС, съгласно императивната разпоредба на чл.280,ал.3, т.1, предложение второ ГПК е 20 000лв. Претендираната сума, преценена с оглед на размера, определящ възможността за осъществяване на касационен контрол по отношение на въззивните решения, постановени по търговски дела, налага извода, че на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на обжалване пред касационната инстанция. Посочването в диспозитива на решението на въззивния съд на възможността за неговото обжалване не води до възникване на това право, тъй като редът за упражняване на инстанционен контрол е императивно уреден и за него съдът следи служебно. Разноски за производството не се присъждат. По изложените съображения съставът на ВКС