Определение № 917 от 30.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5662/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ”П. банк /България/”ЕАД, чрез процесуален представител юрисконсулт Н., срещу определение от 28.08.2014г. по в.гр.д.№686/2014г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено определение от 17.07.2014г. на съдия по вписванията при Районен съд - Перник, с което е отказано заличаване на вписването на законна ипотека. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу обжалваемо определение от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Пернишки окръжен съд е потвърдил определение на съдия по вписванията при Районен съд - Перник, с което е отказано заличаване на вписването на законна ипотека, вписана под вх.ре.№874/25.03.2008г., акт №19 том|І/2008г., депозирано в Службата по вписванията-П. с молба вх.рег.№2730/17.07.2014г., подадена от юрисконсулт Н. в качеството й на представител по пълномощие на изпълнителните директори на ”П. банк /България/”ЕАД - С.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, частният жалбоподател сочи, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса: „необходима ли е нотариална заверка на подписа на депозирано пред Агенция по вписванията, заявление за заличаване на ипотека върху имот, придобит в рамките на индивидуалното принудително изпълнение, проведено по реда на ГПК”. Действително поставеният въпрос е разрешен противоречиво с обжалваното определение и с приложеното от жалбоподателя влязло в сила като необжалваемо определение по ч.гр.д.№436/2014г. на Окръжен съд-Плевен, като настоящият съдебен състав намира за правилно разрешението, дадено с приложения съдебен акт като доказателство за наличие на противоречива съдебна практика, като споделя съображенията изложени в него. Това разрешение обаче не би могло да се отрази на изхода на спора, тъй като в случая молбата е подадена чрез пълномощник, което налага разрешаването на друг, поставен с обжалваното определение въпрос: дали юрисконсулт Е. Н. е упълномощена да подаде молба за заличаване на ипотека върху недвижим имот, продаден на публична продан, доколкото в пълномощното са изброени правата, с които е упълномощена, а заличаването на ипотека не е сред тях. Този въпрос е от значение за конкретния случай и е разрешен от въззивния съд, но не е поставен от частния жалбоподател в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване. Това се отнася също и до разрешения с обжалваното определение значим за изхода на спора въпрос за необходимостта от установена идентичност между описанието на имота с данните по представения акт и тези по заявлението, чрез представяне пред съдията по вписванията на актуална скица. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение